Какво означава да бъдеш силен? Какво изобщо е това? И какво ще стане, ако нямам достатъчно от тяхната сила? Може би само това, че се страхувам, означава, че съм без сила? Няма ли да оздравея, ако понякога ме е страх? Авторката ни пренася в Словения от седемдесетте и осемдесетте години на миналия век, където се срещаме с нейното семейство, близки и приятели. С искрен и непринуден глас в началото тя ни потапя в почти идилична атмосфера, описана през очите на тийнейджърка, чието детство обаче е затишие пред буря. И бурята идва. Рак на мама. Шок, след който бурята не стихва и вместо затишие идва пак буря. В центъра на ... |
|
Допълнено издание. ... Разтърсваща любовна история на босненските Ромео и Жулиета на фона на драматичните събития по време на Босненската война и блокадата на Сараево. Книга, която ще ви потресе, запали, срине, въздигне... и няма да ви остави никога след като сте я прочели... От автора на романа "Absolvo te", носител на Европейска награда за литература 2021 г. "Иска ми се всеки човек да узнае за тази история..." "Не съм плакала така от много, много време. Това е една от онези книги, които винаги оставят белег..." "Една човешка история за нечовешкото лице на войната..." ... |
|
Романът, който наистина покори света! ... Запознайте се с Уве. Той не се церемони с нищо и с никого. На висок глас казва какво не харесва в света. А той не харесва много неща - особено лъжата, празните приказки и хората, които не спазват правилата. С ясни принципи, стриктни навици и непоклатими разбирания кое е редно и кое - не, Уве е намръщеният съсед, който тормози всички около себе си. Но Уве не винаги е бил заядливо старче. Бил е млад и се е борил с живота. Обичал е - така, както малцина са обичали. И е бил всеки ден до любовта си. Сърцето му все още принадлежи на неговата Соня. Но тя вече не е тук. И Уве няма за ... |
|
Задачата на настоящето е да коригира разбирането ни за миналото. Тази задача става все по-важна, когато миналото не може да се коригира. Елизабет Финч е вдъхновяваща личност - взискателна учителка, която преподава "Култура и цивилизация". С деликатна емпатия тя подтиква учениците си да раждат значими идеи и да открият призванието си. Когато бивш ученик на Елизабет, на когото тя завещава книгите и писанията си, прочита нейните дневници след смъртта ѝ, той си спомня за уникалния ѝ любопитен ум и страстта ѝ към философията. Нейните размисли анализират големите мислителите от миналото и изследват ... |
|
Писателка в отдалечена планинска хижа се сближава с майката на своя бивш любим; две приятелки обикалят по домовете за да събират измамни дарения за борба с рака; жена, която копнее да плува в диви водоеми не стига по-далеч от местния басейн. Разказите в сборника на датската писателка Дорте Норс са хирургически точни прорези дълбоко в сърцевината на самотните ѝ персонажи. Дорте Норс следва техните лъкатушни пътища сред спомени и желания, докато търсят убежище в себе си и в хората около себе си. Изчистеният ѝ и оригинален стил открива на читателя суровата красота на Севера и го очарова с усета си за детайл, с ... |
|
Четири истории, обединени от централната тема за прошката. Историята, която дава заглавието на сборника е доста болезнена - и с отворен финал. Разказва за майка, чиято дъщеря е била изнасилена и убита. Преди 25 години Шмит срещнал лично адвоката на един масов убиец. Той му разказва за странното поведение на жена, шокирана от бездушието на убиеца по време на процеса. Тя започва да го посещава в затвора, с което скандализира другите роднини на жертвата. Когато се сблъскваш с безчовечността, започваш да разбираш. Ако цял живот си бил обгърнат от нея, как да отвърнеш на някого със съчувствие?... Тъмна, уязвяваща, ... |
|
"Град Бохейн" разказва за едно въображаемо бъдеще, лишено от технологии. 2053 година, град Бохейн. Град сякаш роден от реката, чието име носи, Бохейн непрестанно е раздиран от конфликти между бандите на примитивните Кюсаци и елегантните Контета, предвождани от Логан Хартнет. Логан отдавна познава тънкостите на криминалния свят. Преди повече от две десетилетия, той наследява трона от отдавна изчезналия легендарен бохейнски бос Бродерик Скитника. Насърчаван от своята майка, която е истинският пълководец в сянка, Хартнет се превръща в безскрупулен лидер, отдаден на своята банда. Бродерик изчезва мистериозно, за ... |
|
Действието на настоящия роман се развива около главния персонаж - за "герой" не може и да става дума - Ханс Фрамбах и институцията, в която той работи: Институт за стопанисване на миналото. Естествено в Германия такава институция не съществува, затова пък съществуват хиляди други институции и институцийки, които се занимават с "Vergangenheitsbewältigung", една почти магическа дума в немския език, което ще рече преодоляване или превъзмогване на миналото и която няма адекватен превод на никой друг език, тъй като в никоя друга историография не е стигала до заключението, че може да се преодолява или ... |
|
Това издание се основава преди всичко на подбора, направен от самия Стаматов в белетристичните книги, които е издал. В хронологичен ред са включени най-представителните му творби от сборниците: "Избрани очерци и разкази" (1905), "Разкази. Том I" (1929), "Разкази. Том II" (1930) и "Прашинки" (1934), като някои от разказите се преиздават за първи път след първата им публикация. Книгата представя развитието на писателя като разказвач и изграждането на неговия специфичен почерк - от по-разгърнатите, класически повествователни форми до късия разказ в "телеграфен стил" - ... |
|
След самотата любовта е най-силното човешко преживяване."Разказите в тази книга са любовни. Разкази за несбъднати сватби. Действието се развива в годините между двете световни войни. В един красив български град на брега на Дунава. Преди да стигнат тук, героите са минали през вестникарските хроники. Искат да разкажат своето време. Днес то ни изглежда легендарно. Но всъщност прилича на всички останали времена. Следователно - и на нашето. Защото любовта няма никакво отношение към годините и вековете. Роклите, файтоните, гемиите и вечеринките са тялото на времето. А човекът е неговата душа. Приятно четене." Иван ... |
|
Както вероятно се досещате, романът на Николай Табаков "Синята гора" няма нищо общо с дърводобива. Той разказва живота. Катери се по стръмнините на собствените ни вълнения, спуска се стремглаво в личните ни бездни, плува във водите на нашето въображение. Колоритният език е примамка, изкушение, вечен гид в тази (странна) страна на чудесата. Пред непредубедения читателски поглед се изправят горските дебри на уж невинното ни самочувствие, планинските върхове на нашата предрефлексивна увереност, че сме точно ние, че сме тук и сега. Разпознаваме себе си в героите, без колебание вземаме страна, неспокойно отричаме, ... |
|
"Любовниците на Юстиция" на Юрий Андрухович е "параисторически роман в осем и половина епизода", в който реалност и илюзия се сливат в смъртоносна прегръдка. Осмината герои, разхвърляни между XVII и XX в., са свързани помежду си от безбройните извършени престъпления, от демоните, които таят у себе си, от тежките присъди, които получават, от един пътуващ цирк и, разбира се, от любовта. В тази въртележка от битови и политически убийства, изнасилвания и грабежи, малтретирани деца, идеологическо предателство и предателство в името на идеята, взимат участие гневни военачалници, политически идеалисти, ... |