Любов по време на война. Стихове

Любов по време на война съдържа стихове, писани от Максим Бородин и през двата му творчески периода. Това е първата негова стихосбирка, която излиза извън родната му Украйна.

Поезията на Максим се отличава с фин усет за думите, силна мъжка емоционалност и задълбочено философско разбиране за смисъла на живота и човешкото съществуване. Стиховете, писани след февруари 2022 година, имат силен антивоенен характер - те представляват художествена еманация на една голяма личност, заставаща смело със своето творчество срещу агресията и безумието на войната. Оригиналният собствен стил на Максим се развива последователно във времето и дава големи обещания за развитие в бъдеще, и за интерес към него не само от страна на украинските и българските любители на интелектуалната поезия.

Максим Бородин е един от най-талантливите представители на съвременната украинска поезия. Роден е и живее в Днепропетровск. По образование е строителен инженер, има научна кариера и опит в преподаването в университети. Издал е няколко стихосбирки в родината си: Правила на близкия бой (2005), Съдбата е малко повече от стиховете (2009), Илюзията на поезията (2015), Кой не се скри (2019), Внимание стъкло (2020), Признаци със съвършено нематериално свойство (2022), Курс поводження з вибухонебезпечними предметами (2023), Сакурата разцъфтя (2022), кількість знаків без пробілів (2024). Често участва в различни литературни четения. До 2019 година пише предимно на руски език, а след това само на украински.

Изкуственият интелект

изкуственият интелект се бунтува
ту дъжд
ту вятър
ту война с руснаците
ту салам във вакуумна
опаковка
ту порно за сто кинта месечно
ту ти в дълга до пода рокля
и къде да потанцуваш
тъй че душата да запее
не ми казвай че си ме обичала
кажи ми че ще ме обичаш

Душата се дава само веднъж

душата се дава само веднъж и завинаги
можеш да сменяш коли
градове
любовници
маршрути на движение
политически партии
пари
не се отчайвай
всеки път
когато напускам работа
повишавам самочувствието си
толкова хубави думи
рядко се чуват
всичко друго
е само илюзия

При всяко положение

при всяко положение
морето ще пресъхне
ще останат само корабите
да лежат на дъното
като големи купчини отпадъци
ако можех да живея на фар
и да гледам птиците
и ветровете
щях да си събера нещата
и да напусна тези брегове
завинаги
но аз съм само роб
на тези хартиени галери
и на великото мълчание
затова всяка сутрин
излизам в морето
за да не му е на морето толкова
страшно
да живее по-нататък
без този привкус
на безкрайното падение
на вселената
при всяко положение
морето ще пресъхне
ще останат само корабите
Максим Бородин

Топлината е философска единица
Казват, че поезията
Първите студове
Поезията е форсмажорна мярка
Когато продам правото
Множество светове
С поетите винаги е така
Хората се делят на
Дърветата махат с голи клони
През нощта разбираш
Сънувах днес
Ако живеехме край морето
Животът е затвор
Грабнах априлска снежинка
Мои любими
Щурците
Къде се крие Бог
Шашкаш се от психоделичен рок
Седя на булеварда
В контекста на това което
Защо не вярваш
Птиците изчезват
Днес разбрах
Всяко зло се произвежда
Ти пишеш
Ти лежиш под завивката
Непременно ходете голи
Кой скрива от нас слънцето
Любимият ми месец
Тя винаги носеше със себе си
Метафизично значение
Отново небето
Какво можеш да кажеш
Ако доброто победи
Всяко докосване
Душа настойка от къпина
Ти вчера беше пила твърде много
Изкуственият интелект
Лятото живее свой живот
Уникалността му е в това
Ако не ти достига
Когато следващият път
Ако забравят за някой
Накараха ме да живея
Тайната на безпокойството
Дъждът спря
Опитвам се отдавна
На върха на хранителната верига
Бог е с толкова малко последователи
Ако искам да умра
Душата се дава само веднъж
При всяко положение
Не съм поет
Бог бди над нас
И тази сутрин се събудих
Договорености
За да консервираш краставици
Накрая черешата
Ако Бог работи днес
red flag получават поетите
Не дай Боже
Грях е да ядеш козунак
Тарас стои със гръб към нас
Космосът ще свърши
Любов по време на война
Днес в градината
Между нас
Кой ще погребе
Така и човек пада
Как ще е на испански
Децата сега се раждат
В такива моменти
Тя написа
За всеки ангел пазител
По-лошо не може да бъде
Къде си
Дори ако някой ангел
Облак от война
Всички се возим в този автобус
Напоследък
Съществуването на дъжда
Признайте си
Тези провинциални поети
Организацията на Вселената
Разбирам
Травматична любов
Малко дъжд няма да навреди
Изчакваш живота
Всичко това не е истина
Нощес чух
Тя се страхува
Когато издишваш
Нека обобщим
Натрупаха ми се татуировки
В жегата
Днес в града беше невъзможно
Успокоявам я
Тя каза
Бог има план
Осемдесет процента от айсберга
Порасна
Ако гледаш дълго светлината
В една глътка
Ти сънува
Мама миеше кармата
Бог използва срещу нас
В осем слънцето докосва
Харесва й войната
Боя се
Всичко лети
Винаги съм слушал албуми с музика
За да се успокоиш
Ще избият всички
Да пишем страшни стихове
Не предавайте сърцето си
Говорим с Бог
Сърцето ми лежи в кутия
Как да оцелееш
Светът компенсира
Чий Бог е сега на небето
Удачно е да говорим за мир