Красивата и независима Вирсавия Евърдийн наследява богато имение и решава да го управлява сама. Тя отхвърля предложението за брак от предания и скромен овчар Габриел Оук, защото не го обича. В същото време фриволното ѝ и лекомислено флиртуване с богатия и уважаван съсед - господин Болдуд, отприщва дълбоки чувства в затворения мъж и той буквално е обсебен от нея. Но и двамата ухажори скоро са засенчени от пристигането на сержант Франк Трой - опасен прелъстител, в когото младата жена се влюбва. Съдбите на четиримата се преплитат и Вирсавия разбира, че действията, продиктувани от прищевките на непостоянното сърце, ... |
|
През 2030 г. опечален археолог пристига в Арктическия кръг, за да продължи работата на наскоро починалата си дъщеря в кратера Батагайка, където изследователите проучват отдавна погребани тайни, разкриващи се от топящите се ледове. Веднъж отприщена, Арктическата чума ще промени живота на Земята за поколения напред, като бързо ще прекоси земното кълбо, принуждавайки човечеството да измисли безброй трогателни и изобретателни начини да открие спасение и надежда в лицето на трагедията. В увеселителен парк, предназначен за неизлечимо болни деца, циничен служител се влюбва в майка, която отчаяно се опитва да задържи заразения ... |
|
Време, когато в света надделяват омразата и насилието. В новогодишната нощ Йозеф Ердман слиза от влака в Марибор, за да изчака своя бизнес партньор. Тук е прекарал детството си, когато градът все още бил светъл и приветлив. На фона на забравените спомени от детството и сложните взаимоотношения с околните Драго Янчар преплита историите на различни прослойки от жителите на пограничния град в привидно безгрижното, но вече смутно време в навечерието на Втората световна война. Моментът на кулминацията е северното сияние, което неочаквано огрява Централна Европа на 25 януари 1938 г. като предзнаменование за наближаващ ... |
|
Сервантес избира пародията като най-сигурно средство. Чрез пародийното, а не чрез безпощадна и рязка критика той замисля да спечели читателя. Той предпочита леката ирония пред острата сатира, насмешката, пък дори и усмивката, пред строго изопнатите черти на сарказма. Той възнамерява да лекува опиянените от рицарския роман като алкохолици чрез постепенно намалявани дози алкохол и чрез майсторски всадена растяща погнуса. В рамките на пародията той избира сухия и костелив петдесетгодишен идалго, качва го на мършава кранта и го въоръжава със стари и ръждясали доспехи. Несъответната физика, странната възраст и анахроничното ... |