Авторът на "Лисицата" се завръща с мащабен и неочакван роман за изкуплението. Книгата напълно ще промени представата ви за социалните, езиковите и общочовешките граници. За лимитите, които човешкият дух може да надскочи в стремежа си към доброто. "Тяло под роклята" е провокативен, оголващ човешката психика до най-елементарните частици и същевременно жестоко и мълчалив роман. Борис е най-самотният човек на света. Човек, изгубил част от себе си и готов да подложи плътта си на страшна болка. Да заличи личността си, да я унищожи, за да пречисти душата си. Но може ли от смъртта да се роди нов живот? " ... |
|
Представете си мрачен, дъждовен Лондон и си признайте, че ако има изгледи да прекарате един невероятен април в Портофино - Италия, в средновековен замък на брега на морето, ще направите и невъзможното, за да се възползвате. Е, правят го четири жени, недоволни от сивото си ежедневие. Те се надяват да намерят рецептата за щастието, без да подозират, че обикновено сме слепи за него. Сред средиземноморската екзотика се разгарят много драматични, комични, любовни и чисто човешки страсти, които накрая доказват, че магията на щастието е в самите нас. Само трябва да ѝ позволим да ни преобрази. Режисьорът на "Любов по ... |
|
"Спомням си ясно, през кожата, без никога да съм бил там, изгарящото слънце из безкрайните памучни полета на Луизиана. Помня с небцето си вкуса на мадлената у Пруст и трохите от нея, които плуваха в чая. Помня как в Макондо докараха лед за първи път и баща ми ме заведе при циганина Мелкиадес. Помня една страховита зимна виелица и свещта, която гореше у дома, свещта гореше... Бил съм летец от войната, кибритопродавачка, куче, което безнадеждно чака стопанина си. Понякога лежа ранен на Аустерлицкото поле, гледам как се движат облаците над мен и си мисля как съм могъл да не ги забележа досега... Тъгувам често по една ... |
|
"Мястото" е една от настолните ми книги. Не само защото авторът ѝ бе съкровен и непрежалим мой приятел. Но и защото това е изумителен текст-откровение, написан на предела на отчаянието. За трагичността на Човека, който сме всички ние. И за всеобщата застрашеност на Смисъла." Йордан Велчев "Книжище - така бях озаглавил един свой текст за романа на Димитър Б. Димов "Мястото, или Сказание за Иракли". Защото това е не просто книга, това е чудовищна книга. Тук е необходимо пояснение: чудовище идва от чудо, сиреч това е нещо тъй невероятно, тъй непостижимо, тъй завладяващо, че не можеш да ... |
|
От автора на "Човек на име Уве" и "Баба праща поздрави и се извинява" - Фредрик Бакман. Илюстрации: Дамян Дамянов. ... Понякога можеш да сключиш сделката на живота си със смъртта. Това е кратък разказ за нещата, които би пожертвал, за да спасиш нечий живот. Ако е застрашено не само бъдещето, но и миналото ти. Не само местата, на които си бил, но и отпечатъците, които си оставил. Ако трябва да се разделиш с всичко това, с цялото си аз, заради кого би го направил. ... |
|
Барселона в края на 50-те години. Даниел Семпере вече не е детето, открило Гробището на забравените книги и романа, променил завинаги живота му. Загадката около смъртта на майка му Изабела го е обсебила изцяло, а съпругата му Беа и верният му приятел Фермин напразно се опитват да събудят отново интереса му към настоящето. Но мистерията се заплита, когато една мрачна тайна простира своите мрежи от недрата на управляващия режим. Тогава на сцената се появява Алисия Грис - душа, родена от сенките на войната, за да разбули скритата история на семейството, макар и на страшна цена. В "Лабиринтът на духовете" сагата, ... |
|
Журналистът Веселина Седларска изгражда калейдоскоп от портрети и истории, всяка от които илюстрира многоликия и понякога неподдаващ се на обяснения свят на българина. Написана с човеколюбие и с тънко чувства за хумор, книгата "България за начинаещи" отвежда читателя по криволичещите пътеки на българското минало и настояще, за да го запознае с множество странни, забавни, понякога тъжни, но винаги истински сюжети. Веселина Седларска е събрала истории и герои, с които се е сблъсквала в кариерата си на журналист. Тя разказва за селца, останали непроменени с десетилетия, навлиза в спецификите на журналистиката в ... |
|
Редакция и съставителство: Невена Дишлиева-Кръстева. ... Благодарение на тези страници заедно събираме едно десетилетие, връщаме се към Синьото, Ах, Мария и Витамин Б, към москвич Алеко и касетките, в Созопол, какъвто беше някога. При други мили... Заедно сме riders on the storm, holy divers и absolute beginners. Завинаги в ягодовите полета. Недосегаеми и вечни. ... |
|
Мъдра старица обитава свят от книги и мълчание. Озлобена комунистка доживява дните си в израелски старчески дом. Германка работи в християнска общност край Хайфа, за да изкупи вината на своя народ. Католическа монахиня, притисната от обстоятелствата става православна попадия и намира себе си в Светата Земя. И още - израелски радикал, неуравновесен младеж, тъжен арабин-християнин, учен юдаист - полуистински, полуизмислени герои. Голямата политика и личния живот... САЩ, Израел, Полша, Литва, Русия. А в центара на този разединен и все пак отчаян единен свят - един евреин, бивш преводач в гестапо, бивш партизанин и настоящ ... |
|
"В новата поетична книга на Йорданка Белева е вписана особена чувствителност към времето, отминалото, пропуснатото в момента. В стихосбирката заслепява аурата на цивилизационната забързаност. Бързащият човек е белязан от неизречено слово, ранен от безвъзвратно загубено общуване с любим човек. Да запълни бялото квадратче на изпуснатия момент е страшно изкушение за Йорданка Белева. Тук тя ще види траурна лентичка, криволичеща етимология, крайчец на фанатизъм, призрак след зачертана идеология. Неусетно аорист е подменен от бъдеще време в миналото, за да се отвори място в езика, където да не се чувстваме чужденци." ... |
|
От автора на "Човек на име Уве" и "Баба праща поздрави и се извинява". ... Малка книга с голямо сърце! Това е история за спомените и за умението да ги оставяме да си отидат. Това е любовно писмо и бавно прощаване между един мъж и неговия внук, между един баща и неговото момче. Честно казано, не написах историята с идеята да я прочетете. Просто се опитвах да подредя собствените си мисли, а аз съм от хората, които трябва да ги видят изложени на хартия, за да ги проумеят. Те обаче се превърнаха в малък разказ за това как преодолявам постепенната загуба на най-великите умове, които познавам, как може дати ... |
|
"Не исках да се връщам нито в социализма, нито в началото на демокрацията, но времето, изглежда, е такова нещо, че не позволява да захлопнеш врата след себе си. Историите стояха на прага, чакаха от години, ставаха по-плътни и тежки и затова, колкото и да ги отлагах, не-битието не успя да ги отнесе и разпилее. Случват се в определени отрязъци от времето с техните особености, а те все още са твърде наблизо, все още дишат във вратовете ни, толкова са великолепно абсурдни - как днешното момиче ще повярва, че заради връзка с човек от капитализма ще я заплашва изключване от университета и от комсомола, че заради това ще се ... |