Едно имение във вихъра на бурни промени. Една любов, подложена на немислимо изпитание. Ще оцелее ли Тъкачната вила? Аугсбург, 1935 година. Новото време носи и нови правила, към които обитателите на Тъкачната вила трудно се адаптират. Паул Мелцер е изправен пред тежко финансово положение във фабриката и нарастващ натиск от страна на правителството. Шивашкото ателие на Мари е изтласкано до ръба на фалит, заради мълвата, че тя има еврейски произход. Новото поколение със своите модерни идеи също предизвиква трусове в семейството: талантливите композиции на Лео се оказват твърде смели за неговите учители, докато Додо ... |
|
|
Сексът е утехата на човек, когато не му достига любов. ... Това заглавие също е извадено от романа, представен с хубавата обложка по-горе. То е реплика на главния герой, мъж на 90 години, 70 от които, по груби сметки според повествованието, е бил журналист и музикален критик в един от местните градски вестници и продължава да бъде такъв и в момента, който трябва да е някъде около 1960-а, плюс-минус някоя година. Ето и първото изречение от книгата: "В годината, в която ставах на деветдесет, ми се прииска да си подаря една нощ на луда любов с девствено момиче." Началото, погледнато буквално, е доста подвеждащо, ... |
|
|
"Привечер стигнаха границата и Нена Даконте забеляза, че пръстът ѝ с венчалната халка продължава да кърви. Митничарят, с наметало от груба вълна върху лъскавата триъгълна шапка, прегледа паспортите на светлината на карбидната лампа, като едва се държеше на крака под напора на пиренейския вятър. Двата дипломатически паспорта бяха редовни, но той вдигна лампата, за да се увери, че снимките отговарят на лицата. Нена Даконте беше почти дете, с очи на щастлива птичка и медената ѝ кожа излъчваше карибски зной в зловещата януарска вечер, а тя тръпнеше, потънала във визоново палто, по-скъпо от едногодишната ... |
|
|
Оцелелите герои от Левски и Бенковски си дават среща в последния роман от трилогията. Яна Язова с голямо творческо вдъхновение описва последната среща на игумена Евпраксия с Куртчу Осман. Докато башибозуците колят, изнасилват и накрая подпалват Горния метох, прекрасната Серафима се отправя към Шипка. Там тя участва в кръвопролитните боеве заедно с Делича и Стоян Илийка. На върха се сбъдва предсказанието, че Серафима намира покой, когато залезе полумесецът. Трети том на трилогията Балкани. Яна Язова е псевдоним на писателката Люба Тодорова Ганчева. ... |
|
|
Понятието Параграф 22 е създадено от Джоузеф Хелър в този роман - един от големите литературни шедьоври на XX век. Най-общо означава парадокс в закона, правилата или действителността, който прави човека жертва на собствените му действия, независимо какви са те. В произведението става дума за обикновен наглед абсурд. Ако един летец е луд, той може да престане да лети. Трябва само да откаже. Но ако откаже, значи е нормален и трябва да продължи да лети - Парафграф 22. След излизането на романа това префинено и ужасно определение е много употребявано. С него е и злоупотребявано много. То се е превърнало в символ на ... |
|
|
Робърт М. Пърсиг е автор само на две книги, но още първата - Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет - с излизането си през 1974 г., се превръща в истински бестселър и му носи световна известност. На пръв поглед сюжетът е елементарен: мъж и неговият дванайсетгодишен син предприемат пътешествие с мотоциклет през Америка. Постепенно разказът прераства във вълнуваща одисея в търсенето на истината за същността на битието, в един модерен епос, където откриваме фундаменталните въпроси и отговори за това как да живеем. Романът, определен от критиката за една от най-значимите творби в американската литература, е преведен ... |
|
|
Спомените на Габриел Гарсия Маркес представени в книгата му "Да живееш, за да го разказваш". "В интернет от години шестват най-различни преводи на книгата: "Живея, за да разказвам", "Живот за разказване" и други. Никой от тях обаче не предава точно наслова на творбата, а ние винаги сме ценяли най-вече верността и точността на превода, па бил той и на едно заглавие. В случая особената дума е "contarla", която означава "да го разказваш“ ("да разказваш" е "contar") - живота си, това, което живееш. Затова преведохме заглавието както е написано от автора. ... |
|
|
Аугсбург през есента на 1913 г. Едно бедно облечено момиче се приближава към внушителното имение на индустриалеца Мелцер. Това е Мари Хофгартнер, която трябва да постъпи на работа там като кухненска помощница. Огромното домакинство на тъкачната вила впечатлява момичето от сиропиталището. За семейството работи цял отбор служители и за Мари да намери своето място сред тях не е никак лесно. Но след време Катарина, малката дъщеря на богатата фамилия, се привързва към Мари. И не само тя: когато Паул, наследникът на Мелцер, се запознава с момичето с големите тъмни очи, мирът в тъкачната вила бива застрашен. А още никой не ... |
|
|
В повестта всичко се върти около един петел. Не домашен, а боен петел - единственото останало от сина на полковника, убит на арената за бой на петли. По времето на действието семейството на полковника се състои само от двама старци - той и жена му (и петела) - които живеят в крайна бедност, очаквайки пенсията, която правителството му е обещало някога като на ветеран от революцията. А пенсията вече 56 години не идва и не идва. Заглавието на книгата също е реплика от нея. Тя е на пощенския служител към лекаря на селото и гласи точно така: Полковникът няма кой да му пише. И той и жена му се оправят както могат. Полковникът ... |
|
|
"В тези осем творби има всичко. От външно равен сюжет до много сюжетно-събитийни. От нежни и тъжни до парадоксални и весели. От такива с кротък финал до други с много изненадващ. И, разбира се, черешката на тортата като връх на сатирата и откровената подигравка, самата новела Погребението на Мама Гранде. Има и много хумор - и добродушен, и отчетливо язвителен. Както и постоянния маниер на автора да хваща действието още от първото изречение и да свършва също рязко и със замах. Не е препоръчително да казвам повече, за да ви бъде интересно, когато четете." От издателството ... |
|
|
"Трудно е за тази книга да се напише нещо, което не сме изричали за другите. Отново много и разнообразни събития и изненади, отново много и пълнокръвни герои и отново експерименти на Гарсия Маркес със стила и езика. И, естествено, много и истински магически реализъм. Добре, добре, няма да казваме повече, за да не разваляме удоволствието на читателите да си прочетат сами. Ще споменем само, че два от разказите бяха публикувани в списание Съвременник, брой 1/2023 г., и после видяхме читателско мнение: "А разказите на Маркес направо ме отвяха". Невероятната и тъжна история на наивната Ерендира и нейната ... |
|
|
Едно могъщо семейство. Драматични обрати. Имение, което крие повече от една тайна. Аугсбург, 1916 година. Над бляскавия живот в семейното имение на богатите индустриалци Мелцер надвисва сянката на историческите събития. Дъщерите на Тъкачната вила са принудени да я превърнат в лазарет, а мъжете да отидат на фронта. Междувременно младата съпруга на Паул Мелцер, Мари, е изправена пред огромна отговорност - тя трябва да спаси тъкачната фабрика и да помогне на сестрите на съпруга си да преодолеят изпитанията на бурния период. Сираче до неотдавна, Мари не се страхува от предизвикателствата, но надеждата да прегърне отново ... |
