През 1949-1950 г. Америка решава да започне психологическа война срещу Русия. Разработването на проекта е възложен на ЦРУ, което от своя страна го възлага на най-изявените умове в Харвардския университет. В състава на екипа от учени е работил и авторът. Плод на личните му впечатления от изследванията е романът "Княза на този свят", който е продукт и анализ на психологическата война от гледна точка на връзката между дегенерацията (израждането) на човека и историческите събития. ... |
|
|
Сексът е утехата на човек, когато не му достига любов. ... Това заглавие също е извадено от романа, представен с хубавата обложка по-горе. То е реплика на главния герой, мъж на 90 години, 70 от които, по груби сметки според повествованието, е бил журналист и музикален критик в един от местните градски вестници и продължава да бъде такъв и в момента, който трябва да е някъде около 1960-а, плюс-минус някоя година. Ето и първото изречение от книгата: "В годината, в която ставах на деветдесет, ми се прииска да си подаря една нощ на луда любов с девствено момиче." Началото, погледнато буквално, е доста подвеждащо, ... |
|
|
Когато е написал разказите в сборника, е бил съвсем млад. Те са създадени между 1947 и 1955 година. Публикувани са първо във вестник Еспектадор, а като книга са издадени през 1972-ра, допълнена през 1974 година. Седем от тях (общо 14) не са публикувани никога досега на български език и в този том читателите ще имат възможност за първи път да се запознаят с тях. Когато е написал първия разказ в този сборник (1947), Гарсия Маркес е бил на 20. Какво е преживял, когато го е видял публикуван във вестника, и отзивите за него, са описани подробно в спомените му - Да живееш, за да го разказваш. Не е спестил и това, че не е ... |
|
|
Габриел Гарсия Маркес е роден в Аракатака, Колумбия, и е един от най-значителните и влиятелни автори в световната литература. Той е и най-видният представител на течението и стила "магически реализъм". Носител е на Нобелова награда за литература за 1982 г. Освен писател е също журналист и сценарист. Част от произведенията му са филмирани. Най-известните негови творби са "Сто години самота", "Любов по време на холера", "Хроника на една предизвестена смърт", "За любовта и други демони", "Няма кой да пише на полковника", "Есента на патриарха" и " ... |
|
|
"В тези осем творби има всичко. От външно равен сюжет до много сюжетно-събитийни. От нежни и тъжни до парадоксални и весели. От такива с кротък финал до други с много изненадващ. И, разбира се, черешката на тортата като връх на сатирата и откровената подигравка, самата новела Погребението на Мама Гранде. Има и много хумор - и добродушен, и отчетливо язвителен. Както и постоянния маниер на автора да хваща действието още от първото изречение и да свършва също рязко и със замах. Не е препоръчително да казвам повече, за да ви бъде интересно, когато четете." От издателството ... |
|
|
"Трудно е за тази книга да се напише нещо, което не сме изричали за другите. Отново много и разнообразни събития и изненади, отново много и пълнокръвни герои и отново експерименти на Гарсия Маркес със стила и езика. И, естествено, много и истински магически реализъм. Добре, добре, няма да казваме повече, за да не разваляме удоволствието на читателите да си прочетат сами. Ще споменем само, че два от разказите бяха публикувани в списание Съвременник, брой 1/2023 г., и после видяхме читателско мнение: "А разказите на Маркес направо ме отвяха". Невероятната и тъжна история на наивната Ерендира и нейната ... |
|
|
"Главната героиня в този роман от 6 части се казва Ана Магдалена Бах. Точно както се е казвала втората жена на прочутия бароков композитор Йохан Себастиан Бах, от която има 13 деца, освен това е била и певица и също така е преписвала произведенията на мъжа си. С името на героинята си Габо продължава да се закача с нас и от отвъдното. Ана Магдалена е от музикантско семейство и е щастливо омъжена за музикант, който също е от музикантско семейство, пианист, диригент и директор на Областна консерватория. Двамата имат две деца, момче и момиче. Всяка година на 16 август Ана Магдалена заминава за един ден на острова, ... |
|
|
Едно имение във вихъра на бурни промени. Една любов, подложена на немислимо изпитание. Ще оцелее ли Тъкачната вила? Аугсбург, 1935 година. Новото време носи и нови правила, към които обитателите на Тъкачната вила трудно се адаптират. Паул Мелцер е изправен пред тежко финансово положение във фабриката и нарастващ натиск от страна на правителството. Шивашкото ателие на Мари е изтласкано до ръба на фалит, заради мълвата, че тя има еврейски произход. Новото поколение със своите модерни идеи също предизвиква трусове в семейството: талантливите композиции на Лео се оказват твърде смели за неговите учители, докато Додо ... |
|
|
Романът е написан през 1954 година. Тоест когато Габо е бил на 27 години. Това е първият му роман и първата му публикувана книга въобще. Това е и първото негово произведение с място на действието прочутото Макондо, любимото на Габо, което той споменава и в много следващи творби, и дори да не го нарича с името му, се разбира, че става дума за него. Романът се състои от 11 глави. В него се разказва за едно семейство от четирима души: възрастен полковник от войните, втората му жена, дъщеря му и внука му. 25 години преди текущия момент на действието в дома им пристига френски лекар с препоръчително писмо от главния интендант ... |
|
|
Градчето, в което се развива действието, е тероризирано от... пасквили. Те се появяват нощем на вратите на хората и сутрин жителите осъмват с нов пасквил. Не се знае нито кой ги пише, нито дали е един човек, или са повече. Пасквилите не са политически, а злободневни. В тях се казват неща, които са известни на всички, но като слухове, а сега се съобщават публично. Ала не се знае и кое в тях е истина, и кое не. Книгата започва с убийство и читателят би помислил, че романът е криминален, но не е, макар и да завършва също с убийство. Канавата на сюжета е противоборството между свещеника на градчето, отец Анхел, и кмета с ... |
|
|
"...Шогун беше най-висшия ранг, който някой смъртен можеше да достигне в Япония. Шогун означаваше върховен военен диктатор. Само един от всички даймио можеше да притежава титлата и само негово императорско величество, божественият син на небето, живеещ в уединение в Киото заедно с императорското семейство, можеше да даде титлата. С назначаването си шогунът получаваше абсолютната власт: печата и правата на императора. Шогунът управляваше от името на императора.... Торанага се усмихна наум... А аз ще се сдобия с истински трофей в голямата игра, започнала в деня, когато тайко умря - шогуната. За това съм се борил цял ... |
|
|
Понятието Параграф 22 е създадено от Джоузеф Хелър в този роман - един от големите литературни шедьоври на XX век. Най-общо означава парадокс в закона, правилата или действителността, който прави човека жертва на собствените му действия, независимо какви са те. В произведението става дума за обикновен наглед абсурд. Ако един летец е луд, той може да престане да лети. Трябва само да откаже. Но ако откаже, значи е нормален и трябва да продължи да лети - Парафграф 22. След излизането на романа това префинено и ужасно определение е много употребявано. С него е и злоупотребявано много. То се е превърнало в символ на ... |
