"От години плащаше на една жена от селото да се грижи за къщата и двора. Реши го с буца пръст в ръката, изправен пред зейналия гроб на майка си. Искаше да направи нещо в нейна памет, а може би и да успокои неизпълнения синовен дълг. След време разбра, че така поддържа в паметта си едно кътче, където можеше да събуе обувките и да ходи до насита бос по голото дюшеме..." Из "Поеми си дъх" "- Може да е против, ама в наш'та килия всеки е лепнал по една гола жена над леглото си... Сваляме ги, когато се чуе, че ще има проверка. После пак ги окачваме.. - Моите хора ще се учудят, ако поискам да донесат ... |
|
Какво се крие зад невероятните спортни постижения. ... "Не помня друга книга, която да ме е омагьосала, образовала и провокирала колкото Спортният ген. Епстийн завинаги променя начина, по който гледаме на елитните спортисти и техните постижения." Малкълм Гладуел "Ярък, жив и предизвикващ размисъл текст, който представя науката по разбираем за редовите почитатели на спорта начин." Бони Форд, ESPN "Повечето изследователи и писатели твърде неохотно зачекват въпроса за генетичните предпоставки, понеже се страхуват от плаващите пясъци на расовите и етническите стереотипи. На Епстийн му прави чест, ... |
|
"Тази книга е хирургическа намеса в литературата. Скалпел, който безотказно преминава през всички части на тялото, паметта, аортата на деня. Книга - паник атака, пристъп, отворена към небето вена. Книга, в която партитурата на сълзата е възможна само за китарата на Джими Хендрикс." Елин Рахнев "Имаш рана и търсиш поезия, с която да я превържеш. Попадаш на поезията на Димана Йорданова. И проумяваш, че раната е нанесена от въпроса, а вътре в нея зрее отговорът. Остави я да зее, остави я да боли, остави да се роди отговорът. Обичам поезията на Димана, защото тя не признава лъжовни изцеления." Веселина ... |
|
Въздействаща история за радостите и болките в кръговрата на живота. Когато ти е зле, трябва да знаеш, че няма винаги да е така. Но и когато си на крилете на щастието, помни, че това също няма да продължи вечно. Обикновено забравяме и едното, и другото. Но съдбата не пропуска момента точно навреме да прати утеха и лъч надежда или обратно - да ни приземи и отрезви. В навечерието на Деня на жената три успели жени - актриса, лекарка и писателка - гостуват в студиото на популярно токшоу. И трите не се съмняват, че от тях се очаква да разкажат за невероятната си кариера, изградена с много труд и лишения. Всяка от тях е давала ... |
|
Папа Григорий Пети е заченат от кръвосмешение между брат и сестра. За да се задълбочи още повече грехът, после той се оженва за майка си. Когато узнава това, Григорий се подлага на дълбоко поканяние прекратено от намесата на Бог, който го избира за папа. Тази приказна пародийна история Томас Ман пише в края на живота си. В нея той излиза от обичайните си теми, вдъхновен от "Грегориус, или Добрият грешник" от Хартман фон Ауе, но и от "Едип цар" от Софокъл. Томас Ман (1875 - 1955) е един от големите германски писатели на XX век, носител на Нобелова награда за литература за 1929 г. След идването на ... |
|
"Ключовете от къщи, са там където има навик. Да ги оставя Жеко когато вече се е прибрал, но сега ги е забравил Излезна и не се прибра И да го чакам знам, че няма никога да звънне И да си дойде от там, за където тръгна без ключове." Текла Алексиева ... |
|
"Хармс" е най-популярният от многото псевдоними на Даниил Ювачов, роден в Петербург през 1905 г. Писателят има около 30 псевдонима, много от които стават имена на герои в негови произведения. Нетрадиционен, авангарден белетрист и поет, който в свое стихотворение нарича себе си Властелин на свободните мисли, Даниил Хармс е модернист по отношение на езика и попрището на литератора, има философски интереси, а в своите произведения, пълни с фантасмагории и парадоксални обрати, експериментира с текстовете и се занимава с хаоса на живота от необичайна гледна точка. Творбите на Хармс не са с поставени в граници ... |
|
Съставители: Веселин Методиев, Ангелина Гимишева, Мария Стоянова, Юлия Станимирова. ... "Свободата, господа, е белият дроб, чрез който диша демокрацията." Парламентарният дебат в България има своите възходи и спадове. За съжаление, малко познаваме и поради това малко разговаряме за добрите образци. За един от тях е направена тази книга. Никола Мушанов (1872 - 1951) е бележит български политик. Той е сред онези, които направиха от една малка, аграрна провинция на Османската империя достойна и уважавана европейска държава - Княжество, а от 1908 г. Царство България. Навършил 30 години, Мушанов ще стане народен ... |
|
"В разказите - както и в романите си, Николай Табаков не изневерява на себе си: описва чешити, описва чудесии, описва самобитности. Описва живота така, че да го превърне в литература, а литературата я кара да описва така, че да се превърне самата тя в живот. А той, авторът, Николай Табаков, обича с неподправен хъс и с преданост и единия, и другата, и тази негова обич избива върху писателското му перо с цялата си свежест, с всичкия му талант. И се предава на нас, читателите, които четем чешитските му разкази, чешитски и самобитни, и се радваме на чудесиите в тях, с цялото си сърце се радваме и - радвайки се, сами ... |
|
В трите тома на Изминат път Данаил Крапчев сам събира и издава стотици свои статии и есета, част от неговото над 40-годишно творчество. Освен на страниците на Зора, те са били публикувани и в другите вестници, в които Крапчев е бил редактор и журналист - Пряпорец, Илинден, Българин, Родина, Отечество и Вардар. Сега, за първи път след 1944 година, те отново са достъпни за българския читател в пълния им обем чрез това ново издание. Статиите в Изминат път обхващат много широк кръг от теми, по които Даниал Крапчев е писал - демокрацията, парламентаризма, националната ни съдба, българската държавна идея, балканските дилеми, ... |
|
Защо животът и съдбата на Наполеон Бонапарт продължават да вълнуват толкова хора? За него знаем безкрайно много: за войните, за политиката, за дипломацията, законодателството и администрацията му, за неговите министри, маршали, братя, сестри, съпруги и любовници. Но странното е, че колкото повече научаваме, толкова по-малко го познаваме. "Този велик човек е все по-неразгадаем" - казва неговият съвременник Стендал. През 1927 година емигриралият в Париж Дмитрий Мережковски написва една от най-добрите биографии на първия френски император. Тя ни разказва за изключителният живот на един човек с възвишена и ... |
|
Лос Анджелис, детството, зрелостта, остаряването, умората, баровете, самотата, сексът, безпосочният живот - ето темите в "Седемдесетгодишно в собствен сос", последната публикувана приживе творба на Чарлс Буковски (1920 - 1994). В сборника се редуват остри разкази и задъхани стихове, а действащи лица са приятели по чашка, свои и чужди жени, несретни сервитьорки и истерични домакини, безнадеждни пияници и отчаяни бездомници, комарджии и престъпници, знаменитости и смачкани хорица... ... |