"Бразилско червено" е цветът на багрилото, добивано в бразилските джунгли, но и цветът на земята, на която през XVI в. стъпва експедицията на малтийския рицар Вилганьон."Бразилско червено" е нарекъл творбата си Жан-Кристоф Рюфен - неординарна личност, активист на граждански движения и участник в рисковани хуманитарни мисии, лекар и писател, учен и дипломат, най-младия член на Френската академия (2008). Книгата описва приключенията на френските конквистадори от експедицията на рицаря Вилганьон, сред опияняващата красота на океана и дивата природа. За основа на повествованието е послужил документалният ... |
|
Васил Попович (1833-1897) е най-значителната непозната фигура в литературния и обществения живот на българите от втората половина на XIX в. Той стои в началото на възрожденската белетристика, драматургия и изкуствознание, пише стихове и статии, участва в основаването на Българското книжовно дружество. След Освобождението отново е сред изявените литератори и общественици. Трудът разглежда редица неизвестни негови произведения и представлява първи цялостен прочит на творчеството на В. Попович. ... |
|
Олга Шурбанова е музикант по професия и писател по призвание. Една от най - авторитетните ни музикални критици, тя има издадени и четири балетристични книги - "Когато Париж беше твой" (1977), "Накажи ме с любов" (1989), "Само душата" (1999) и настоящата, "Лично време" (2002). Като главен редактор на сп. "Ек" - културен двуседмичник за българите в чужбина, тя е съставител и автор на 50 отпечатани и разпространявани по цял свят книжки и на сборника "Автономията живот. Диалози с бележити българи зад граница" (1997). Нейни литературни творби са публикувани във всички ... |
|
Васил Кинов (1940-2010) е завършил славянска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Работил е в БНТ, „Българска кинематография“, в. „Земеделско знаме“, в. „Век 21“, Столична библиотека. От 1992 г. до 1996 г. е културно и пресаташе в посолството ни в Полша. За преводи на полски писатели е награден с отличието „Заслужил деятел на полската култура“. Автор е на двайсет и седем белетристични книги. Превеждан е в единайсет страни. „Писма до мен“ е последната му книга, която излиза посмъртно. ... |
|
След големия успех и читателско признание за "Картини от три Българии", неуморният доайен на българската журналистика Петко Бочаров предлага на вашето внимание втора част от мемоарния опус "Лица и съдби от три Българии". "...С тази книга ще се опитам да разкажа за съдбите на хората ( но съдби имат и животните, пък и един имот може да има съдба, както съм намислил да покажа), с които съм бил по-малко или повече свързван и които са оставили в съзнанието ми носталгична следа..."Петко Бочаров "Притичвам през улицата, но преди да вляза питам Наси къде е Лупу. Той ми отговаря, че е в къщата и ... |
|
Това издание е несистематидиран подбор на предпочитаните стихове от роднините на Александър Вутимски. Книжката представлява жест - жест на поклон, на уважение и обич. ... |
|
"Това е поезия, която придава на родната ни традиция култивирана душа и финес. Тя доказва, че "Европа" е най-вече вътрешно състояние и личен избор за този, който иска и може, а не някаква сияйна Атлантида, отстояща на светлинни години от колективно-кармичната българска дамга... Отделните стихотворения са части от един несекващ монолог, но това е най-диалогичният монолог, който съм срещал по време на собственото си сноване из българската поезия." Владимир Трендафилов "Бих казал, че Александър Шурбанов принадлежи към онези, не твърде често срещани хора днес у нас, които, извършили едно или ... |
|
Онова, което днес най-живо ни интересува в старите книги, не е толкова техният основен текст - за повечето той е един и същ с малки, съществени само за специалистите разлики - а добавките към него - тъй наречените "приписки". Това са бележки най-вече на прилежните преписвачи на текста, които след часове, дни, седмици изнурителен анонимен труд се осмеляват да вмъкнат и нещо от себе си. Тези приписки обикновено нямат нищо общо с текста, към който са прилепени и който е по-значителен от тях. Съвсем без връзка с него те ни съобщават за някое историческо събитие, което се е случило по време на преписването на текста ... |
|
Книгата представя отблизо водещите икономисти на този век, чийто принос промени курса на икономическата наука. Те идват от различни краища на идеологическия спектър. Икономистите сами представят житейската си философия и разсъждават над идеите си за човешката природа, обществото, справедливостта и изворите на творческия импулс. Двадесет и двамата икономисти, сред които има девет Нобелови лауреати, са Морис Але, Кенет Ароу, Уилям Бомол, Ейбръм Бергсън, Кенет Боулдинг, Карл Брунер, Джеймс Бюканън, Жерар Дебрьо, Евсей Домар, Николас Джеоржеску-Рьоджен, Франк Хан, Чарлс Киндълбъргър, Лорънс Клайн, Ричарс Мъсгрейв, Остин ... |
|
Чешкият литературовед и писател Владимир Мацура (1945-1999) е познат на българския читател с романа "Гражданинът Монте Кристо", издаден у нас през 2001 г. Романовата тетралогия "Грядущият", "Информаторът", "Комендантът", "Гувернантката", "Медикус", населена с действителни и фиктивни лица, деконструира културно-исторически митове, за да изгради от съставките им алтернативна история на механизмите на националните възражения в Европа през ХІХ век. ... |
|
Чешкият литературовед и писател Владимир Мацура (1945-1999) е познат на българския читател с романа "Гражданинът Монте Кристо", издаден у нас през 2001 г. Романовата тетралогия "Грядущият", "Информаторът", "Комендантът", "Гувернантката", "Медикус", населена с действителни и фиктивни лица, деконструира културно-исторически митове, за да изгради от съставките им алтернативна история на механизмите на националните възражения в Европа през ХІХ век. ... |
|
Символизмът е в основата на поезията на Ахмед Хамди Танпънар. Същият стил се наблюдава и в неговите романи. Докато в своята поезия той застъпва метафизическите тенденции и естетическите виждания, за прозата той избира социалната тематика. Неговите романи разказват, по характерен за него начин, за богатите житейски истории и проблемите на Турция. Анализите, които Танпънар прави, проучвайки трудностите, изживени от турците в опитите им да променят цивилизацията, съдържат ценни разсъждения за турското общество и неговата структура, които заслужават да бъдат взети под внимание. Романът "Институт за точно време" ... |