Питагор от Самос (ок. 570 - ок. 495 г. пр.н.е.) е древногръцки философ и математик, за когото е прието да се смята, че е първият, нарекъл себе си философ като разграничение от софистите. Той е основател на Питагорейския съюз - религиозно-философската школа питагореизъм, базирана върху убеждението, че душата е безсмъртна и способна на прераждане, а всяко събитие и явление във Вселената може да бъде представено във вид на числа. Питагорейството съзира символи и отношения навсякъде - най-вече в изкуствата, музиката, архитектурата, астрономията - и на тях именно се гради хармонията в света. Питагоровото идеалистично-мистично ... |
|
|
Диоген е роден в старогръцкия град Синоп (днес в Турция) през 412 пр.н.е. Починал е през 323 пр.н.е. в Коринт, днес Гърция, а според Диоген Лаертски датата на смъртта на му съвпада с тази на смъртта на Александър Македонски във Вавилон. Смятан е за най-яркия представител на школата на киниците, прочули се със своите остри критики към обществените норми и ценности. Тяхното название по-късно става нарицателно - така наричаме цинизма в съвременния свят. На Диоген принадлежи и основата за понятието космополизъм, а от знаменитите му кратки диалози се развива и процъфтява Мениповата сатира - жанр в античната литература, в ... |
|
|
Книгата е част от поредицата Философия за всеки на издателство Милениум. ... Древногръцкият философ Аристотел е смятан за един от най-големите гении на своето време. Наричат го баща на науките, защото е сред малкото личности в човешката история, изследвали почти всяка тема на съвремието си. В науката той изучава анатомия, астрономия, география, геология, зоология, метеорология и физика. Във философията пише за естетика, етика, икономика, метафизика, обществознание, политика, психология, реторика и теология. Занимава се с образователни методи, чуждоземни обичаи, литература и поезия. Съчиненията му са на практика ... |
|
|
Платон (428 / 427 - 348 / 347 г. пр. Хр.) е древногръцки философ и математик, основател на Атинската академия - първото висше училище в Западния свят. Той е сред най-важните представители на елинистичната философия, един от стожерите на цивилизацията ни. Притежава безкрайна интелектуална дълбочина и с неспирна енергия изучава и дискутира в различни сфери от обществената мисъл, като във всяка област на познанието оставя свой уникален принос. Платоновите теоретични концепции за света на идеите издигат духовните мотиви до теоретични начала и предлагат качествено ново разбиране за действителността. Произведенията му в ... |
|
|
Цар Соломон, син на цар Давид, е третият цар на евреите. Периодът на властването му (около 967 - 928 г. пр. Хр.) се смята за времето на най-голям разцвет за Израел. Известно е, че е бил добър дипломат, строител и търговец, успял е да превърне земеделската страна, която наследява от баща си, в силна, икономически развита държава. Голяма част от сведенията за него идват от Библията, като по-късно му е приписвано авторството на няколко от нейните книги, а именно Еклесиаст, Песен на песните и Притчи Соломонови. В историята Соломон остава предимно заради мъдрите си съдийски решения и будния си ум, а също и заради ... |
|
|
Рене Декарт, известен още и като Картезий (1596 - 1650), е френски мислител, оставил ярка диря не само в съвремието си, но и до наши дни с революционните си открития и теоретични постановки в няколко различни области на знанието - математика, аналитична геометрия, физика, биология, оптика, философия, етика и теология. Заради научните си постижения често е споменаван като "баща" на тези съвременни дисциплини, а за философската наука той е преди всичко основоположник на рационализма. Известен със знаменитата фраза "Мисля, следователно съм", Декарт издига в култ разума на човека, който подлага на ... |
|
|
Книга седемнайсета от поредицата "Философия за всеки" на издателство "Милениум". ... Епиктет (ок. 50 - 138 г.) е античен философ стоик, който подобно на Сократ не оставя свои трактати, а използва формата на беседата и диалога, за да предаде на околните възгледите си. Роден като роб, впоследствие помилван и освободен, той прави може би най-задълбочените проникновения за човешката свобода в историята на философската мисъл. Разбиранията му са формирани както под въздействие на платониците, така и от все по-разрастващото се в онова време християнство, чрез което логиката на старите стоици - Зенон, Диоген ... |
|
|
Епикур (341 - 270 г. пр. Хр.) е автор на над тристата философски произведения, от които до нас са достигнали само фрагменти, цитирани от по-късни последователи. Първоначално Епикур се приобщава към школата на платониците и следва основните принципи на Демокрит. С времето обаче отхвърля метафизиката на своите предшественици, изгражда собствена обективна етика и формулира егоцентрична морална философия, в която отделният човек е сферата на моралното начинание. Основен закон в тази система е принципът за единството на природата и човека, които са единно цяло, защото се подчиняват на едни и същи закони. Школата на философа ... |
|
|
Книгата е част от поредицата Философия за всеки на издателство Милениум. ... Наричан "най-мъдрия от всички мъдреци", древногръцкият философ е една от най-интересните и ярки фигури на античния свят. Всичко, достигнало до нас, е предадено от учениците му - Сократ не е записал нито една своя мисъл, защото е бил убеден, че истинското знание и мъдрост са в живия диалог и в полемиката с опонента. Той е първият, който насочва интереса си към принципите на живота и твърди, че философията не е в догмите, а в начина, по който живеем. Преди него гръцката школа се е занимавала предимно с метафизични въпроси от типа защо ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Философия за всеки" на издателство "Милениум". ... "Трудно е да се опише историята на живота на Имануел Кант (1724-1804), тъй като той нямаше нито живот, нито история" - това казва поетът Хайнрих Хайне за един от най-известните мислители на XVIII в. Затворен, недостижим, твърде сложен като естетически възгледи и разбирания, Кант е почти непознат на съвременната публика. Зад мълчаливия и непроницаем образ на философа обаче се крият блестящ оратор и събеседник с изключителен ум, забележително чувство за хумор и недостижими познания. Кант е и първият ... |
|
|
Жан Пол Сартр (1905 - 1980) е безспорен гигант във философията на XX век. Единодушно определян като най-влиятелната фигура в екзистенциализма, той вдъхновява няколко поколения интелектуалци. С бурния си личен живот на практика демонстрира основните си схващания, като същевременно вплита сложните си тези в пиеси и романи с особено високи художествени достойнства. Заради приноса му към литературата през 1964 година, му присъждат Нобелова награда, но Сартр отказва да я приеме, за да не повлияе тя върху развитието му като творец и философ. Убеден е, че човек е обречен да бъде свободен и е постоянно отговорен за онова, което ... |
|
|
На Луций Аней Сенека са единствените съхранени римски драми, но никой не се сеща за тях. Почти 20 века и почти без прекъсване се четат неговите Нравствени писма до Луцилий - свидетелство за мъчителното и почти безуспешно справяне с етичните терзания. ... |
