Парите, властта и произходът на нашето време. Дългият двайсети век проследява епохалните промени в пространствената конфигурация в процесите на натрупването на капитал, настъпили през последните 700 години. Джовани Ариги прави майсторски синтез между социална теория, сравнителна история и завладяващ исторически наратив, докато обрисува структурите и агентите, задаващи хода на световната история в течение на цяло хилядолетие. Стъпвайки върху идеите на Бродел, Ариги твърди, че капитализмът се е развил като последователност от "дълги векове", по време на които изгрява нова световна сила, упражняваща контрол върху ... |
|
Къде са корените на силата, просперитета и бедността? ... Блестяща и увлекателна, книгата Защо нациите се провалят отговаря на вековен въпрос: защо някои нации са богати, а други бедни? Дали причината е в културата, в климата, в географията? Или може би в незнанието кои са правилните политики? Казано с една дума: не. Нито един от тези фактори не е определящ или съдбоносен. Дарон Аджемоглу и Джеймс Робинсън убедително показват, че в основата на икономическия успех (или на липсата на такъв) стоят създадените от човека политически и икономически институции. Базирайки се на петнадесет години задълбочени изследвания, Аджемоглу ... |
|
Преработено и допълнено с над 200 страници издание. ... С тази книга тандемът Оливър Стоун и Питър Кузник взривяват общоприетите стереотипи за четене на историята, подлагат на съмнение всички изконни митове на американизма, рушат по една националните икони и преобръщат традиционния поглед към значимите събития на XX век, като излагат на показ тъмната страна на американската политика. В това издание Оливър Стоун предсказва последиците от войната между Русия и Украйна, проследява ролята на Америка в конфликта между Израел и Палестина и чертае бъдещите промени в световната геополитика, ако Доналд Тръмп спечели отново ... |
|
48 -те закона на властта представлява наръчник за изкуството на манипулациите и измамите. Описаните закони са извлечени въз основа на съчиненията на десетки видни исторически деятели, всеки от които по своето време е бил добре запознат с правилата на играта с властта и е умеел майсторски да ги прилага. Тези писания обхващат внушителен период, превишаващ три хиляди години, като са били създавани през най-различни епохи - от Древния Китай през Италия по времето на Ренесанса, та чак до края на XX век. Въпреки различните епохи обаче навсякъде се прокрадват общи разсъждения, изводи и оценки, които оформят същността на ... |
|
"На Хаджийски принадлежат: заключението, че общественият ни и културен живот е в значителна мяра под знака на посредствеността и полуинтелигенцията, чиито токсикации са едно от най-гадните явления у нас; понятието организовани единни фронтове на посредствеността (едничката възможна бойна форма); готови да убиват с най-непростени средства всяка глава, която ги е поставяла в сянка и ги е изобличавала не с друго, а с простия факт на съществуванието си, с това, че е установила един по-висок мащаб; диагноза на прочутата масова болест у нас - завистта; болест на посредствеността, на несполучилия дребен собственик на ... |
|
В тази книга Марк Солонин изобличително придава нов смисъл на значими събития от Втората световна война, позовавайки се на разсекретени в последните години архивни документи от Министерството на отбраната на Руската федерация. Под прицела на публициста попадат дипломатически и военни игри, предшестващи т.н. Велика Отечествена война (22 юни 1941 - 9 май 1945), разгрома на механизираните корпуси на Съветската армия през първия месец на войната, блокадата на Ленинград, доставките по договора заем-наем, създаването на атомното оръжие и други. Верен на стила си, Марк Солонин предоставя факти, но без да натрапва свои изводи, ... |
|
...Византия далеч не е била това, което я представят школските ни учебници! И причината за историческите напасти, които тя ни навличаше, се криеше предимно в това, че тя носеше една висока култура, която неотразимо въздействаше над нашия живот, но която ние не бяхме в състояние изцяло да възприемем, а едностранчивото ѝ усвояване разлагаше нашия живот със сила, на която нищо не можеше да противостои... Освен общия научен интерес следователно, който може да представя историята на Византия, за нас, българите, се явява и друг един още по-силен, тъй като тая история бе неразривно оплетена с нашата собствена и защото още ... |
|
От най-яркия представител на новото поколение британски историци. Тамплиерите са един от многото религиозни ордени, появили се през Средновековието в Европа и Изтока, но безспорно са най-прочутият, най-влиятелният и загадъчен сред тях. След скромното начало те бързо се превръщат в най-могъщата организация от онова време и стават полулегендарни герои. Унищожаването на ордена в началото на XIV век разтърсва християнския свят. Краят на тамплиерите идва толкова внезапно и е толкова жесток, че поражда нови легенди за тях. И днес, седем века след разгрома им, те не са забравени, интересът към тях не угасва и мнозина дори им ... |
|
Това е последната книга от поредицата "Зад завесата". Предишните "Зад завесата на соца", "Зад завесата на прехода", "Зад завесата на демокрацията" разказваха за стръмния път, който извървяхме - от провалилия се социализъм към мечтания капитализъм, за да попаднем накрая в лапите на мафията. В тази книга основният въпрос е: Кой? Кой стои зад всички тези завеси? Кой е Големия брат? Защо режисьорите на световния спектакъл допуснаха нашите кукловоди да ни поведат точно в тази посока? Дали не им е по-удобно да ни управлява свирепа, но организирана и послушна престъпност, вместо мекушави, ... |
|
Тази книга се опитва да отговори на въпроса "Как мафията открадна България?". Тя е последната от трилогията, включваща "Зад завесата на соца" и "Зад завесата на прехода". Първите две книги разказват какво според автора се случи на всички нас, българите, на театралните сцени на социализма и на прехода към демокрация. Третата се опитва да обясни защо то стана по най-лошия възможен начин. Как вместо да се превърнем в "Швейцария на Балканите", за която мечтаеха възторжените площади, се сринахме до бананова република? ... |
|
"Уважаеми читателю, Г. С. Раковски издава списанието Българска Старина за първи път чрез книгопечатницата на Стефан Расидеска в Букурещ през месец червен (юли) 12, 1865 г. Списанието е предвидено за публикуване на чисто научни изследвания, без да се занимава с политика и без да насочва публикациите срещу когото и да било. Фундаменталните изследвания по старата българска история в тази книга са: Основни начала на българската най-стара повестност. Българското старонародно вероизповедание. За древността на българския език. Преимуществото на българския език над староелинския, или истинският състав на елинския ... |
|
Когато се чете за наследството на Раковски и Ботев като за нещо, което е било напъхано от официалната ни историческа наука в така наречените "удобни чекмеджета", първият въпрос е, дали това е вярно и не е ли малко пресилено! Когато се проверят фактите, уви, оказва се, че това е така. Неминуемо въпросите, които възникват впоследствие са: Кой го върши това форматиране? Нима официалната наука е анонимна, кои са хората, които я дирижират? На кого не са удобни тези българи книжовници и революционери? И защо Раковски е толкова непознат в наши дни? Може би заради това, че има старинен език! Едва ли само заради това! ... |