Завладяващ мемоар за живота на едно мюсюлманско момиче от Шри Ланка. Въпреки че израства в консервативно семейство, в което традицията, правилата и честта стоят над всичко, младата Ясмин получава разрешение от баща си да продължи образованието си. Нещо, което е нечувано в затвореното и силно религиозно общество, в което живее семейството. Образование, което ще отвори целия свят пред нея, но може да донесе опустошителна мъка и да затвори вратата към сърцето на най-близките и. В живота на всяко момиче настъпва момент, когато трябва да реши дали да си тръгне, или да остане. Изпълнена с любов, хумор и състрадание, Остани, ... |
|
И ето че дойде краят на сагата за лудата кметска дъщеря, хубавия англичанин и всичките шантави хора, с които те споделят живота си. Смесвайки сериозното с шеговитото, откровеното с лековатото и смеха през сълзите, Цветелина Цветкова отново ни води там, в онзи див Северозапад с Дунава и тополите. Там, където животът разказва смешни истории всеки ден, за да ни напомни, че най-убавото нещо на тоа свет е да се смее човек. Ама колко може да се смее. Да прималее от смех, да му омекнат краката, да го заболи стомаха, да му потекът сълзи. Толкова е убаво. Отварат ти се и душата, и мозъка, и почват да ти лекуват телото, ако е ... |
|
"За първи път излиза книга за Лили Иванова, която съдържа записаното в нейния личен дневник." Валерия Велева В последните 15 години звездното име на българската поп сцена е водила записки с нейни мисли за Бог, за България, за публиката - мисли, които издават дълбоката, точна и вярна преценка за нещата в живота, в музиката и в отношенията между хората. Дневникът на Лили Иванова - това е вътрешният ѝ свят, където тя не допуска никого. Върху белите листове, изписани с красив почерк, сякаш е нарисувана душата ѝ. И когато ги разгръщаш, виждаш една силна и одухотворена личност, която знае какво иска, ... |
|
"Този призрачен град ме преследва и в сънищата. Наясно съм, че никога няма да забравя времето, което прекарах тук, в Трипъл Фолс. Все още ги усещам до мен - моите летни момчета. Но когато опасността дойде до прага ми, аз се предадох. Не се вслушах в нито едно предупреждение. Позволих на болестта и любовта да ме водят и унищожат. Всички носим вина за случилото се. Бяхме нехайни и безразсъдни, мислехме, че младостта ни прави недостижими, освободени от грехове, което ни струваше скъпо. Това е причината да се върна - да се помиря със съдбата си. Да се примиря с това, което съм, независимо от всички и всичко. Не мога да ... |