Книгата е част от поредицата за детско-юношеска класика - "Златно перо". ... Децата ще се впуснат в необикновени приключения. Ще се запознаят с малкия скиор Ванчо, който търси своето коте в планината. Със Светльо, който излъгва баба си, но се опитва да поправи грешката си. Както и с любознателния Оги и талантливото, но самотно момиченце Роси. Заедно с Лили ще търсят вълшебно бисерче по морското дъно, което да ги направи по-добри. Ще научат колко са важни истинското приятелство, добротата и честността. И че чудесата и вълшебствата са навсякъде около нас. ... |
|
Емил от Льонеберя е най-палавото момче в Швеция, а може би и в целия свят. Той върши повече пакости, отколкото са дните в годината. Вместо знаме, вдига на пилона сестричката си Ида, пада от кокили право в супника на госпожа Петрел, напива прасето и кокошките... Но когато в една страшна зимна нощ никой не смее да откара болния Алфред на лекар, Емил впряга шейната и тръгва сам срещу виелицата. ... |
|
Разказите и приказките на Емилиян Станев разкриват пред малките читатели истината за животинския свят и същевременно възпитават у тях усет към красотата и хармонията в природата. "През води и гори" е една от най-любимите книжки на малките читатели. В нея освен чудното пътешествие на героите - Бързоходко и Повлекана, авторът разкрива тайните кътчета на гората, блатата, полето. Много живо са представени всички обитатели на тези места - от добронамерените сърнички, до безпощадните хищници. На фона на едно богато природно описание се разкриват характерите на героите с типични човешки качества - състрадателност, ... |
|
Книгата е част от поредицата за детско-юношеска класика - Златно перо . ... Някога по нашите земи ходеше един вълшебник. В душата му никнеха прекрасни думи, от които той измайсторяваше чудесни приказки и ги подаряваше на децата. В тях се разказваше за Ижо-Мижо и Клан-Клан, за мечката и дърваря, за момичето от вар, за юначното петле, за зайчета, ежковци, глупави вълци и още по-глупави хора, та дори за змейове и лами. Но кой е този вълшебник - ще попитате. Разгърнете страниците на тази книжка и сами ще откриете. ... |
|
Ние обичаме да разказваме приказки на децата. Длъжни сме да им разказваме. Защото приказките са нашето извинение пред тях. Извинение, че светът, който сме им подготвили, все още не е онзи, който те заслужават. Ние се извиняваме, а децата винаги ни прощават. Затова тъй често ни молят да им разказваме приказки, които отдавна вече знаят. ... |
|
Невероятно забавни са приключенията на крокодила Гена, Чебурашка и странната старица Шапокляк. Гена живее в малък дом и работи в зоопарка като... крокодил. Той е много сериозен, акуратен и отговорен и обича да чете сериозни книги: справочници, учебници или влакови разписания. Веднъж решава да промени своя начин на живот, разбира, че е скучно да живее без приятели, и разлепва из целия град обяви. Така се запознава и сприятелява с Чебурашка и с други самотни обитатели на града. ... |
|
Плюшените играчки на Кристофър Робин оживяват в приказките, които баща му разказва всяка вечер пред камината. Приключенията на Мечо Пух, Прасчо, Йори, Тигъра, Кенга, Заю и Бухала са весели и забавни, а понякога малко страшни. Книгата е част от поредицата 25 вечни детски романа на издателство Пан . ... |
|
Макар да беше нощ, малката уличка край градския парк, на която живееха Светльови, беше цялата жълта и червена, защото цветовете на есента се виждаха и в тъмното - нещо невероятно и на което още не може да бъде дадено обяснение. Толкоз беше хубаво, че можеше да се напише за него така:"Ах, колко е хубаво! Листата са всички сякаш от блокче за водни боички: виж, ясенът, който цял в пламък червен е, се моли на бука: - Дай жълто на мене! - а жълтият бук му отвръща: - Съгласен, но дай ми ти първо червенко от ясен! И толкоз са пъстри и шарени всички, че няма в боичките толкоз понички, какви ти понички! - езикът ни даже не ... |
|
Магаре боб яде ли? Да, в Тенджера града, където царувал цар Патаран. То там и рибите говорят, зайците ги използват за пощенски куриери. В морето пък си ловят по цели стада овце. Който се съмнява, да пита Хитър Петър. Торбата му с лъжите е отворена. А както този неизчерпаем шегобиец е доказал, лапнишарани не липсват по белия свят. ... |
|
Книжката съдържа пет приказки на българския класик Валери Петров . ... "Скок! Скок! Скок! - еленчето вече стигнало до полянката, надникнало зад една пряспа и кого видяло? Видяло Ванчо от III "В" клас. Той носел ските си на рамо. Спрял се, свалил раницата си и се навел да ги слага. Но докато си ги слагал, раницата се размърдала зад гърба му и почнала да се отдалечава. — Стой мирно! - казал ѝ Ванчо. И раницата се спряла на място. — Ще се спусна веднъж и ще се върна. Разбра ли? И раницата закимала, че е разбрала. — И тогава ще те покажа на всички. И раницата заподскачала радостно. А Ванчо се плъзнал ... |
|
Книгата е част от поредицата за детско-юношеска класика - "Златно перо". ... В изданието са включени 20 от най-популярните разкази, разкриващи белетристичното майсторство на бележития български писател Йордан Йовков . Независимо от различната си тематика, всички те са пропити с вярата на автора в човека и в неговите скрити възможности да промени света, за да възтържествува доброто. Произведенията са подбрани от сборниците "Песента на колелетата", "Старопланински легенди", "Вечери в Антимовския хан", "Земляци" и "Ако можех да говоря", така че да бъдат в помощ на ... |
|
Всъщност Точица се казва Луиза. През първите си години тя никак не растяла, затова я нарекли Точица. Продължили да и казват така, дори когато тръгнала на училище. Нейните родители са постоянно заети и не и обръщат много внимание. Добре, че Точица има с кого да си играе - Антон живее наблизо, а с него винаги е интересно. Антон умее много неща. С такъв приятел можеш да се впуснеш в най-вълнуващо приключение. ... |