През води и гори

Разказите и приказките на Емилиян Станев разкриват пред малките читатели истината за животинския свят и същевременно възпитават у тях усет към красотата и хармонията в природата. "През води и гори" е една от най-любимите книжки на малките читатели. В нея освен чудното пътешествие на героите - Бързоходко и Повлекана, авторът разкрива тайните кътчета на гората, блатата, полето. Много живо са представени всички обитатели на тези места - от добронамерените сърнички, до безпощадните хищници. На фона на едно богато природно описание се разкриват характерите на героите с типични човешки качества - състрадателност, взаимопомощ, свирепост, подлост (орелът и други хищни животни), склонност към клюки (сойките) и безгрижен и охолен живот (кукувицата, порът, саможивецът).
Емилиян Станев ни пренася в един вълнуващ свят, пълен с приключения и нови герои. Всяко дете ще чете с интерес тези истории, а поуката от тях е това, което ги прави безценни.

"Добра е тази детска книга, която спомага за развитието на богата душевност у детето, отговаря на възрастта и разбужда ума му, както пролетният вятър разбужда пъпките на дърветата и на цветята."
Емилиян Станев

"Едновременно класик и съвременник в българската белетристика, Емилиян Станев е между най-изтъкнатите наши детски писатели. Както цялото му художествено дело, така и неговите приказки, разкази и повести за деца носят особена, неповторимо своя атмосфера, отразила една ярка, силна, отличителна индивидуална одареност. В тези книги героите са животни, преди всичко обитатели на гори и планини, на блата и полета. И там, където има хора, действието пак кръжи около животните или разни ловни преживелици... Творецът сам се взира във вечните закони на битието, търси и открива проявлението им в многовариантни прояви навсякъде около себе си, в красотата и багрите на светлината, в диханието на самия живот с всеминутните му превратности, в неизменната битка за съществуване, в дълбините на родното като пейзаж и душевност."
Нина Пантелеева

Емилиян Станев е литературният псевдоним на българския писател Никола Стоянов Станев. Той е роден на 28 февруари 1907 година в Търново. Цялото си детство прекарва основно там и в град Елена. Още от дете баща му го води със себе си на лов из Еленския балкан. Това впоследствие оказва голямо влияние върху литературното му творчество за деца, в което присъствието на гората, планината и природата е широко застъпено. През 1928 година завършва гимназия в Елена като частен ученик, след което се установява в София, където известно време изучава живопис при професор Цено Тодоров. През 30^-те години се записва да учи финанси и търговия в "Софийския университет", след което в продължение на 12 години работи като чиновник в "Софийската община". От 1944 година е член на ''Българската комунистическа партия''. През 1945 година е управител на ловно стопанство в село Буковец, Ловешко.

Емилиян Станев завежда отдел "Белетристика" във вестник "Литературен фронт" (1950-1955 г.) и сътрудничи на списанията "Съдба", "Завети", "Златорог", "Изкуство и критика", "Венец", "Българска реч" и др. Той пише анималистични разкази, социална и нравствено-философска проза, исторически романи и повести, както и произведения за деца и юноши. Докато е в София Станев се запознава с голяма част от интелектуалците - писатели, художници и журналисти, които оказват голямо влияние върху по-късните творби на автора. Първата му книга - сборникът с разкази "Примамливи блясъци" е издаден през 1938 година. Следващият му сборник "Сами" (1940 г.) поставя началото на цикъл от произведения за природата и човека. Следват още "Вълчи нощи" (1943 г.), "Делници и празници" (1945 г.), "Дива птица" (1946 г.), "В тиха вечер" (1948 г.). В тези творби с голямо майсторство Станев изобразява дивия, но прекрасен свят на природата. През 1948 година излиза едно от най-известните му произведения - повестта "Крадецът на праскови". Това е разказ за трагичната любов между Елисавета и сръбския пленник Иво Обретенович, която пламва на фона на Първата световна война. Война, печал и липса на човечност се противопоставят на стремежа към свобода, чиста любов и щастие, разкрити в лицето на Елисавета. През 1964 година повестта е успешно екранизирана от Въло Радев, като ролята на Елисавета е поверена на великолепната Невена Коканова. В продължение на 14 години Станев работи върху романа си "Иван Кондарев", който представлява епическо платно на живота и борбата на българския народ по време на Септемврийското въстание от 1923 година. С нравствено-етични проблеми, философски въпроси и бора между добро и зло са пропити историческите му романи "Легенда за Сибин, преславския княз" (1968 г.), "Антихрист" (1970 г.), "Търновската царица" (1974 г.).

Освен като автор на творби за възрастни, Емилиян Станев пише и приказки, повести и разкази за деца. Едни от най-известните му детски приказки са "Лакомото мече", "Страшната птица", "Къщичка под снега", "Повест за една гора" "Приказка за хитрата сврака", "Пролетна разходка", "Чернишка" и др. Удостоен е с престижната международна награда "Ханс Кристиан Андерсен" през 1979 година. Също така писателят е носител на Националната награда "Йордан Йовков" (1975 г.)

Емилиян Станев умира на 15 март 1979 година на 72-годишна възраст в София.