Напускайки концлагера "Богданов дол" преди около четиридесет години, обещах на приятелите си, че ще напиша книга за нашите преживявания. Четири десетилетия отлагах. Сега, на зряла възраст, се връщам към ония преживелици на младостта... "Има такъв един кладенец на мълчанието, един бунар. В другите кладенци каквото извикаш, думите ти се връщат. А в този кладенец, в този бунар на мълчанието, каквото да извикаш, думите ти остават. И се трупат думите в този бунар. Но ще дойде ден по воля на Господа по вашему, на Аллаха по нашему, когато кладенецът ще върне изречените над него думи. И тогава ще проговорят ... |
|
|
В тази книга се говори за неща, които всички знаем - но за които малцина се осмеляват да свидетелстват. Тя става още по-актуална на фона на все по-често пишещото се напоследък в западните медии за България: ширеща се корупция, административна некомпетентност, шокиращи служебни злоупотреби, финансови безобразия, безпринципна кадрова политика. Авторът се осмелява да разкаже за всички тези неща от личен опит - като български посланик във Финландия, назначен по лична препоръка на А. Доган. Става ясно, че срещу това се е очаквало да си затваря очите за професионална некомпетентност на хора, свързани с ДПС, назначени в ... |
|
|
Книгата "Лични свидетелства" е част от поредицата "Съчинения в 8 тома" на издателство "Захарий Стоянов". Книгата обхваща събития, портретува личности, които са знакови за българската история - превратът през 1881 г., последвалите вътрешни и външнополитически събития. Откроена е оригиналната личност на Чардафон Велики. ... |
|
|
"Бай Ганьо и Чардафон Великий са два образа на едно и също лице – на грифона и химерата, на раздвоеността в народностно-националното самосъзнание, на колебанието кой е носителят на новите ценности – народът или възникващата интелигенция. За Алеко той е нахален простак, който безцеремонно си пробива път в живота, за Захарий Стоянов той е носителят на всички обществени добродетели, носител на народния дух и патриотизъм. И тези два образа застават един срещу друг... зейнали във взаимоунищожителна борба. Този Чардафон, който е Бай Ганьо, съвсем не служи на родината и не смята да мре за нея. Той е жизнен, наистина, ... |
|
|
"Би ми се искало това, което се случи с мен, да не се случва с никой мой съгражданин независимо от неговите вярвания и пристрастия. Ако с общите усилия на трезвите и добронамерени хора в България постигнем нормите на действителната демокрация, на търпимост и готовност за диалог и компромис между противоречиви мнения и интереси, ще съм сигурен, че превишените от мен и близките ми тревоги и неприятности, колкото и абсурдна да беше цялата тази развигорска история, не са били безсмислени и безценни."Андрей Луканов ... |
|
|
Най-ранният - средновековният - период в историята на българската литература продължава повече от осем века – от втората половина на IX в. до към края на XVII в. С него са свързани имена-легенди в българското културно наследство – светите братя Кирил и Методий, Климент Охридски, Константин Преславски, Евтимий Търновски... Старобългарската литература се превръща в основен фактор за изграждане на българската култура, който скрепява религиозните и естетическите представи с политическите идеологии на средновековното общество. Тя обговаря пространството на българина, като обвързва език и идентичност, творческа воля и ... |
|
|
Третият том от съчиненията на Захарий Стоянов включва неговите трудове свързани с такива титани на Българското възраждане като Васил Левски, Любен Каравелов, Христо Ботев. Тук е и книгата му "Четите в България на Филип Тотя, Хаджи Димитъра и Стефан Караджа". Изданието е придружено от бележките на Тодор Ташев. Поместени са статии от Александър Бурмов, Стефан Каракостов и Николай Жечев. "И когато описва живота и делата на видните революционни дейци, и когато проследява героичния път на четите, Захарий Стоянов поставя винаги на преден план ролята на народните маси, силата на народа. Неговите симпатии са ... |
|
|
Спомени на отец Търпо Поповски ... Търпо Поповски е роден на 21 май 1848 г. в с. Косинец, Костурско. Завършва гръцката гимназия в Цариград, а после българско училище, след което се завръща в родния си край и там учителства в продължение на повече от двайсет години. През 1893 г., по внушение на Даме Груев и Пере Тошев, е ръкоположен в свещенически сан, което му дава повече свобода на действие. Умира в София през 1928 г. Наричат го “кръстник” на първите комити от ВМОРО. През целия си живот свещеноиконом Търпо решително се противопоставя на гръцките владици и техните гърчеещи се слуги. Неведнъж те успяват да го тикнат в ... |
|
|
"Започвам дълго отлаганата си книга за личността и делото на Йордан Вълчев. Обещал съм му я в писмо до него през 1978-а, а сега е зимата на 2003-а. Между изреченото като идея намерение и началните практически усилия зее пропастта на цяло четвърт столетие. Това не са просто години изтекъл живот. В неговите рамки станахме свидетели на изключителни политически промени, особено спрямо съдбата и. Вълчев и смисъла на неговото съществуване. Самият той в напрегнатата им атмосфера приключи земния си път. И върху мен като автор този отрязък със събитията си не премина незабелязано - наложи своя отпечатък върху илюзиите и ... |
|
|
"Един народ не може да бъде изследван без пиетет, той не е куче. Но няма по-голяма грешка от това пиететът да бъде основа. От тоя момент ние влизаме в една сантиментална поредица, която не е народопсихология, а идеализация. Аз имам предупреждението на Джовани Джентиле: че изобщо разглеждането на субекта обективно е една илюзия. Затова е много важно в какъв исторически момент се извършва изследването на поведението на един народ, защото в определен исторически момент се изявяват определени склонности. Ние никога не можем да видим отново българския народ през очите на Вазов. Хубава си татковино, Език свещен на моите ... |
|
|
В едно интервю носителят на Нобелова награда за литература Йосиф Бродски казва: "Ако бях издател, то бих напечатал в един том две книги: "Кюстин" и "Токвил". Книгата на маркиз Астолф Кюстин, публикувана през 1843 г., разказва под формата на писма за неговото пътешествие в Русия през лятото на 1839 г. Веднага е преведена на английски и немски и му носи европейска слава. В самата Русия книгата е забранена незабавно и за дълго(всъщност и до ден-днешен) се превръща в легенда. Преди всичко заради много дълбокото проникване в т.нар. руски национален характер, обрисуван в ефектен афористичен стил ( ... |
|
|
След големия успех и читателско признание за "Картини от три Българии", неуморният доайен на българската журналистика Петко Бочаров предлага на вашето внимание втора част от мемоарния опус "Лица и съдби от три Българии". "...С тази книга ще се опитам да разкажа за съдбите на хората ( но съдби имат и животните, пък и един имот може да има съдба, както съм намислил да покажа), с които съм бил по-малко или повече свързван и които са оставили в съзнанието ми носталгична следа..."Петко Бочаров "Притичвам през улицата, но преди да вляза питам Наси къде е Лупу. Той ми отговаря, че е в къщата и ... |
