Беседа за покаянието. "Защо вие, синове на истината, които пребивавате в Светата Съборна Църква, не преставате да скърбите? Ако за това има някаква причина, то кажете, открийте ми я като възлюбени чеда на изпълнен с любов баща, за да получите утеха. Защото не подобава тези, които от самото си рождение са се облекли чрез светото Кръщение в Христа, нашия истинен Бог, да се измъчват и терзаят от скръб. Да не бъде това! Преблаженият Павел ни заповядва непрестанно да се радваме като казва: Радвайте се винаги в Господа, и пак ще кажа: радвайте се. Вашата кротост да бъде известна на всички човеци (Филип. 4:4-5). И тъй, коя ... |
|
|
"Изповедта, развързването на греховете от духовния отец и причастяването със светите пречисти и животворящи Христови Тайни са следствие от окончателно съзрялата решимост на грешника да върви към Господа. Това не е придатък към делото на обръщането, а е "необходим негов завършек, запечатване на това, което се е оформило в сърцето в минутата на решимостта. Напомням го, за да не помисли някой да се ограничи само с вътрешно обръщане към Бога, пренебрегвайки св. Божествени тайнства. Такова обръщане ще бъде несигурно и няма да доведе до никакво добро. Ако ковачът изработи един нож както трябва, но не го закали, ножът ... |
|
|
Книгата представлява сборник основоположни статии от съвременния американски православен подвижник йеромонах Серафим (Роуз), предшествани от негов животопис."Земният живот на йеромонах Серафим - това е една светоносна история на личен духовен подвиг, на страдание и борба, които завършват пред славния Божий престол в царството Небесно. Думите на отец Серафим отекват в душите на съвременните хора, защото той пише от болката на сърцето си, преживяна в мрака на лутането преди да намери Христа. Той също като нас е бил възпитаван в атмосферата на нихилизъм, материализъм и лъжехуманизъм, които все по-безпощадно и яростно ... |
|
|
"Какъв е този огън, който нашият Господ дойде да сложи на земята? Съгласно учението на великия православен отец от XIX век, епископ Теофан Затворник, това е ревността на православния християнин, вдъхновена от Светия Дух. Той пише: "Тя е онзи огън, който Господ дойде да сложи на земята, и който - попадайки върху земята на нашето естество, поглъща там всичко несъществено, а всичко, което е потребно, той претопява и пречиства. Нея е имал предвид апостолът, когато е писал до солуняни: Духа не угасяйте" (1 Сол. 5:19). Защото макар и този Дух да е Духът, даващ благодат, все пак Неговото присъствие у нас се ... |
|
|
Архимандрит Софроний (Сахаров) - велик подвижник на XX век, богослов на нетварната Светлина и вече прославен светия на Православната църква (от Вселенската патриаршия през 2019 г.), е добре познат на читателя с книгите си Свети Силуан Атонски, Ще видим Бога както си е, За молитвата и др. Настоящият сборник съдържа част от кореспонденцията му с Дейвид Балфур, англичанин и римокатолически монах, който приема православието през 1932 г. В жертвената си готовност да помогне на своя събрат, измъчван от рационалистични недоумения в търсенето на истинското богопознание, отец Софроний е принуден да разкрие пътя на своето огнено ... |
|
|
Картезианеца Лансперг (1490 - 1539) слага следното мото на книгата на света Гертруд от Хелфта: "Ако търсиш знания, ти ще ги намериш в тази книга и наистина това, което ще те учуди, е в една девица, която е на само учение, но още и уважавана, а и още повече свята, отколкото учена." ... |
|
|
Книгата "Литургическо богословие" на един от най-известните представители на т. нар. Парижка богословска школа, протопрезвитер Александър Шмеман (1921 - 1983) включва две изследвания: "Въведение в литургическото богословие" и "Евхаристията - тайнство на Царството". Първата книга е представена като дисертация за степен "доктор на богословието" в Православния богословски институт в Париж през 1959 г., а втората, която авторът определя като "поредица размисли за Евхаристията", отец Александър завършва през 1983 г. малко преди смъртта си. Проблемът за литургическата криза, ... |
|
|
"Търсих волята Божия нелеко и с голям душевен труд и молитва... Повече от двадесет и пет години отдадох на служение на всеки и на всички, които имат нужда от мен... Прекарах половин век в напрегната молитва за света. Състарих се, но вече нямам надежда в дните на живота ми тук да видя онова, за което тъй упорито се бореше душата ми: за мира в целия свят, за братството между хората, за обединението на всички в благородната борба с единствения и общ за всички ни враг - смъртта." Архимандрит Софроний Архимандрит Софроний (Сахаров) е роден в Русия през 1896 г. Завършва живота си през 1993 г. в основания от него ... |
|
|
Светът след 2012-2013 г.? ... За първи път в историята на нашата цивилизация е даден ясен и убедителен отговор за смисъла на живота и предназначението на човека - да създава реалност, да твори с енергията на мисълта си. Само енергията на чистите помисли е способна да премахне препятствията по пътя на всеобщото прозрение. Настъпва краят на "световния ред". Съзидателната практическа философия на чистите помисли се подпомага от светлите сили на Гениалния Конструктор, Твореца и Създателя. Освобождаването от всякакви предразсъдъци и враждуващи идеологии ще стане достояние на всеки, който е способен да осмисли времето ... |
|
|
"Духовна песен" е най-известното произведение на испанския мистик. Състои се от едноименна поема и подробен неин коментар в проза. За разлика от своите предшественици - "Изкачване на планината Кармин" и "Тъмната нощ", съчинението "Духовна песен" няма за изричен адресат хората на духа и цялата монашеска общност на реформирания Кармил, а е написано за манастира на босоногите кармилитки в Гранада и по-специално за неговата настоятелка, Анна Исусова. Това допринася за наглед по-достъпния му стил, но всъщност определя по-мистичната му положеност и по-дълбокия му смислов заряд. Без да ... |
|
|
Сборникът "За живота на света" е посветен на тайнствата в Православната църква. Написана на един дъх, по думите на автора, книгата грабва със своя ярък и достъпен език и особено с любовта към православното богослужение, което според отец Шмеман е и самият живот на Църквата. Църквата не е общество за бягство - заедно или поотделно - от този свят, за да бъде вкусено мистичното блаженство на вечността. Причастяването не е "мистично преживяване": ние пием от чашата на Христос, който е отдал Своя живот на света. Хлябът на дискоса и и виното в потира за са нас спомен за въплъщението на Божия Син, за кръста ... |
|
|
Тази книга със сигурност заслужава радушно посрещане. Тя запълва определена празнота относно Библията, която, за съжаление, съществува в православната библейска херменевтика. Епископ Дмитрий последователно разкрива насоките или обхвата на Писанието, към което се е придържала Църквата през вековете. Първата цел на неговия коментар е църковна и пастирска: облекчаването на "непосредствената среща на човечеството с откритата истина". Този мотив придава на коментара свежо, съвременно качество: убедителност и неотложност, прямост и достъпност. ... |
