Съставител: Елеазар Хараш. ... "Най-красивото, когато влезеш в Дао, е това, че няма да съществуваш. Ето красотата на живота. Що е Дао? Нашето Древно Мистично състояние. Това е състояние е извън Вселената, то е в Сърцето ми - то също е извън Вселената. Дао насища Сърцето ми, а не светът и Вселената. В Дао се живее безмълвно. Дао преминава през стени - така То влезе в Сърцето ми." Елеазар Хараш ... |
|
|
Биномно-квадронна структура на Идзин. ... Нестихващият интерес навсякъде по света към китайската Книга на промените (Идзин) доказва не само нейната значимост за системата на китайската мисъл, но е солиден аргумент и за нейната общовалидност. Идеята за промяната - отразена, фиксирана, демонстрирана във и чрез Идзин е неоспорим, всеобхватен закон, на който се подчиняват както физическият, материален свят, така и светът на Духа. В Идзин древният автор или безбройните автори търсят своето място в Космоса, опитват се да осмислят връзката си с Вселената и с другите хора. Опитът и съзерцанието са ги убедили, че всичко е ... |
|
|
"Ако Суфи попадне в мрака, мракът ще засияе, защото Суфи ще му дари Сърце. И цветята, и Ангелите завиждат на уханието на Суфи. Сам Бог е излекувал сътворението в Суфи. Суфи е Преданост, която е надминала себе си. Тази Преданост е дошла от Всевишния. Суфи пие Бог в себе си." Елеазар Хараш ... |
|
|
Архимандрит Серафим с много топло чувство съставя най-подробното българско жизнеописание на своя небесен покровител, светеца от по-близки нам времена - преподобни Серафим Саровски (1754 - 1833). Десетилетия наред книгата е една от най-любимите и четени сред православните християни в България. Тя е претърпяла няколко издания и в не едно сърце е запалила горещо желание да тръгне след Христа. Настоящото издание е снабдено с богат снимков и илюстратитвен материал."Радост моя, моля те, придобий мирен дух, и тогава хиляди души ще се спасят около тебе! Устрой в душата си мир, тъй че да не огорчаваш никого и да не се ... |
|
|
Беседи върху блаженствата. Запитаме ли се защо е тъй нещастен човекът, дори когато има всичко необходимо за тукашния си живот - и здраве, и имоти, и земни удоволствия - ще видим, че е нещастен, понеже му липсва единение с Бога. А той е скъсал връзката си със своя Творец, защото се е свързал с греха. Отделен от Бога, човекът е неспокоен, защото Бог Единствен може да даде на душата жадуваното щастие, за което я е създал. ... |
|
|
Трето издание. ... Съвременни чудеса на православната вяра."Спасение в степта. Това се случило в гр. Ташкент, в средата на 80-те години. Един руснак посетил православния храм в града и там видял мюсюлманин, който с голямо благоговение се кланял на иконата на св. Николай Чудотворец и палел пред нея свещи. Завързал се разговор и мюсюлманинът разказал чудото, което светителят извършил над него. Една зимна нощ той вървял през степта към далечно село. Внезапно съвсем наблизко чул вълчи вой. Само след няколко минути го обкръжила цяла глутница. В ужас и отчаяние мюсюлманинът завикал: "Руски Боже и Никола, помогнете!& ... |
|
|
В днешния груб век на материална култура, когато всички са се надъхали с омраза към всички, когато светът се огъва под напъна на собствените си развихрени страсти, има ли смисъл да се говори за гордостта и смирението? Има ли кой да слуша? Има ли кой да разбира? Не са ли словата на евангелската премъдрост в пълен разрез със светските разбирания? Гордостта се цени днес от модерното човечество като най-силен импулс за личния прогрес и националния възход. Човек без самолюбие, общество без съзнание за чест и достойнство и народ без национална гордост се смятат за осъдени на потъпкване и изчезване. При такава настроеност кой ще ... |
|
|
"Скъпи читателю, Пред теб стоят избрани проповеди на светител Серафим Софийски, с които той отечески е наставлявал своето паство в последните години на живота си. Надяваме се, че ти ще усетиш в тях лъчистия образ на приснопаметния архиерей, оставил светла диря в сумрачните дни на всеобщо духовно оскъдняване. Ти ще почувстваш и неговата пастирска любов, и бликащото от нея горещо желание да те накара да възлюбиш Христос от цялото си сърце и да Го последваш по тесния път на спасението." От издателите Том 2 от поредицата Проповеди на Светител Серафим Софийски. ... |
|
|
"Скъпи читателю, Името на светител Серафим (Соболев) отдавна е станало скъпо за хората, които по един или друг повод са се докоснали до благодатната му личност или са получили духовна подкрепа след молитва пред неговия гроб. Ала светителят ни става още по-близък, когато се запознаем и с неговите проповеди и наставления. Пропити от светоотеческа мъдрост и простота, те сякаш намират най-прекия път към сърцето. По спомените на духовни чеда на светител Серафим, той имал изключително любвеобилно и състрадателно сърце, в което намирали място болката, тревогата и скръбта на всеки, дошъл при него. Сам той постоянно ... |
|
|
"Дерзайте, грешници! Има за нас избавление! Иисус Христос, Който понесе върху плещите Си греха на цялото човечество и Който заплати с кръстната Си смърт нашите дългове към Бога, може да понесе и нашите грехове върху раменете Си. Нали затова св. Андрей Критски се моли от името на всички нас, които тежко съгрешаваме пред Господа: "Вземи от мене моето тежко греховно бреме и ми дай сълзи на покаяние!" Но ние трябва именно да пролеем сълзи на покаяние! Защото има само два вида вода, която умира нечистотата на греховете: водата на кръщението и сълзите на покаянието. При това, както твърди св. Йоан Лествичник, ... |
|
|
Един от най-парливите въпроси е въпросът за страданията. Мнозина се питат: Защо ни е създал Бог да страдаме на тоя свят от разни болести, скърби, нещастия, неприятности и несполуки, от страсти вътре в нас, от лоши люде вън от нас, от завистта на близки, от злобата на врагове? За ония, които не вярват в Бога, този свят е безнадеждна долина на скърбите; животът за тях е тъжна симфония от вопли и плачове. Някои дори в отчаянието си казват, че няма друг ад зад гроба, че адът е тук на земята. Тъй земните скърби, неозарени от надеждите на небесното Откровение водят към пълен песимизъм. И най-страшното в такива случаи е, че ... |
|
|
"Най-главното, най-необходимото за монаха, пък и изобщо за християнина, е: борба, борба, непрекъсната борба със себе си. Защото, ако човек започне да се следи - а трябва непрестанно да следим себе си - той все ще намери нещо недобро. Защо? - Защото дяволът не престава да ни изкушава. Ние сме пълни със страсти и около нас непрекъснато има бесове - нападат ни ту с един помисъл, ту с друг. С тях трябва да се борим. Ако приемем беса, наскърбяваме Господа. Нашите оръжия са непрекъсната борба със себе си и постоянната молитва, молитва и молитва. Защото, ако разчитаме на своите сили, ще има само провали, а с Божията помощ ... |
