Книгата представлява сборник основоположни статии от съвременния американски православен подвижник йеромонах Серафим (Роуз), предшествани от негов животопис."Земният живот на йеромонах Серафим - това е една светоносна история на личен духовен подвиг, на страдание и борба, които завършват пред славния Божий престол в царството Небесно. Думите на отец Серафим отекват в душите на съвременните хора, защото той пише от болката на сърцето си, преживяна в мрака на лутането преди да намери Христа. Той също като нас е бил възпитаван в атмосферата на нихилизъм, материализъм и лъжехуманизъм, които все по-безпощадно и яростно ... |
|
|
Като съставени от тяло и душа, и като сътворени по образ Божий ние сме призвани да водим не само плътски, но и духовен живот. Чрез св. тайнство Кръщение ние по непостижим начин се раждаме свише (Иоан. 3:3), т. е. от небето и за небето. Целта на това новорождение свише е да се удостоим да влезем и да пребъдваме вечно в Царството на правдата, мира и радостта. Това ни открива Спасителят с думите: Ако някой се не роди свише, не може да види царството Божие (Иоан. 3:3). Иначе казано, без рождение от вода и Дух (Иоан. 3:5), т. е. без кръщение, няма спасение! Спасението се постига чрез покоряване плътта на духа, чрез водене на ... |
|
|
Това е една от най-интересните и оспорвани книги за библията. Великият цар Соломон се впуска да изследва земния живот и стига до катастрофалния извод, че "всичко е суета и гонене на вятър". А какво не добро за човека, и как животът му да има смисъл, това е изводът от цялата книга. Въпреки внушителната си възраст от 3000 години книгата звучи удивително актуално. За улеснение на читателя в текста са поместени кратки обяснения. Техен автор е Здравко Ненов, ръководител на издателство "Верен" и автор на книги с библейска тематика. Книгата е част от поредицата "Запознанство с Библията" на ... |
|
|
Един от най-парливите въпроси е въпросът за страданията. Мнозина се питат: Защо ни е създал Бог да страдаме на тоя свят от разни болести, скърби, нещастия, неприятности и несполуки, от страсти вътре в нас, от лоши люде вън от нас, от завистта на близки, от злобата на врагове? За ония, които не вярват в Бога, този свят е безнадеждна долина на скърбите; животът за тях е тъжна симфония от вопли и плачове. Някои дори в отчаянието си казват, че няма друг ад зад гроба, че адът е тук на земята. Тъй земните скърби, неозарени от надеждите на небесното Откровение водят към пълен песимизъм. И най-страшното в такива случаи е, че ... |
|
|
"Най-главното, най-необходимото за монаха, пък и изобщо за християнина, е: борба, борба, непрекъсната борба със себе си. Защото, ако човек започне да се следи - а трябва непрестанно да следим себе си - той все ще намери нещо недобро. Защо? - Защото дяволът не престава да ни изкушава. Ние сме пълни със страсти и около нас непрекъснато има бесове - нападат ни ту с един помисъл, ту с друг. С тях трябва да се борим. Ако приемем беса, наскърбяваме Господа. Нашите оръжия са непрекъсната борба със себе си и постоянната молитва, молитва и молитва. Защото, ако разчитаме на своите сили, ще има само провали, а с Божията помощ ... |
|
|
"Умът, стоящ и призоваващ Христос и прибягващ към Него срещу враговете, е подобен на звяр, обкръжен от множество псета и мъжествено съпротивляващ им се, скрит зад някаква ограда. Като мислено съзира отдалече коварните замисли на невидимите врагове, умът непрестанно се моли срещу им на Миротвореьа Иисус и така остава неуязвен от тях. Ако имаш познание и ти е дадено от ранни зори да заставаш пред Господа и не само да бъдеш виждан (ср. Пс 5:4 - според слав. прев.), но и сам да виждаш, то ще разбереш за какво говоря. Ако ли пък нямаш, пребъдвай в трезвение и ще получиш! Онова, което съставлява моретата, е многото вода: ... |
|
|
"Изповедта, развързването на греховете от духовния отец и причастяването със светите пречисти и животворящи Христови Тайни са следствие от окончателно съзрялата решимост на грешника да върви към Господа. Това не е придатък към делото на обръщането, а е "необходим негов завършек, запечатване на това, което се е оформило в сърцето в минутата на решимостта. Напомням го, за да не помисли някой да се ограничи само с вътрешно обръщане към Бога, пренебрегвайки св. Божествени тайнства. Такова обръщане ще бъде несигурно и няма да доведе до никакво добро. Ако ковачът изработи един нож както трябва, но не го закали, ножът ... |
|
|
"Можеш да изнесеш Библията от църквата. Можеш да изнесеш учение. Но не можеш да изнесеш чашата Христова. И затова не може да има self-made-Church, самопроизвела се църква, която ентусиасти изграждат от историческата и онтологическата пустота. "Защото един хляб, едно тяло сме ние многото, понеже всички се причастяваме от един хляб. (1 Кор. 10:17)"И така, наистина ли Православието е по-лошо от протестанството? Наистина ли Православието се крепи само на инерцията на традицията и само не осъзнава живота си и практиката си? Наистина ли православните (както казват протестантите) само целуват Евангелието, а не го ... |
|
|
Второ преработено издание. ... "Ти си ми дал заповед да обичам, и аз я приемам с цялото си същество. Но ето, че не намирам в себе си сили за такава любов... Ти си любов. Затова сам ти дойди и се всели в мен, и изпълнявай в мене всичко, което си ни заповядал, понеже твоята заповед безмерно ме превъзхожда. Умът ми изнемогва, опитвайки се да те постигне. Духът ми не може да проникне в тайните на твоя живот. Искам във всичко да изпълнявам твоята воля, но дните ми изтичат в неразрешими противоречия. Страхувам се да не те изгубя заради злите помисли в сърцето си и този страх ме разпъва. Дойди и ме спаси, мене, потъващия, ... |
|
|
Образът в книга Даниил и междузаветната неканонична и апокрифна литература."Свещеното Писание на Стария Завет идва при нас от дълбините на времето. То носи със себе си откровението за сътворяването на света и човека, разкрива началото на свещената история. Препредавано като устна традиция, записвано по Божие вдъхновение, то съдържа боговдъхновената истина. Тази истина често пъти е обвита в образното мислене на древния човек, в изразни средства, език и обстоятелства, които изискват искрена вяра в Бога, сериозен анализ и усилия, за да се стигне до нея. В Свещеното Писание, особено в Стария Завет, има много места, които ... |
|
|
Велико нещо за човека е да знае и да разбере духовната същност на истините, които научаваме от Божието слово, записано в книгите на Библията. Защото само тези истини имат силата да ни изведат от дълбокия духовен мрак, в който живеем като плътски същества, и да ни направят духовни и свободни човеци. Затова трябва да копнеем за духовните истини, да ги научим и да ги разберем. Отговорът на въпроса за духовната същност на всяко нещо, което ни интересува и към което таим оправдано любопитство, е изключително важен за нашия живот, защото сме сътворени с висок интелект и с правото на свободен избор. А как може човекът да избира ... |
|
|
Архимандрит Софроний (Сахаров) - велик подвижник на XX век, богослов на нетварната Светлина и вече прославен светия на Православната църква (от Вселенската патриаршия през 2019 г.), е добре познат на читателя с книгите си Свети Силуан Атонски, Ще видим Бога както си е, За молитвата и др. Настоящият сборник съдържа част от кореспонденцията му с Дейвид Балфур, англичанин и римокатолически монах, който приема православието през 1932 г. В жертвената си готовност да помогне на своя събрат, измъчван от рационалистични недоумения в търсенето на истинското богопознание, отец Софроний е принуден да разкрие пътя на своето огнено ... |
