Беседа за покаянието. "Защо вие, синове на истината, които пребивавате в Светата Съборна Църква, не преставате да скърбите? Ако за това има някаква причина, то кажете, открийте ми я като възлюбени чеда на изпълнен с любов баща, за да получите утеха. Защото не подобава тези, които от самото си рождение са се облекли чрез светото Кръщение в Христа, нашия истинен Бог, да се измъчват и терзаят от скръб. Да не бъде това! Преблаженият Павел ни заповядва непрестанно да се радваме като казва: Радвайте се винаги в Господа, и пак ще кажа: радвайте се. Вашата кротост да бъде известна на всички човеци (Филип. 4:4-5). И тъй, коя ... |
|
|
Един от най-парливите въпроси е въпросът за страданията. Мнозина се питат: Защо ни е създал Бог да страдаме на тоя свят от разни болести, скърби, нещастия, неприятности и несполуки, от страсти вътре в нас, от лоши люде вън от нас, от завистта на близки, от злобата на врагове? За ония, които не вярват в Бога, този свят е безнадеждна долина на скърбите; животът за тях е тъжна симфония от вопли и плачове. Някои дори в отчаянието си казват, че няма друг ад зад гроба, че адът е тук на земята. Тъй земните скърби, неозарени от надеждите на небесното Откровение водят към пълен песимизъм. И най-страшното в такива случаи е, че ... |
|
|
"Всяка стъпка на християнина по пътя на духовния живот не е нищи друго освен покайно движение на сърцето, съзиращо греховете си. Чрез покаянието пред вярващия се отварят вратите на църковния свят, само чрез покаянието се отварят пред него и райските двери. Накратко казано - началото на покаянието е начало на спасението. В наши дни твърде много хора, познали мрачните дълбини на неверието и безбожието, вкусили от пагубните плодове на най-смрадни грехове, но избавени по Божия милост от този ад, призовани към светлина, към пробуждане и живот - чрез разкаяние, чрез тайнството св. Кръщение, чрез изповядване на своите ... |
|
|
Житие, страдание и тържество на отец Георги от Жегларци. Книгата проследява епическия жизнен път на легендарния отец Георги от Жегларци (1923 - 2015). Това е пътят на безстрашния Христов воин, на вдъхновения проповедник, на изповедника за вярата, на победителя срещу властта на атеизма, на добрия пастир, който полага душата си за стадото, на благодатния духовен старец, на любимия отец. Светостта е осъществяването на Бога в човека - и осъществяването на човека в Бога. Животът на всеки светец е едно въплътено евангелие. Той оделотворява Евангелието и се превръща за своите съвременници и последователи в пътеводител към Пътя, ... |
|
|
Книгата е сборник от многото излезли на гръцки книги за преподобния старец Порфирий. Нейният съставител, Константинос Караколис, я съставя през 2002 г. въз основа на издадените дотогава над десет книги за Стареца. Съдържа различни чудни и поучителни случки от живота на преподобни Порфирий, както и неговото мнение по много наболели теми от съвременния живот. Книгата се издава с разрешение на създадения от преподобни Порфирий женски манастир в Милеси, Атика. Книгата е част от поредицата Библиотека Съвременни свидетели на издателство Фондация Наследство на Зографската света обител. ... |
|
|
Посвещава се на 100-годишнината от основаването на школата."Школата е за напреднали души. Когато в нея влезе някой неподготвен, той може да произведе цяла анархия.""Това учение е за висш интелект и за светещи умове.""Великата реалност на живота може да се обясни само със символическото слово, защото той (животът) е един незавършен процес." Учителя ... |
|
|
Сред днешните православни християни се шири с успех тежкият грях на осъждането. Някои превратно го смятат за невинна от гледище на духовния живот проява, други го мислят за нещо полезно, а трети - за нещо дори добродетелно. Той е успял да си спечели много привърженици, защото прилича на добродетел. Често дори си поставя маската на ревност по доброто, истината, любовта. Поради това повечето хора със спокойна съвест го вършат. А всъщност той има крайно гибелни последици. Упорстването в него осуетява спасението на душата. Св. Йоан Лествичник казва: "Както огънят е противоположен на водата, тъй и желаещият да води ... |
|
|
Като съставени от тяло и душа, и като сътворени по образ Божий ние сме призвани да водим не само плътски, но и духовен живот. Чрез св. тайнство Кръщение ние по непостижим начин се раждаме свише (Иоан. 3:3), т. е. от небето и за небето. Целта на това новорождение свише е да се удостоим да влезем и да пребъдваме вечно в Царството на правдата, мира и радостта. Това ни открива Спасителят с думите: Ако някой се не роди свише, не може да види царството Божие (Иоан. 3:3). Иначе казано, без рождение от вода и Дух (Иоан. 3:5), т. е. без кръщение, няма спасение! Спасението се постига чрез покоряване плътта на духа, чрез водене на ... |
|
|
В днешно време все по-широко и безпрепятствено в обществото ни се разпространяват различни окултни, езотерични и дори открито сатанински теории и практики. При липсата на правилен духовен мироглед, основан на светоевангелското и светоотеческо учение, хора от всякакви обществени групи са изложени на реалната опасност да станат жертви на лукавия и човеконенавистнически свят на злите духове. Предложените в настоящото издание статии на приснопаметния богослов, духовен писател и поет архимандрит Серафим (Алексиев) "Спиритизъм, духовидство, врачуване" и нейното допълнение "Здрава и болна мистика" ни ... |
|
|
Живот, писма, поучения. ... Св. Православна Църква приема наред със Свещеното Писание, респективно Светата Библия и Свещеното Предание като истински извор на християнската вяра. Това са Апостолските правила, Каноните и вероопределенията на седемте Вселенски събори и творенията на древните св. Отци и църковни учители, обхващащи периода от II до IX век. Сред тях завидно място заема със своята святост, подвижничество, деятелност и добродетелност Богоносната личност на Преподобни Антоний Велики, основоположник на Източното монашество. В резултат на своя дългогодишен светоотечески опит: себеотречение, кръстоносене, вътрешни и ... |
|
|
"Изповедта, развързването на греховете от духовния отец и причастяването със светите пречисти и животворящи Христови Тайни са следствие от окончателно съзрялата решимост на грешника да върви към Господа. Това не е придатък към делото на обръщането, а е "необходим негов завършек, запечатване на това, което се е оформило в сърцето в минутата на решимостта. Напомням го, за да не помисли някой да се ограничи само с вътрешно обръщане към Бога, пренебрегвайки св. Божествени тайнства. Такова обръщане ще бъде несигурно и няма да доведе до никакво добро. Ако ковачът изработи един нож както трябва, но не го закали, ножът ... |
|
|
Антологията по раннохристиянска литература включва преводи от старогръцки и латински език на откъси от 32 произведения, представящи 26 автори и анонимни творби. Текстове като т. нар. "Послание на Варнава" и два коментара към Псалмите на св. Йоан Златоуст са представени в пълна форма без съкращения. Антологията включва както вече познати на българския читател автори и свети църковни Отци (Йоан Златоуст, Григорий Назиански, Василий Велики, Киприан, Августин), така и важни, но по-малко познати или неиздавани досега на български автори като светите Ерм, Юстин, Климент Александрийски, Хиполит Римски, Ириней Лионски, ... |
