Сред днешните православни християни се шири с успех тежкият грях на осъждането. Някои превратно го смятат за невинна от гледище на духовния живот проява, други го мислят за нещо полезно, а трети - за нещо дори добродетелно. Той е успял да си спечели много привърженици, защото прилича на добродетел. Често дори си поставя маската на ревност по доброто, истината, любовта. Поради това повечето хора със спокойна съвест го вършат. А всъщност той има крайно гибелни последици. Упорстването в него осуетява спасението на душата. Св. Йоан Лествичник казва: "Както огънят е противоположен на водата, тъй и желаещият да води ... |
|
|
"Дерзайте, грешници! Има за нас избавление! Иисус Христос, Който понесе върху плещите Си греха на цялото човечество и Който заплати с кръстната Си смърт нашите дългове към Бога, може да понесе и нашите грехове върху раменете Си. Нали затова св. Андрей Критски се моли от името на всички нас, които тежко съгрешаваме пред Господа: "Вземи от мене моето тежко греховно бреме и ми дай сълзи на покаяние!" Но ние трябва именно да пролеем сълзи на покаяние! Защото има само два вида вода, която умира нечистотата на греховете: водата на кръщението и сълзите на покаянието. При това, както твърди св. Йоан Лествичник, ... |
|
|
"Най-главното, най-необходимото за монаха, пък и изобщо за християнина, е: борба, борба, непрекъсната борба със себе си. Защото, ако човек започне да се следи - а трябва непрестанно да следим себе си - той все ще намери нещо недобро. Защо? - Защото дяволът не престава да ни изкушава. Ние сме пълни със страсти и около нас непрекъснато има бесове - нападат ни ту с един помисъл, ту с друг. С тях трябва да се борим. Ако приемем беса, наскърбяваме Господа. Нашите оръжия са непрекъсната борба със себе си и постоянната молитва, молитва и молитва. Защото, ако разчитаме на своите сили, ще има само провали, а с Божията помощ ... |
|
|
Настоящата книга на архимандрит Серафим е поредният плод на дългогодишен задълбочен труд на автора. Тя е единственият му напълно завършен животопис от замисляната от него поредица "Подвижници на Рилския манастир". В по-широк мащаб отец Серафим е имал желание да напише сборник "Плодове на святост в съвременната Българска св. Православна Църква", за което ни разказва негов кратък план, намерен сред ръкописите му. Още от самото начало на своя монашески живот той събира като бисери думите и примерите от живота на схимонах Павел, с когото е бил духовно близък от постъпването си в Рилския манастир. На ... |
|
|
"Изповедта, развързването на греховете от духовния отец и причастяването със светите пречисти и животворящи Христови Тайни са следствие от окончателно съзрялата решимост на грешника да върви към Господа. Това не е придатък към делото на обръщането, а е "необходим негов завършек, запечатване на това, което се е оформило в сърцето в минутата на решимостта. Напомням го, за да не помисли някой да се ограничи само с вътрешно обръщане към Бога, пренебрегвайки св. Божествени тайнства. Такова обръщане ще бъде несигурно и няма да доведе до никакво добро. Ако ковачът изработи един нож както трябва, но не го закали, ножът ... |
|
|
Това издание е първото, което се реализира в България. То отговаря напълно на църковнославянската печатна редакция на Цветния триод, използвана от всички славяноезични Поместни православни църкви. Новото при него е, че паримиите (старозаветните четива) и коленопреклонните молитви на вечернята на Петдесетница са на съвременен български език, тъй като в Българската православна църква съществува почти столетна традиция тези текстове по време на богослужение да се четат на български с цел по-добро разбиране от страна на християните. Книгата се издава с благословията на Негово Високопреосвещенство Ловчански Митрополит Гавриил. ... |
|
|
Протопрезвитер Александър Шмеман - православен църковен деятел, богослов, проповедник - е роден в Ревел през 1921 г. Средното си образование получава в Париж. През 1945 г. завършва Парижкия богословски институт и остава да преподава в катедрата по църковна история. През 1946 г, е ръкоположен за свещеник, а през 1951 г. се преселва в Ню Йорк, заедно със съпругата си и трите си деца, приемайки поканата на Православната семинария "Св. Владимир". През 1959 г. защитава в Париж докторска дисертация по литургическо богословие. От 1962 г. заема поста декан на Православната семинария в Ню Йорк. Почетен доктор на много ... |
