Баща ми беше градинар. Сега е градина. Историята на един баща, един син и едно последно разсъмване - милостива и безмилостна едновременно."Тази книга няма лесен жанр, трябва сама да си го изобрети. Както смъртта няма жанр. Както животът. Както градината. Роман елегия, роман градина, мемоар или мемороман - има ли значение за ботаниката на тъгата. История за отиващите си бащи в един отиващ си свят. За тези трагични пушачи, често отсъстващи, вкопчени в шнорхела на цигарата, плуващи в други води и облаци. За баща ми, който крепеше на раменете си тонове минало и не спираше да го разказва. Тази Шехерезада - баща ми. Сега ... |
|
|
Юбилейно издание по случай 100-годишнината от рождението на големия писател, поет и сатирик Радой Ралин, което побира всички негови знакови произведения. Радой Ралин (псевдоним на Димитър Стоянов, 23.04.1922 - 21.07.2004 година) е може би най-колоритният български поет, писател, сатирик, епиграмист, драматург и дисидент. С всяка от творбите си и с примера на собственото си страдалческо битие той докрай защитава принципите на свободата и вечните човешки ценности, като не се бои да осветлява и критикува разнообразните обществени недъзи."Радой беше и си остана извън рамките на обичайното, един необикновен човек, не по ... |
|
|
"За човек, който обича света от вчера, този роман не беше лесен. Той се разделя с една мечта по миналото или с това, в което то се превръща. Писах (и трих) за смесването на времена, когато паметта, лична и обща, си събира багажа и си тръгва. За новата обсесия на Гаустин и дискретното чудовище на миналото, което идва срещу нас. За времеубежищата, които строим, когато сегашното не ни е вече дом." Георги Господинов "Безкомпромисен роман! Георги Господинов влиза сам в гората..." Надежда Радулова И тогава миналото тръгна да завладява света... В началото залогът е една клиника, в края - един континент. ... |
|
|
"Играещият човек е живият човек. По същество актьорът пресъздава една измислица, един сън." Лий Страсбърг ... "Обявявайки първоначалната си цел, Лий Страсбърг твърди, че тази книга за играта на актьора е предназначена за широка публика. "Това не е учебник; това е първият опит някой да обясни какво представлява актьорската игра, каква е системата на Станиславски, какво е Методът." Докато работи над книгата, Страсбърг е категоричен, че пише не само за публиката, която се интересува от театър, а по-важното - за онази, която се интересува какво е творчеството. Докато изследва природата на ... |
|
|
Книгата разкрива творческия свят на големия театрален творец. Авторката е представила както творческия път на Стоян Камбарев, така и своя дневник от непосредствената му работа върху отделни постановки. Поместени са интервюта, био-библиографска справка, богат снимков материал. ... |
|
|
Удивителната визия на Мери Шели за една пандемия през 21 век. Изправен пред население, което настоява за по-демократично управление, последният английски крал се отказва от трона си. Междувременно мистериозна чума помита земното кълбо, приближавайки се все по-близо до Великобритания. Докато пандемията опустошава човечеството, идеалите за справедливост и любов са изместени набързо от императив за оцеляване. С полубиографични герои, вдъхновени от реални личности като Пърси Биш Шели и лорд Байрон, тази книга - една от първите научнофантастични антиутопии - е едновременно поглед към края на човечеството и критика на ... |
|
|
Застинало време в една безкрайна равнина, потънала в зной, тишина и самота, държаща в плен скромни хора с библейски имена, затворени в себе си, в своите мисли, и свързани само с поглед с малкия си околен свят, където се срещат великани, столетни старци, сиамски близнаци, сакат дърводелец и слепи проститутки, дяволът венчава и опява жителите, всички осъдени без вина и без надежда за спасение да повтарят под едно пусто небе безрадостния си делник и да чакат неизбежния край, когато няма да остане ни един поглед. Един съвременен библейски разказ, в който Творението съществува, но Творецът отсъства."Едно от най- ... |
|
|
"Не, Калигула не е мъртъв. Той е тук, и тук, и тук. Той е във всеки от вас. Ако ви бъде дадена власт, ако имате сърце, ако обичате живота, ще го видите как се развихря - като чудовище или като ангел. нашето време умира, защото повярва в ценностите, а също и че нещата могат да са прекрасни и вече да не бъдат абсурдни." Албер Камю ... |
|
|
Лос Анджелис, детството, зрелостта, остаряването, умората, баровете, самотата, сексът, безпосочният живот - ето темите в "Седемдесетгодишно в собствен сос", последната публикувана приживе творба на Чарлс Буковски (1920 - 1994). В сборника се редуват остри разкази и задъхани стихове, а действащи лица са приятели по чашка, свои и чужди жени, несретни сервитьорки и истерични домакини, безнадеждни пияници и отчаяни бездомници, комарджии и престъпници, знаменитости и смачкани хорица... ... |
|
|
Интимната изповед на ДС за икономиката. ... "Вили Лилков дава едно от най-силните оръжия срещу голямата лъжа за комунизма... Той систематизира огромен обем факти: секретни донесения на ДС, доклади на Комитета за държавен и народен контрол и на местни партийни секретари; ползва спомени и закъснели откровения на лица от висшата номенклатура; цитира официални документи и чужди изследвания по тематиката. Всичко това подлага на анализ и прави своите безпощадни заключения. Тази книга е предназначена и за учителите по история, за учените икономисти и историци, за преподавателите в университетите... Обективните ... |
|
|
В трите тома на Изминат път Данаил Крапчев сам събира и издава стотици свои статии и есета, част от неговото над 40-годишно творчество. Освен на страниците на Зора, те са били публикувани и в другите вестници, в които Крапчев е бил редактор и журналист - Пряпорец, Илинден, Българин, Родина, Отечество и Вардар. Сега, за първи път след 1944 година, те отново са достъпни за българския читател в пълния им обем чрез това ново издание. Статиите в Изминат път обхващат много широк кръг от теми, по които Даниал Крапчев е писал - демокрацията, парламентаризма, националната ни съдба, българската държавна идея, балканските дилеми, ... |
|
|
"В разказите - както и в романите си, Николай Табаков не изневерява на себе си: описва чешити, описва чудесии, описва самобитности. Описва живота така, че да го превърне в литература, а литературата я кара да описва така, че да се превърне самата тя в живот. А той, авторът, Николай Табаков, обича с неподправен хъс и с преданост и единия, и другата, и тази негова обич избива върху писателското му перо с цялата си свежест, с всичкия му талант. И се предава на нас, читателите, които четем чешитските му разкази, чешитски и самобитни, и се радваме на чудесиите в тях, с цялото си сърце се радваме и - радвайки се, сами ... |
