Крос срещу Семейния убиец

Книги от поредицата за Алекс Крос Джеймс Патерсън Времетраене: 1:12 мин. Джеймс Патерсън Времетраене: 1:07 мин. Как говорят животните и растенията Габи Доуней Времетраене: 1:07 мин. Възрастта е само число Дара Торес Времетраене: 1:08 мин. Клеопатра и Франкенщайн Коко Мелърс Времетраене: 1:05 мин. Това е за всички Тим Бърнърс-Лий Времетраене: 1:13 мин. Ангелските числа и общуване с архангелите Лиза Робъртсън Времетраене: 1:10 мин. Храбър. Три пъти синьо Невена Делчева Времетраене: 1:00 мин. Да научим лесно: 5 първи умения Времетраене: 0:54 мин. Николай Райнов Автор Времетраене: 2:06 мин. Черната луна Уинстън Греъм Времетраене: 1:11 мин. Как мисли бебето от раждането до 2 години? Танит Кери, д-р Ангард Ръдкин Времетраене: 1:16 мин.

Методичен убиец елиминира цели семейства в заможните квартали на Вашингтон. Мъжът, когото пресата нарича Семейния убиец, действа посред нощ, без да оставя каквито и да е улики. Алекс Крос и партньорът му Джон Сампсън поемат случая, но не след дълго се оказват в задънена улица. Семейния убиец е дързък, хладнокръвен и неимоверно жесток – той не пожалва дори невръстни деца.

Броят на ликвидираните семейства нараства, а към разследването се присъединява и бестселъровият автор Томас Тъл, решил да почерпи вдъхновение за следващия си криминален роман. Той се опитва да помогне на детективите да разкрият извършителя, изхождайки от богатия си професионален опит. Тъл обаче скоро решава, че Семейния убиец никога няма да бъде заловен, защото извършва перфектните престъпления. Крос е убеден, че нито едно престъпление не е перфектно и е само въпрос на време убиецът да сбърка. И когато това се случи, той ще го преследва и залови каквото и да му коства...

"Стена от рододендрони пречеше на любопитните да надничат във вътрешността на имението: бяла къща в колониален стил с тъмнозелени кепенци и четириместен гараж в преустроената постройка за карети, разположени върху три акра озеленена площ. Въпреки че беше тъмно, убиецът, когото медиите неотдавна бяха нарекли Семейния убиец, знаеше, че всичко зад рододендроните е перфектно поддържано. Моравите бяха тучни и окосени толкова старателно, че приличаха на зелени парченца от пъзел, разположени сред цветни лехи, проблясващи в ярки багри под пролетната светлина. Пръскачката се включва в четири, помисли си Семейния убиец и погледна телефона си. Два часът. Повече от достатъчно време. Надянал латексови ръкавици, убиецът включи озонатора „Озоникс“ с размера на книга, окачен на колана му, придърпа качулката на черния защитен костюм и си сложи респираторна маска и очила за нощно виждане. Премина през пъзела на една от моравите и излезе на алея, водеща към разпределителната кутия на алармената система. Тя се изключи след шест минути. До басейна от задната страна убиецът се спря пред метална преграда, отваряща се на добре смазани панти.

Резето „Шлаге“ на вратата към сутерена не представляваше затруднение за техническите умения на убиеца. Вратата се отвори след по-малко от минута. След две предпазливи крачки, последвани от още три, Семейния убиец се спря и за миг се ослуша, преди да огледа помещението. Подът беше гол. Но стенните етажерки и рафтове бяха запълнени с обичайните за семейство от предградията вещи, подредени като в мечта на Марта Стюарт. Убиецът тръгна по стълбите. Знаеше, че от другата страна на вратата има къс коридор и кухня. И куче, застаряващ лабрадор на име Майк. Пред вратата Семейния убиец бръкна в един от джобовете на защитния костюм, извади торбичка, съдържаща топка от сирене и аншоа, отвори вратата, подхвърли стръвта и я затвори с шумно щракване. Убиецът застана неподвижно и задиша равномерно с дълги паузи, заслушан в дращенето на кучешките нокти по дъсчения под. Озонаторът бръмчеше тихо, заличавайки всяка следа от човешка миризма. Майк подуши вратата, щракна със зъби и погълна лакомството. Петнайсет минути по-късно Семейния убиец отвори вратата и пристъпи в основната къща.

Чуваше шумното тиктакане на старинния часовник в преддверието и хъркането на кучето на няколко крачки от него. Нагласяйки очилата за нощно виждане, убиецът подробно огледа кухнята. Огромен хладилник с фризер „Колдспот“. Готварска печка „Ага“ с шест газови котлона. Двойна мивка на кухненския остров. Медни съдове, висящи от тавана. Италианска кафемашина. Детайлите са важни, нали? Разбира се. Те са в основата на всичко. Доволен, че нещата вървят по план, Семейния убиец свали от гърба си малка раница, извади пистолет и се зае със същинската работа за вечерта.
Пистолетът –„Глок“ четиресети калибър – беше зареден и с поставен заглушител. Семейния убиец харесваше баланса, който заглушителят придаваше на оръжието. Основният апартамент, разположен зад кухнята и всекидневната, беше толкова подреден и спретнат, сякаш цял отбор камериерки току-що бяха привършили почистването. Кожените мебели бяха като нови. Редиците книги на рафтовете изглеждаха неотваряни. Като сценичен декор е, помисли си убиецът и отвори вратата към преддверието и огромната гардеробна. Вдясно от преддверието беше банята. Семейния убиец знаеше, че зад плъзгащата се врата вляво Роджър и Сю Карпентър спят дълбоко с помощта на устройството за бял шум.

Двойката не чу плъзгането на вратата, нито стъпките на Семейния убиец, който се промъкваше покрай дясната половина на леглото с балдахин. Господин Карпентър, адвокат с момчешка външност, лежеше по гръб, покрил очите си с ръце, което улесняваше нещата. Някога, преди много време, убиецът беше чул как командир на отряд морски тюлени описва перфектната екзекуция от упор с думата „кану“. Това означаваше да се стреля високо в главата, така че при излизане от черепа куршумът да остави отвор с формата на дъното на кану. Семейния убиец простреля Карпентър в челото. Съпругата му се размърда при глухия звук на изстрела. Когато убиецът заобиколи леглото и се приближи до красивата блондинка в средата на трийсетте, тя беше полуразбудена и го погледна объркано.
– Роджър? – промърмори сънено.
– Шшшт – каза Семейния убиец и стреля от половин метър разстояние.
Тя умря моментално, но кръвта изпръска таблата на леглото, гърдите и ръкавите на защитния костюм на убиеца. Няколко капки паднаха и върху очилата за нощно виждане. Семейния убиец взе салфетка от кутията до мъртвата съпруга и избърса очилата, докато видимостта отново стана перфектна. Салфетката падна върху окървавената възглавница до госпожа Карпентър. Убиецът затвори плъзгащата се врата, мина през всекидневната и кухнята, прекрачи хъркащия Майк и намери вратата към апартамента на тъщата.

Пърл Нейлър, майката на госпожа Карпентър, спеше леко и беше доста пъргава за седемдесет и осемте си години. Тя се завъртя в леглото и почти докосна с костеливия си пръст ключа за лампата, която би изпратила ослепителна светлина в очилата за нощно виждане, променяйки хода на нощта. Но преди възрастната жена да натисне ключа, Семейния убиец я простреля в горната лява страна на черепа. Тя се свлече от леглото с оплетени в чаршафите и одеялата крака. Малко след това убиецът напусна апартамента на госпожа Нейлър и спря за миг, преди да поеме нагоре по стълбите. Въпреки подготовката и опита му, с децата винаги беше най-трудно.

Казвам се Алекс Крос. Аз съм разследващ консултант на полицията във Вашингтон, където дълги години бях детектив в отдел „Убийства“, и на ФБР, където някога работих в отдела за поведенчески анализ – екипа, който преследва серийни убийци и други причинители на гибел и хаос. Чувствах се така, сякаш преследвам някое от тези тъмни създания, когато слязох от колата си в шикозен квартал в Чеви Чейс, Мериланд, недалеч от столицата. Проблясваха сините светлини на две полицейски коли, препречили пътя. Джон Сампсън спря зад мен в немаркирана патрулка. Първокласен детектив в отдел „Убийства“ на столичната полиция, Сампсън беше и най-старият ми приятел.
– Мислех, че са приключили – каза той.
– Мечтай си – отвърнах аз.
Ванът на криминалистите от ФБР пристигна още преди да стигнем жълтата полицейска лента и патрулните коли. На стотина метра пред нас бяха паркирани още две полицейски коли с включени сигнални светлини, които спираха движението откъм тази посока. Зад тях се приближаваше първият новинарски микробус.

– И играта започва отново – каза Сампсън.
– Това е най-гадната игра, за която съм чувал – отвърнах ядно, докато показвах служебната си карта на полицаите.
След като се озовахме зад лентата, Сампсън попита:
– Знаем ли колко са?
Поклатих глава.
– Прислужницата видяла бабата и избягала.
По алеята към нас се приближи нисък мъж в средата на четиресетте с
тъмноруса коса, облечен в яке на ФБР.
– Влиза ли вътре? – попита Сампсън.
– Чаках ви – отвърна Нед Махоуни, специален агент на ФБР. – Вие единствени сте били на предишните местопрестъпления и исках първо вие да го огледате. Да видим дали Семейния убиец най-сетне не е допуснал грешка."
Из книгата

Джеймс Патерсън е американски писател, творящ основно в жанровете съспенс, трилър и криминален роман. Придобива световна известност с поредицата си романи за инспектор Алекс Крос. Носител е на множество литературни награди, като се явява единственият автор, оглавил едновременно литературни класации, както за възрастни така и за деца. Патерсън фигурира в "Книгата за рекордите на Гинес", като първия писател, продал над 1 милион електронни книги. За 33 години писателска дейност авторът написва 65 романа, като общият тираж на книгите му е повече от 170 милиона копия. Всичко това го нарежда сред едни от най-гениалните и остри умове в криминалната литература.

Джеймс Патерсън е роден на 22 март 1947 година в Нюбърг, Ню Йорк в семейството на застрахователен брокер и учителка. Именно те са хората, които му предават любовта към книгите. След като получава бакалавърска степен по английски език от "Манхатън Колидж" се записва да учи магистратура в университета "Вандербилт". През 1971 година започва работа като младши редактор в рекламната агенция "J.Walter Thompson", където впоследствие се издига, достигайки до поста главен изпълнителен директор.

Първият роман на Патерсън "The Thomas Berryman Number" е отхвърлен от 26 издателства, преди "Little Brown" да реши да го публикува през 1976 година. Книгата скорострелно се превръща в бестселър и печели наградата "Едгар Алън По" за най-добър криминален роман на годината. С публикуването на романа "Когато дойде паякът" (1993 г.) Патерсън се нарежда сред най-популярните писатели на детективски романи в Америка, а книгата пожънва голям успех, превръщайки се в международен бестселър. До 1996 година Джеймс успешно съчетава статута си на бързо изгряваща звезда - автор на съвременни трилъри, с работата си в рекламната агенция, но след този голям успех той се отдава изцяло на писателската си кариера. В "Когато дойде паякът" за пръв път се появява популярният и обичан впоследствие от читателите персонаж на вашингтонския детектив - психолог, разследващ убийства Алекс Крос. През 2001 година книгата е екранизирана от филмовата компания "Paramount Pictures", като главната роля е поверена на блестящия Морган Фрийман. Картината се явява продължение на филма "Целуни момичетата" (1997 г.), който е базиран на втората книга от серията "Алекс Kpoc". Други популярни книги от тази серия са "Джак и Джил" (1996 г.), "Котка и мишка" (1997 г.), "Убий Алекс Крос" (2011 г.), "Алекс Крос, бягай" (2012 г.). През последните 10 години тази серия е една от най-продаваните в САЩ.

През 2001 година Патерсън поставя началото на серия от романи, известна като "Женски клуб - Убийства", с книгата "Да умреш първи". Главен персонаж в тази поредица е инспекторката от Сан Франциско Линдси Боксър, която разследва заплетени убийства със съдействието на помощник окръжен прокурор Джил Бернхард, съдебния лекар Клер Уошбърн и репортерката Синди Томас. Серията придобива голям успех и по нея през 2007-2008 година е направен телевизионен сериал. През 2005 година авторът публикува книгата "Максимум Райд: Ангелският експеримент", с която поставя началото на фентъзи серията за тийнейджъри "Maximum Ride", в която се разказва за шест деца на бъдещето с птичи гени. Следващите две книги от поредицата - "Училището свърши - завинаги" (2005 г.), "Спасяването на света и други екстремни спортове" (2006 г.) също печелят сърцата на читателите. През 2007 година Патерсън създава серията "Майкъл Бенет" в съавторство с Майкъл Ледуидж, която включва книгите "Лош късмет" (2007 г.), "Кърваво наказание" (2009 г.), "Безисходица" (2010 г.), "Тик-так" (2011 г.) . Главен герой в нея е детективът от Нюйоркската полиция Майкъл Бенет, който упорито се бори с опасни терористи и престъпници, рискувайки собствения си живот и кариера. През 2008 година Патерсън се оказва най-четеният автор в британските библиотеки. Според "The Guardian" в продължение на 12 месеца читателите са взимали книгите му повече от 1,5 милиона пъти. По данните от списание "Форбс" за 2008 година авторът е спечелил 50 милиона, което го нарежда на второ място след Джоан Роулинг в класацията на най-високо платените писатели. Според статистиката от 2009 година общият брой на продадените му книги за една година е повече от този на Стивън Кинг, Джон Гришам и Дан Браун взети заедно. Включен е в "Книгата за рекордите на Гинес" като писател, имащ рекорден брой книги - бестселъри!

През последните 10 години авторът започва активно да си сътрудничи с други писатели при създаването на книгите си, сред които са имена като Андрю Грос, Максин Паетро, Ричард Дилало, Майкъл Ледуидж, Питър Кин и др. Към днешна дата Патерсън живее заедно със съпругата си Сюзън и сина си в Палм Бийч, Флорида.

Хермес ООД
Пловдив 4000
ул. Лозенград №51, ПК 4077
info@hermesbooks.com