Загърбил своето мизерно и ненавистно минало, Ричард Папен пристига в колежа Хампдън, изпълнен с надежди и амбиции. Много скоро сънливият, нереален живот в колежа го въвлича в упоителния си водовъртеж - особено след като се осъществява копнежът му да бъде приет в елитарната група на петима студенти, изучаващи класическата древност. Изискани издънки на заможни семейства, хладни, непристъпни и самоуверени - това са хората, чиито съдби се преплитат необратимо с живота на Ричард. Под въздействието на своя харизматичен професор групата интелигентни ексцентрици открива начин на мислене, който ги отпраща далеч от еднообразното ... |
|
|
Нови стихове Екатерина Йосифова е събрала в "Тънка книжка", която излиза от печат седмица преди Аполония 2014 ще бъде първата ѝ среща с някой и друг четящ. Най-вероятно - пишещ. Тънка книжка се старае съвестно да потвърди заглавието си: шейсет и четирите стихотворения (повечето достатъчно кратки) са разположени виртуозно от художника Христо Гочев (и по изричното настояване на авторката) на само трийсет и няколко страници. Съпроводени са с тънка усмивка - разбираща, почти сериозна, някъде иронично-самоиронична, освобождаваща... и разни други тънкости. Екатерина Йосифова е автор на тринадесет книги със ... |
|
|
Роман за съдбата на модерния човек. ... "Шлеп в пустинята" е кратка книга, 150 стандартни страници, но е чист спирт - всеки може да го пие толкова разреден, колкото обича (може и неразреден). Проблематиката е дълбока, яка, и се чете на един дъх. "Стоя на балкона вкъщи и гледам реката. Живеем на последен, осми етаж и реката се вижда добре, въпреки новия блок, който ни затули част от гледката. Река Дунав, град Русе – шон шонж мо. Аз съм учител по английски, не по френски, и ми е лесно да си правя майтап с френския. Един шлеп върви нагоре по течението и скоро се скрива зад новия блок. Представям си как се ... |
|
|
От автора на "Естествен роман" и "Физика на тъгата". Трето издание. ... Част от есетата тук са писани за различни български и европейски издания: "Neue Zürcher Zeitung", "Дневник", "Wespennest", н"ЛИК", "Култура", "SPRITZ", "Тема", "Литературен вестник". Четени са на публични форуми във Франкфурт, Лайпциг, Берлин, София, Созопол. Есето "Невидимите кризи" печели личната награда на проф. Светлозар Игов "Дъбът на Пенчо". Текстовете са събрани за първи път в книга. "За изчерпването на залежите от ... |
|
|
В сърцето на старинна Барселона е скрито Гробището на забравените книги - подобна на лабиринт библиотека, в която се съхраняват малко известни и недооценени заглавия. В едно студено утро на 1945 антикварят Семпере отвежда своя десетгодишен син Даниел в това хранилище. Получил разрешение да вземе книга по свой избор, Даниел измъква от прашните лавици "Сянката на вятъра" от Жулиан Каракс. Докато момчето расте, неколцина души проявяват необичаен интерес към неговата находка. Случаят, започнал като литературен куриоз, постепенно се превръща в стремителна надпревара, целяща да разкрие истината за живота и смъртта на ... |
|
|
Екатерина Йосифова е незаличимо име в съвременната българска поезия. Всяка нейна книга е просветление, своеобразно разсъмване на сетивата както за ценителите на изящната словесност, така и за случайно заблудилите се бродници в поетическия лес. Поради особеното свойство на нейните „краткописи” – да сгъстяват протичащото до една дума, те привидно оставят в прогледналите ни очи само по един знак, но той остава в съзнанието ни като дълъг и вълнуващ разказ за осъзнато преживяно. И новите си стихотворения Екатерина Йосифова е оставила да се подредят сами, единствено по правилото на азбучния ред. Според нея „едно стихотворение ... |
|
|
Превод: Елин Пелин. ... Идеята за сегашното издание на поемата се роди от изложбата "Посоки" с картини на големия живописец Иван Милев (1897 - 1927) в Софийската градска художествена галерия. Сред произведенията беше представен и проект за корица на "Гарванът". За настоящото издание използвахме превода на Елин Пелин (1977 - 1949), защото е първият поетически превод на "Гарванът" на български език. След излизането на "Гарванът" през 1845 г. Едгар Алън По (1809 - 1849) става толкова разпознаваем, че децата го следват по улиците с възгласи, а той се обръща и ги стряска с отговор & ... |
|
|
Баща ми беше градинар. Сега е градина. Историята на един баща, един син и едно последно разсъмване - милостива и безмилостна едновременно."Тази книга няма лесен жанр, трябва сама да си го изобрети. Както смъртта няма жанр. Както животът. Както градината. Роман елегия, роман градина, мемоар или мемороман - има ли значение за ботаниката на тъгата. История за отиващите си бащи в един отиващ си свят. За тези трагични пушачи, често отсъстващи, вкопчени в шнорхела на цигарата, плуващи в други води и облаци. За баща ми, който крепеше на раменете си тонове минало и не спираше да го разказва. Тази Шехерезада - баща ми. Сега ... |
|
|
Неразказаната истинска история за инцидента при прохода Дятлов. През февруари 1959 година група от деветима опитни планинари загива мистериозно в планината Урал на възвишение, известно като Мъртвата планина. Свръхестествените аспекти на инцидента - необясними наранявания, следи, които сочат, че участниците в експедицията са разрязали палатката си, за да избягат от нея и то без подходящо облекло или обувки, странната последна снимка, направена от един от тях и следи от радиация по част от дрехите им, предизвикват безброй спекулации за случилото си, които продължават десетилетия. Тази вълнуваща документална книга навлиза ... |
|
|
"Вечночервено е летопис за крайната епоха на сърцето, доведено до своите предели, които то трябва да прекрачи, за да изпълни тялото на една остудяваща вселена. Книгата надгражда стилистично и езиково Съвсем друга история, разгръщайки мощта и тематиките си извън личността. С безстрашна болезненост Ева ни води до момента на някаква истина, за която може да се окаже, че не сме подготвени. Въпреки това нейното сияние във вечночервено ни привлича непоносимо." Георги Гаврилов Ева Гочева е родена в Бургас. Завършва руска филология в СУ Св. Климент Охридски. Нейни стихотворения са носители на награди и са ... |
|
|
"Как се пише и живее, когато толкова нищо не е наред, когато, докато плачеш за себе си, плачеш за жените преди теб, заради всички тях или те плачат през теб. Стихосбирката на Катя Димитрова само по определение е дебют, нейното писане знае за болката, но и за иронията, може да бъде романтично и рязко едновременно, уязвимо и смело. Радвам се, като открия такова писане. Книга за неспокойно четене." Георги Господинов "Преди повече от десет години прочетох първите ѝ стихотворения - не ги откривам в тази книга и знам, че Катя дълго е утаявала думите си, докато пораснат за този ярък дебют. Силно женско ... |
|
|
"Спомням си ясно, през кожата, без никога да съм бил там, изгарящото слънце из безкрайните памучни полета на Луизиана. Помня с небцето си вкуса на мадлената у Пруст и трохите от нея, които плуваха в чая. Помня как в Макондо докараха лед за първи път и баща ми ме заведе при циганина Мелкиадес. Помня една страховита зимна виелица и свещта, която гореше у дома, свещта гореше... Бил съм летец от войната, кибритопродавачка, куче, което безнадеждно чака стопанина си. Понякога лежа ранен на Аустерлицкото поле, гледам как се движат облаците над мен и си мисля как съм могъл да не ги забележа досега... Тъгувам често по една ... |
