"Това документално разследване се базира на дългогодишни проучвания на случилото се с планинарите от групата на Дятлов. Всички факти са взети от досиетата на наказателните дела от съветските архиви, от дневниците и снимките на самите участници в прехода, както и от разговори, проведени в Русия с приятели и близки на загиналите, и с участници в тяхното издирване. Данните са подкрепени с интервюта с учени и различни експерти по случая. Книгата нямаше да бъде възможна без безценната помощ на Владимир Борзенков, Юрий Кунцевич и Юрий Юдин. Когато през зимата на 2012 година тръгнахме по последните стъпки на групата на Дятлов, имахме една-единствена цел - да сглобим истината за тази половинвековна руска загадка.
Февруари 1959 година
Северен Урал, СССР
Две фигури с мъка се придвижват през необятния снежен простор. Върхът Отортен се извисява леден и мрачен в далечината, самотен свидетел на техния бавен напредък. Следобед е, макар че е трудно да се определи колко късно. Времето губи значението си в тази пустош, където слънцето се вижда само като петно зад облаците, а мъглата така широко се разстила, че прави земята и небето неразличими. Двойката се движи напред въпреки насрещния вятър, а телата им се забелязват като дребни точки на фона на тази огромна зимно бяла страница.
Двамата са студенти, които търсят своите приятели, изчезнали преди десет дни, и си повтарят, че провеждат спасителна операция, а не издирват телата им. В края на краищата деветимата изчезнали планинари - седем мъже и две жени - са с голям опит, участвали са в многобройни алпийски експедиции, и то в този регион. Всъщност изчезналите са членове на най-уважаваната група за пешеходен туризъм в техния университет и няма причина да се мисли, че те не са живи и не броят дните до своето спасение. Може би двамата мъже си представят как скоро ще се срещнат със своите приятели, отвъд следващата снежна преспа, но освен някой планински бор джудже няма какво друго да се види тук.
Слънцето залязва. Търсачите нямат много време, преди да се обърнат и да се присъединят към останалата част от екипа в базовия лагер. Метеорологичните условия в Северен Урал са променливи, често силни снеговалежи се появяват неочаквано, а ураганните ветрове са постоянна заплаха. Въпреки че сутринта небето над тях е било ясно, оттогава са се събрали застрашителни облаци и вятърът вече надига снега от земята в прелюдия към буря. Изглежда, че това ще е още един загубен ден. Но изведнъж през дезориентиращата мъгла те забелязват формата на нещо тъмно и сиво, което не е нито скала, нито дърво. Приближават се и откриват развяваното от вятъра платнище на палатка. Въпреки че двойните ѝ рейки стоят покорно под ударите на вятъра, част от брезента е поддала под тежестта на последните снегове.
Противоречиви мисли на облекчение и ужас заливат търсачите, докато се приближават. Те викат приятелите си, но без отговор. Минават покрай стърчащ от снега ледокоп. След това намират полузатрупано фенерче, оставено във включено положение и с изтощена батерия. Единият от тях се придвижва към частично затрупания вход на палатката. Тя е като брезентна крепост, снабдена с тройна бариера от плат и закопчалки, предназначена да пази от вятър и студ. Докато младежът започва да разчиства снега, неговият спътник търси по-бърз начин да влезе вътре. Той грабва пикела и с няколко бързи движения разкъсва брезента, за да си пробие път.
Двамата влизат в пристегнатата палатка и очите им веднага се стрелкат по съдържанието ѝ. Както е характерно за лагеруването при такива условия, на пода и по периферията има изолиращ слой от празни раници, якета и одеяла. В южния край на палатката, която е голяма около седем квадратни метра, са поставени няколко чифта ски обувки. Още шест чифта са разположени по протежението на другата стена. Близо до входа лежат брадва и трион за дърва. Повечето от останалите вещи са прибрани в раници, но се виждат няколко лични предмета: фотоапарат, кутия с пари, дневник. Младежите споделят вълна на облекчение, когато не намират телата на приятелите си. Но забелязват нещо любопитно в начина, по който всичко е подредено - строените в редица ски обувки, торбите с хляб и зърнени храни са сложени прилежно в единия ъгъл.
Печката е в центъра на палатката, но все още не е сглобена, а отворен термос със замръзнало какао стои и сякаш чака да бъде затоплен. Виждат се и парчета шунка, прилежно загънати в платнена салфетка. Цялата тази подредба създава впечатлението, че някой съвсем наскоро е подреждал, и ако брезентът на палатката не беше срутен, човек би могъл да очаква всеки момент оживената група планинари да се върне със сноп подпалки в ръцете си.
Мъжете се отдръпват в снега, за да обмислят своето откритие. Отдават се на момент на предпазлива радост, успокоени от мисълта, че приятелите им не са загинали, а са някъде там, може би в някоя снежна пещера. Докато оглеждат пейзажа наоколо, двамата нито за миг не могат да си представят, че изоставеният лагер може да означава друго освен надежда. И все пак те не могат да си представят условията, които са принудили приятелите им, и то всичките девет души, да изоставят единствения си подслон и да изчезнат в суровата и жестока руска пустош.
2012 година
Почти двайсет градуса под нулата е, когато си проправям път през дълбокия до коленете сняг в посока на прохода Дятлов. Зимата е във вихъра си и вече повече от осем часа с руските ми спътници вървим през северните части на Урал, и макар да нямам търпение да стигнем до целта, става все по-трудно да крача напред. Видимостта е слаба, а хоризонтът се губи в млечнобялата пелена на небето и земята. Само от време на време някой бор джудже, надничащ изпод снега, ми напомня, че под краката ми има спящ живот. Високите до коленете ботуши, модел Арктик Про, които купих преди два месеца от интернет, би трябвало да предпазват краката ми дори при далеч по-сурови условия. Въпреки това в момента пръстите на десния ми крак са замръзнали и вече ми минават мрачни мисля за ампутация. Не се оплаквам, разбира се. Последния път, когато изразих и минимален намек за недоволство, водачът ми Владимир се наведе към мен и каза: Това е Сибир. По-късно научих, че технически това не е Сибир, а само неговото предверие.
Истинският Сибир, който се простира на изток чак до Тихия океан, започва от другата страна на Урал. Но в исторически план Сибир е не толкова географско обозначение, колкото състояние на духа, надвиснала заплаха, замръзналият ад на Земята, в който и царска, и комунистическа Русия са изпращали хората, които не са били удобни на властта. По това определение Сибир е не толкова място, колкото изпитание, което трябва да се изтърпи, и може би това има предвид Владимир, когато казва, че това е Сибир. Продължавам напред."
Из книгата
