На 14 септември 362 г. Елена, майката на император Константин открила в земята на Голгота Христовия кръст и го пренесла в Константинопол. За да могат повече християни да се докоснат до свещената реликва Константин го разчленил на три. Едната част върнал в Йерусалим, втората дал в Рим, а третата оставил в Константинопол, поставена в ковчеже обковано със сребро и злато. След падането на Константинопол под властта на турците в 1453 г. монасите от Бачковския и други манастири решили да откупят от турския султан светинята. Ковчежето с част от Христовия кръст било донесено в Кръстова гора и оставено в манастира Света Троица. ... |
|
|
Второ преработено и допълнено издание. ... "... разкопките в Старосел ще бъдат признати за най-голямото археологическо откритие за годината в света... Старосел промени значително погледа ни върху тракийската класическа древност. От историческа гледна точка паметникът е първостепенен извор за историята на Балканите от втората половина на I хилядолетие пр. Хр."Д-р по история Лолита Николова ... |
|
|
Архитектурният ансамбъл на манастира “Свето Преображение Господне” е типичен пример за съобразяване на строежа с особеностите на местността. Изграден през XI век първоначално е служил като метох на Атонския манастир “Вартопед”.В книгата са представени творби на Захарий Зограф, таланта на Кольо Фичето и изкуството на Папа Витан Коюв украсяващи целия манастир. ... |
|
|
Планината на траките, земя на долмени и светилища, на римски гробници и средновековни крепостни стени, земя, в която върху древни тракийски оброчища векове по-късно издигат снага християнски храмове и параклиси. Тук езичество и християнство се вплитат в един пъстър венец. ... |
|
|
Към долината на река Русенски Лом природата винаги е била благодатна. Дарила я с мек климат, с богата земя, с изобилна вода и с безпределна красота. Хората се заселили тук отдавна и завинаги. Сред закътаните речни извивки построили селища, в пещерите създали светилища, върху скалите издигнали непристъпни твърдини. Постепенно се формирал единственият по рода си културно-исторически облик на Поломието, в който природата, старините и съвремието са се вплели за векуване - неразделимо и неповторимо. През периода на Второто българско царство (ХІІ-ХІV в.) населението в долината станало по-многолюдно, а животът - по-динамичен и ... |
|
|
Доц. д-р Бони Петрунова е утвърден археолог. В обсега на нейните научни изследвания влизат български и византийски крепости от края на късната античност, българското средновековие и османския период на Балканите. Работата ѝ на нос Калиакра започва през 2004 година и се съсредоточава върху изследване живота на хората обитавали в миналото "Красивия нос". В книгата са представени някои от най-интересните открития от последните години. Чрез тях читателят ще научи за развитието на Калиакра по време на античността, ранносредновековния период, Второто българско царство и Добруджанското Деспотство. Всяка ... |
|
|
В многовековното културно наследство по българските земи скалните манастири заемат особено място. В историческата литература се е оформило мнението, че появата им може да бъде отнесена към периода на късната античност IV – VI век. Но съществуват и свидетелства, които допускат появата на една част от тях още през езическия период като проява на силно изявения култ към пещерата сред местното население – траките. Кога е основан Аладжа манастир не е известно. Датировката на оцелелите в параклиса стенописи показва, че разцветът на монашеската обител може да бъде отнесен към XIII – XIV век. “Легенда за Аладжа манастир” е ... |
|
|
Планината на траките, земя на долмени и светилища, на римски гробници и средновековни крепостни стени, земя, в която върху древни тракийски оброчища векове по-късно издигат снага християнски храмове и параклиси. Тук езичество и християнство се вплитат в един пъстър венец. ... |
|
|
Трявна е знаково име за всеки българин. Пътуването през историята на града започва от времето на траките, за да премине през Второто българско царство и първото споменаване на града в Османските държавни архиви. Разбира се историята не спира до тук. Книгата проследява развитието на тревненските занаяти като обединяващи традициите на Второто българско царство и новаторските идеи, характерни за художествения светоглед на българина през XVIII и XIX век. ... |
|
|
Цитадела на един от наследниците на Александър Македонски – Лизимах, това място е забелязано като естествено укрепление още през IV в.пр.Хр. от първите му заселници – тиризите. Градът е изоставен след създаването на българската държава. Изданието съдържа оригинални илюстрации и снимков материал. ... |
|
|
Най-ранните писмени сведения отнасят създаването на града Аполония от VII в.пр.Хр. Създаването на града било резултат от изселничеството на милетчани. Водач на изселниците от втората вълна бил не кой да е, а великият философ Анаксимандър. Така разположеният на малък скалист полуостров град се оформил и разраснал по образец на древногръцките полиси – имал свои обществени сгради, агора и акропол, свои храмове и жилищни квартали. Тук имало и гимназиархия (специален институт, който се занимавал с физическото възпитание на младежите). ... |
|
|
Древното име на Балчик, дадено му от траките е Круной (Круни), което ще рече Градът на изворите. Това прелестно място направило силно впечатление на румънския княз Сатмаре, който закупил няколко декара земя. През 1921 г., обикаляйки новите румънски владения в Балчик пристига кралица Мария, съпруга на румънския крал Фердинанд. Тя остава завинаги запленена от природните красоти. Тогава се ражда и идеята за построяването на лятна резиденция, а княз Сатмаре подарява имота на кралицата, за да може тя да осъществи мечтата си. Как започва строежът, кои са негови архитекти и каква е била кралица Мария можете да разберете от тази ... |
