На 14 септември 362 г. Елена, майката на император Константин открила в земята на Голгота Христовия кръст и го пренесла в Константинопол. За да могат повече християни да се докоснат до свещената реликва Константин го разчленил на три. Едната част върнал в Йерусалим, втората дал в Рим, а третата оставил в Константинопол, поставена в ковчеже обковано със сребро и злато. След падането на Константинопол под властта на турците в 1453 г. монасите от Бачковския и други манастири решили да откупят от турския султан светинята. Ковчежето с част от Христовия кръст било донесено в Кръстова гора и оставено в манастира Света Троица. ... |
|
Възходи и възраждане."Бащата на историята Херодот пише за прадревните ни деди тук, че са били най-многобройният народ след индусите. Населявали са Балканския полуостров от егейските острови Тасос, Самотраки, Лемнос и Имброс до поречието на Днепър и Днестър, областите около Карпатите и Панония, земите от Черно море до реките Морава и Вардар, територии в Северозападна Мала Азия... Но не виждали благоденствието в напъни да направят от това империя. Нито им трябвало да завладеят и останалия свят. Развивали своите умения да живеят творчески и съумявали да оцеляват без чуждите богатства, защото разбирали, че спечеленото с ... |
|
Планината на траките, земя на долмени и светилища, на римски гробници и средновековни крепостни стени, земя, в която върху древни тракийски оброчища векове по-късно издигат снага християнски храмове и параклиси. Тук езичество и християнство се вплитат в един пъстър венец. ... |
|
Георги Владимиров разглежда един важен за съдбата на българите период - VІІ - ХІ век, когато в рамките на Старата Велика България нашите дунавски и волжки прадеди поемат самостоятелен исторически път. Те създават две нови държави Дунавска България и Волжка България. В техния духовен мир протичат процеси, които до голяма степен определят съдбата им. Авторът изяснява въпроса, че българите не са номадски народ, а са водили предимно уседнал живот; спира се обстойно на предизвикателствата, които се изправят пред тях, след като са се настанили в новите територии; разглежда развитието на културните процеси в двете държавни ... |
|
Скъпи приятелю, в тази книга ще откриеш едни от най-хубавите български песни за пеене. И то от цяла България - като: "Йовано Йованке", "Назад, назад, моме Калино", "Я кажи ми, облаче ле бяло", "Излел е Делю Хайдутин", "Сокол пие вода на Вардаро", "Хубава си моя горо", "Белите манастири"... От теб се очаква само едно - да я сложиш в джоба си, после да я отвориш с приятели и да запееш! ... |
|
Второ преработено и допълнено издание. ... "... разкопките в Старосел ще бъдат признати за най-голямото археологическо откритие за годината в света... Старосел промени значително погледа ни върху тракийската класическа древност. От историческа гледна точка паметникът е първостепенен извор за историята на Балканите от втората половина на I хилядолетие пр. Хр."Д-р по история Лолита Николова ... |
|
Най-ранните писмени сведения отнасят създаването на града Аполония от VII в.пр.Хр. Създаването на града било резултат от изселничеството на милетчани. Водач на изселниците от втората вълна бил не кой да е, а великият философ Анаксимандър. Така разположеният на малък скалист полуостров град се оформил и разраснал по образец на древногръцките полиси – имал свои обществени сгради, агора и акропол, свои храмове и жилищни квартали. Тук имало и гимназиархия (специален институт, който се занимавал с физическото възпитание на младежите). ... |
|
Цитадела на един от наследниците на Александър Македонски – Лизимах, това място е забелязано като естествено укрепление още през IV в.пр.Хр. от първите му заселници – тиризите. Градът е изоставен след създаването на българската държава. Изданието съдържа оригинални илюстрации и снимков материал. ... |
|
Планината на траките, земя на долмени и светилища, на римски гробници и средновековни крепостни стени, земя, в която върху древни тракийски оброчища векове по-късно издигат снага християнски храмове и параклиси. Тук езичество и християнство се вплитат в един пъстър венец. ... |
|
"B ръцете на любознателния, но и все по-взискателен читател е поредното издание на книга, която без преувеличение може да бъде наречена модерна историческа класика. Нейни автори са проф. Йордан Андреев и проф. Андрей Пантев от фалангата на легендарните университетски преподаватели по история, съответно във ВТУ Св. св. Кирил и Методий в СУ Св. Климент Охридски. Двамата учени са ярки личности със солиден обществен авторитет, при това водещи имена на българската историческа наука. Определена като историко-хронологичен справочник, книгата Българските ханове и царе: От хан Кубрат до цар Борис III представлява научно- ... |
|
Доц. д-р Бони Петрунова е утвърден археолог. В обсега на нейните научни изследвания влизат български и византийски крепости от края на късната античност, българското средновековие и османския период на Балканите. Работата ѝ на нос Калиакра започва през 2004 година и се съсредоточава върху изследване живота на хората обитавали в миналото "Красивия нос". В книгата са представени някои от най-интересните открития от последните години. Чрез тях читателят ще научи за развитието на Калиакра по време на античността, ранносредновековния период, Второто българско царство и Добруджанското Деспотство. Всяка ... |
|
Досега се мислеше, че българите са късно дошли турци, които в 679 г. били покорили славяни в Мизия и основали българската държава. Аз установих, че късните пришълци, които основаха българската държава, не са се казвали българи, а са се казвали хуни, които след това се нарекли българи, защото са се смесили в Мизия с българи. Онези, които досега учеха, че българи били основали българската държава, напуснаха тая си теза и приеха моята теза, че основателите на българската държава са били хуни или хуногундури, а българи. Понеже някои мислят, че тия хуни били някакъв азиатски монголски народ, от което искат да извадят ... |