Археологически проучвания и находки от известното светилище на Асклепий. Книгата е част от поредицата "Съкровищница на българската наука" на издателство "Шамбала". Фотограф: Димитър Тонин. ... В тази книга са представени проучванията на светилището на Асклепий до Глава Панега (1903-1906 г.). Произведението съдържа 65 снимки и рисунки. Вацлав Добруски (1858-1916) е виден български археолог, епиграф и нумизмат от чешки произход, един от основоположниците на българската археология. Занимава се с история на Тракия и с българска епиграфика. Пръв директор на Народния археологически музей. Организира ... |
|
|
В Мезек, Глава Панега, Мадара, Царичина и другаде и тяхното значение със 78 снимки в текста. Издадена за първи път в печатница П. Глушков, София, 1934 г. Препис на съвременен български език - Николай Иванов Колев. В книгата ще откриете: Положението на старотракийското поселище Мезек и условията за неговото развитие и процъфтяване. Как е станало откриването на величествената каменна сграда в могилата Мал тепе и на античните предмети в нея. Какви предмети са намерени досега във великолепната сграда под Мал тепе и какво е било тяхното предназначение? Какво представлява каменната сграда под могилата Мал тепе? ... |
|
|
В тази книга са представени проучванията и обходите на Вацлав Добруски в Западна България по поръчение на министерството на Народното Просвещение за събиране на археологически материали, надписи и сведения. Обходени са районите около Кутловица (Монтана), Каменна Рикса, Дългоделци, Прогорелец, Вълчедръм, Мокреш, Лабец, Рациария, Лом, Орсоя, Въртоп, Видин, Кула, Чичел, Кладруп, Белоградчик, Луковец, Цибър, Козлодуй, Селяновци, Вадин, Гиген, Чумаковци. Описани са много надписи, градища и крепости. Вацлав Добруски (1858 - 1916) е пръв директор на Народния археологически музей. Организира подреждането на сбирките в музея, ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Съкровищница на българската наука" на издателство "Шамбала". ... Паметници по култа на Асклепий. Паметници по култа на Зевс, Хера, Атина. В тази книга са представени три публикации на Добруски от "Археологическите известия на Народния музей": Други паметници по култа на Асклепий в Тракия. Тракийски конници и други богове - ездачи. Паметници по култа на Зевс, Хера, Атина Палада и други божества. На първа корица - оброчна плоча на Тракийски конник с две женски фигури от светилището до Глава Панега, НАИМ София, фотография Димитър Тонин. За автора Вацлав ... |
|
|
Релефи на Тракийския Конник, Артемида, Митра, нимфите и други паметници и надписи (1894-1896 г.) Книгата е част от поредицата "Съкровищница на българската наука" на издателство "Шамбала". ... В тази книга са представени античните паметници (оброчни плочи, релефи, надписи), публикувани от Добруски в Сборник за народни умотворения, т. 11 (1894 г.), т. 12 (1895 г.) и т. 13 (1896 г). Включени са три приложения с илюстрации към публикациите, както и извлечения от цитирани труднодостъпни текстове от ХІХ век. В Том 2 ще бъдат включени паметниците, публикувани през 1900 и 1901 г. Вацлав Добруски (1858- ... |
|
|
В книгата ще откриете: 29 уникални съкровища от праисторията до XIV век; изключителни фотографии и художествени възстановки; завладяващо четиво и ценен справочник за най-широк кръг читатели. Кой поне веднъж в живота си не е мечтал да открие съкровище? Тази богато илюстрирана книга може да сбъдне вашите мечти! Тя ще ви разкрие тайните на най-значимите съкровища, намерени не само на територията на днешна България, но и в земите, владени преди векове от българските канове. Ще откриете мистерията на най-старото злато на света, шедьоврите на тракийските златари, гробни дарове на кан Кубрат, съдовете на кан Аспарух, ... |
|
|
Книгата е посветена на българските календарни празници - тези, които се честват в определени моменти от годишния цикъл. Разказва също така и за родните обичаи, чрез които човекът в традиционната култура се стреми да си осигури здраве и благополучие. Тази книга събира българските празници, обичаи и вярвания, за да изгради пъстрата мозайка на фолклорния свят. Вихра Баева е доктор по фолклористика и доцент в секция "Антропология на словестните традиции" при Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН. Веселка Тончева е доктор по етномузикология и доцент в секция "етномузикология и ... |
|
|
Възходи и възраждане."Бащата на историята Херодот пише за прадревните ни деди тук, че са били най-многобройният народ след индусите. Населявали са Балканския полуостров от егейските острови Тасос, Самотраки, Лемнос и Имброс до поречието на Днепър и Днестър, областите около Карпатите и Панония, земите от Черно море до реките Морава и Вардар, територии в Северозападна Мала Азия... Но не виждали благоденствието в напъни да направят от това империя. Нито им трябвало да завладеят и останалия свят. Развивали своите умения да живеят творчески и съумявали да оцеляват без чуждите богатства, защото разбирали, че спечеленото с ... |
|
|
Удивителното е необяснимо. И да искаме, не бихме могли да обясним убедително явлението Дико Илиев. То се усеща със сърцето... Ражда се в душата нещо, размахва криле, те създават вълни, които са чудотворни тласъци на кръвта. Излезли от тялото, тези вълни стават отново криле и известяват на света, че се е излюпило нещо ново, което ще го зарадва. Така е и с майстора на българското хоро Дико Илиев. Книгата е част от поредицата Дълг и чест на издателство Захарий Стоянов. ... |
|
|
Крилати юнаци, великани, птицехора и исполини по нашите земи. ... Кои са Божиите синове, заради които Господ изпраща Големия потоп на земята? Има ли оцелели от тайнствената кръвна линия, за която се разказва в Стария завет? Чии наследници са траките и защо гърците ги наричат гиганти? Възможно ли е легендите за Крали Марко, Демир баба и Ерим папа да ни разказват за същества със същото ДНК? Кои са крилатите юнаци и защо на небето се раздават крила? И още по-важното: защо на територията на Балканския полуостров има толкова много следи от странно високи и крилати същества? В новата си книга "Прастари времена" ... |
|
|
Първите сведения за пещери в България датират от XII в. пещерата “Бачо Киро” е първата благоустроена от 1937г пещера в България, а от 1940 тя носи и това име. Сега тя е обявена за природна забележителност и е един от 100-те национални туристически обекта. Удивителната игра на времето и водата е създала причудливи форми, носещи доста интересни имена – “ухото”, “Картофената пътека”, “катедралата”, “меча пързалка”, “Чистилището”. Всеки докоснал се до това величие запазва спомена и възхищението си от природата. ... |
|
|
Към долината на река Русенски Лом природата винаги е била благодатна. Дарила я с мек климат, с богата земя, с изобилна вода и с безпределна красота. Хората се заселили тук отдавна и завинаги. Сред закътаните речни извивки построили селища, в пещерите създали светилища, върху скалите издигнали непристъпни твърдини. Постепенно се формирал единственият по рода си културно-исторически облик на Поломието, в който природата, старините и съвремието са се вплели за векуване - неразделимо и неповторимо. През периода на Второто българско царство (ХІІ - ХІV в.) населението в долината станало по-многолюдно, а животът - по-динамичен ... |
