Във времето, в което светът притихва и хората се замислят за изминалата година, човек най-накрая се обръща към най-неприкосновеното си - вярата. За различните предрешения и присъствия на вярата говори писателката Теодора Димова в новата си книга "Първият рожден ден”, която вече е в книжарниците. В творчеството си Димова върви все по-уверено към метафизичните теми, занимавали безспорните легенди в литературата - например поетите Джон Дън, Фернандо Песоа, У. Б. Йейтс. С повестта "Първият рожден ден" авторката показва не само своя поглед към активното християнство, но и своето лично убеждение, че вярата е ... |
|
Втората световна война е в разгара си. След две години на Източния фронт немският редник Ернст Гребер очаква с нетърпение триседмичния си отпуск. Знаейки, че той може да бъде отменен в последния момент, младежът решава да не пише предварително на родителите си. Гребер се завръща у дома и се изправя пред другото лице на войната: родният му град е бомбардиран, навсякъде цари разруха. Случайната среща с Елизабет, негова бивша съученичка, връща желанието му за живот. Макар любовта по време на война да изглежда невъзможна, двамата се отдават на чувствата си, решени да изживеят пълноценно броените дни щастие. Отпускът обаче ... |
|
"Бяхме шестима. Майстора, калфите и белият слон. Строяхме всичко заедно. Джамии, мостове, медресета, кервансараи, приюти, акведукти... Мисля за Истанбул всеки ден. Хората се разхождат в дворовете на джамиите и сигурно предполагат, че те са там от времето на Ной. А не е така. Ние ги построихме. Мюсюлмани и християни, майстори и роби, хора и животни, ден след ден. Но Истанбул е град на бързата забрава. Всичко се пише върху вода, с изключение на творбите на Майстора. Те са от камък. Под един от тези камъни скрих тайна. Мина много време, но може да е още там и да чака някой да я намери. А ако я открият, дали ще я ... |
|
Как БКП ликвидира елита на България. Книгата е посветена на бившите хора, класифицирани от БКП като истинския класов враг на комунистическата власт в България. Тяхната съдба остана незаслужено непозната близо три десетилетия след началото на демократичните промени. Категорията бивши хора е заимствана от Съветския съюз, където с нея болшевиките маркират онези слоеве от населението, които губят социалния и обществения си статус след революцията от 1917 г. В България тази категория обхваща широк кръг от различни представители на обществото, които са двигателят на развитието на страната ни и част от нейния политически, ... |
|
Ела загърбва страстта си към рисуването след трагичната смърт на своя брат и започва работа в галерия в Лондон. Тя изненадващо научава, че баба ѝ е родена в Домът на надеждата: място, където в миналото млади неомъжени жени са намирали подслон и приемни семейства за децата си. В красива кутийка с името на баба ѝ, оставена от вече покойната собственичка на дома, Ела намира черно-бяла снимка и пожълтял нотен лист. Оказва се, че снимката е направена на живописния гръцки остров Скопелос, сгушен в тюркоазените води на Егейско море. За да разбере повече за жената на нея и връзката с обичаната ѝ баба, която ... |
|
Всичко в тази книга наистина се е случило. То е съхранено в родовата памет на два български рода, а чрез съдбите на главните герои капитан Никола Кръстев и Георги Голомехов се разкрива не само трагичната съдба на бившите хора в земния ад на комунизма, но и се рисува моралният портрет на цяло едно поколение, съумяло да запази и пренесе непокътнати своите ценности към бъдещето. На страниците на романа в интимна, неизвестна за широката публика светлина оживяват образите на Димчо Дебелянов, полковник Владимир Серафимов - освободителя на Родопите, цар Борис III, Димитър Талев, Владимир Димитров-Майстора, Елин Пелин, ... |
|
В този том са събрани текстове, публикувани между 1990 и 2000 г. в легендарната рубрика Бустина ди Минерва - Кибритчета Минерва, която Умберто Еко (1932 - 2016) списва в сп. Еспресо в продължение на повече от три десетилетия и се изявява като ярък публицист, прозорлив анализатор, политически и социален коментатор. Пъстрата мозайка на живота, чувствата и мислите на хората от 90 -те години на миналия век през присмехулния, ироничен, саркастичен, но и дълбоко хуманен поглед на Еко. Размишления за големи и малки събития, за италианското общество и цялото човечество, за медиите, за съвременните технологии, за съдбата на ... |
|
Когато тялото на влиятелен мъж изчезва, единствената следа са отдавна погребаните тайни. Владимир Нешев, успешен банкер от Уолстрийт, се прибира в България за погребението на баща си. Завръщането в родния му град поставя началото на серия от мрачни събития, изтъкани от политически игри, корупция и кървави престъпления, заличени от жестоката ръка на Държавна сигурност. С помощта на дързък изследовател и състрадателен патолог, Владо ще се опита да събере парчетата от сенчестото минало на баща си. Дали Старият континент няма да се окаже твърде малък за греховете на семейството му, но и за тези, които самият той трябва да ... |
|
Пленителната история на красива наследница, принудена да напусне колоритния карибски остров в името на любовта. Клаудия напуска престижната си работа в сферата на финансите, за да реновира недвижими имоти, въпреки неодобрението на родителите си. Наскоро се е разделила и с приятеля си, който бързо се впуска в друга връзка. Тя случайно научава, че баба ѝ е била родена и осиновена от Домът на надеждата - място, където неомъжените бременни жени са намирали подслон и утеха. В красива кутийка с името ѝ Клаудия открива стара визитна картичка и скица на фамилния герб на кубинския захарен барон Хулио Диас. Клаудия ... |
|
Чудомир е сред най-четените и обичани български писатели, той е и сред най-разпознаваемите художници. Литературната и художествената критика и мемоаристите му посвещават немалко писания, но сякаш не бързат да го поставят сред каноничните автори. Може би и за добро, така връзката на Чудомир с публиката остава по-интимна, по-близка. Тази книга се стреми да постави Чудомир и неговото творчество в реалната му среда, да се потърсят връзките му с неговите предходници и съвременници, да се проследи пътят му през годините, да се оповестят и осмислят по-неизвестни факти, да се изградят мостове между т.нар. популярна и висока ... |
|
"Още една книга застава на лавицата до творбите, документиращи талантливото постоянство, с което Благовеста Касабова трасира пространствата на българската художествена словесност. В безусловното си посвещение на родната литература тя десетилетия наред чете със сърцето си имената на нейните класически върхове и съвременните ѝ местожителства. В мащабните измерения на този прочит личат на личности, творби и събития, които са неотменна част от националната ни история и култура. Сега там застава и нейната книга за Калина Малина - още един мост, чийто майсторски градеж прибавя нови черти, контрасти и полутонове ... |
|
"Как да живеем с другите? Различни. Вярващи. Безпътни. Възможно ли е да изпитаме емпатия, да се опитаме да ги разберем? Да им помогнем по Пътя. Романът на Мария Лалева Пътища от огън навлиза във взривоопасната зона на човешките взаимоотношения. Зона на търпимост и вглеждане в другия. Роман, който говори за нас днес - кои сме? Човеци ли сме? Във време на разделение и омраза романът е опит да ни събере заедно, да ни успокои, че можем да живеем с другите. Бежанци тръгват по Пътя на личното спасение, за да преминат през Ада на човешкото отхвърляне, но и да намерят смисъл в приятелството с непознати. След успеха на ... |