Изолиран архипелаг в северната част на Норвегия. Там, на ръба на скала, е открито голото тяло на очевидно измъчвана до смърт жена. Раните, които разкъсват плътта ѝ са във формата на мистериозни символи. Когато инспектор Сара Геринген пристига на местопрестъплението, придружена от специалните части, е шокирана от разкритието, че жертвата е министър-председателят на страната. Кого е разгневила главата на правителството? Какво е пазила тя на острова, в бетонно светилище, скрито в подножието на фара? Сара бързо разбира, че това престъпление ще е само началото на поредица от убийства. Колкото и да е странно, изглежда, ... |
|
Когато в детективската агенция се появява Еди Ледуел, обезумяла от тревога и в неугледен вид, Робин Елакот е напълно объркана от ситуацията. Еди е съавтор на нашумялата анимация Мастиленочерно сърце и е преследвана онлайн от загадъчна личност, която се подвизава под псевдонима Аномия. Еди отчаяно търси съдействие, за да разкрие кой в действителност е Аномия. Робин решава, че агенцията не е в състояние да помогне, и отпраща посетителката, но само след дни прочита във вестника потресаващата новина, че Еди е поразена с електрошокова палка и после убита в гробището Хайгейт, където се развива сюжетът на Мастиленочерно сърце. ... |
|
"След Пикасо - само Господ!" Дора Маар Париж, 1935 г. В Дьо Маго, заведение на парижката бохема, се е събрала компания от мъже, които ще останат в историята. Сред тях е и Пикасо, всепризнатият гений. На маса недалеч от тяхната сяда красива млада жена в черна рокля и с екстравагантна шапка с пера. Мнозина разпознават нашумялата фотографка Дора Маар. Очите ѝ претърсват заведението и се спират върху художника. Тя слага лявата си ръка на масата, разперва пръсти и с дясната взема нож. В главата ѝ зазвучава тангото от пристанищните кръчми на Буенос Айрес и ножът заиграва в неговия ритъм между пръстите ... |
|
Само човек, който стои на педя от лицето на Кадафи и се взира в мътния му поглед, привлечен от необяснима фаталистична сила, каквато се усеща от дъното на прясно изкопан гроб на близък човек, може да види, че под веждите му има татуировки. Вероятно белег от бедуинското му минало, когато са вярвали в заклинателната им сила, или някаква по-късна приумица на този фамозен генералисимус на маскарада. Наблюдавайки в англоезична среда Христо Стоичков да говори японски, човек лесно би изпадал в състояние, наречено от социалните психолози когнитивен дисонанс. Най-просто казано - гледаш и не вярваш на очите си. Вместо попръжни ... |
|
"Какво събира в една книга Мохамед Али, Бродски, Майлс Дейвис, Толстой, Одън, един горски лесничей... Колко случайност и мълнии може да понесе човек? Как живяхме последните години и можем ли вече да разкажем тази залостеност в собствените стаи? Иван Ланджев идва с неподражаема стъпка, като някакъв гросмайстор на ринга на есето, като саркастичен меланхолик на фрагмента. Има всичко тук - шах и бокс, литература и джаз, поезия и пандемия - изтанцувани и написани с дяволски добър стил, дълбочина и талант." Георги Господинов "Мисля, че така е станало: изящните фрагменти на тази книга най-напред са били ... |
|
Богомилите и последния кръстоносен поход. 1393 г. Търновград. Баязид Светкавицата е повел войските си към последната крепост на Второто българско царство. А цар Иван Шишман бяга, оставяйки защитата на града в ръцете на обичан от народа духовник. 1443 г. Южна Франция. Група верни последователи на богомилското учение рискуват живота си, за да спасят от папските рицари безценни реликви, съхранявани с години в легендарната крепост Монсегюр, и да ги върнат в земите, на които принадлежат. Есента на 1443 г. Град Буда. Осемнадесетгодишният крал Владислав Ягело III повежда десетки хиляди рицари към скованите от люта зима ... |
|
Какво е саможертвата? Да загинеш на бойното поле в името на отечеството или да спасиш живота на едно дете? Сава е бежанец от пепелищата на Одринска Тракия след Балканските войни, сега студент по право в София. Елиза е генералска дъщеря, талантлива пианистка, сега в последния клас на Музикалното училище. Любовта им е невинна и кратка - новата, голяма световна война ще прати младия идеалист в школа за запасни офицери, а през септември 1916-а ще го отведе на Добруджанския фронт, където съдбата го среща с мобилизиран румънски писател и четиригодишно сираче. Затрогващ и хуманен, Рана e отзвук от жестоките болки на една ... |
|
"Докато чукне 50, мъжът мисли, че има само един орган. После започват да се обаждат и останалите. Колкото и да младее, човек се връща към спомените. И колкото по-навреме, по-добре, че да не му е нужен езиков памперс. Предпочитам сам да си избера разказа за миналото, отколкото наивно да разчитам на наследниците или да пази Бог, на доброжелатели. Всъщност никой не се интересува от ближния искрено, но от прочетеното поне може да му остане едно приятно изживяване. Благодаря и на толкоз." Петър Стоянович В един мемоар винаги има пикантерия, никога жълто. Трябва да присъстват епоха, рисунък. Характери! Винаги има ... |
|
С детектив Корморан Страйк се свързва разтревожен баща, чийто син аутист се е присъединил към Универсалната хуманитарна църква, религиозна общност, обитаваща изолиран кът в Източна Англия. Зад благовидната маска на благотворителност и борба в името на един по-добър свят прозират финансови изнудвания, унизително третиране на последователите, физическо и сексуално насилие, необясними смъртни случаи. За да спаси момчето, впримчено в опасен капан, съдружничката на Страйк, Робин Елакот, прониква в средите на Църквата и заживява инкогнито сред членовете ѝ. Ала тя не е подготвена за дебнещите рискове и за жертвите, които ... |
|
Луничави разкази съдържа двадесет истории, писани през последните три години. Едни от тях ще ви разсмеят, други ще ви натъжат, доколкото смехът и тъгата са главни ингредиенти на този сборник, а защо ли не и на живота ни извън книгата. Здравка Евтимова (р. 1959, Перник) е носителка на редица литературни награди, сред които Златен ланец, Чудомир, Блага Димитрова, Балканика, Роман на годината 2015 на Националния дарителски фонд 13 века България (за Една и съща река ). През 2019 г. на Здравка Евтимова е присъдена Националната литературна награда Христо Г. Данов - за цялостен принос към българската духовност, а през ... |
|
Пътеводител на Бохемска София."Представяме ви Кварталът на писателите. Кварталът е заключен между улиците Граф Игнатиев и Алабин и булевардите Христо Ботев и Патриарх Евтимий. В него са разположени множество обекти, дали облика на българската литература в периода между Освобождението и Втората световна война. Някога този квартал е бил накрай града, но и тогава в него е кипял живот. Тротоарите и площадите са кръстосвани от големите умове на стара София - майсторите на перото, които всички ние познаваме. Тук те се срещат и разделят, обичат и мразят, работят неуморно и изпращат тежките дни с чаша в ръка. Втората ... |
|
Баща ми беше градинар. Сега е градина. Историята на един баща, един син и едно последно разсъмване - милостива и безмилостна едновременно."Тази книга няма лесен жанр, трябва сама да си го изобрети. Както смъртта няма жанр. Както животът. Както градината. Роман елегия, роман градина, мемоар или мемороман - има ли значение за ботаниката на тъгата. История за отиващите си бащи в един отиващ си свят. За тези трагични пушачи, често отсъстващи, вкопчени в шнорхела на цигарата, плуващи в други води и облаци. За баща ми, който крепеше на раменете си тонове минало и не спираше да го разказва. Тази Шехерезада - баща ми. Сега ... |