В света на детството. Щрихи към портрета на Калина Малина

"Още една книга застава на лавицата до творбите, документиращи талантливото постоянство, с което Благовеста Касабова трасира пространствата на българската художествена словесност. В безусловното си посвещение на родната литература тя десетилетия наред чете със сърцето си имената на нейните класически върхове и съвременните ѝ местожителства. В мащабните измерения на този прочит личат на личности, творби и събития, които са неотменна част от националната ни история и култура. Сега там застава и нейната книга за Калина Малина - още един мост, чийто майсторски градеж прибавя нови черти, контрасти и полутонове към портрета на една от най-вдъхновените наши писателки за деца. Великолепното разказваческо умение на Благовеста Касабова, благодатният обект на нейното изследване и непримиримостта ѝ към настъпващата забрава подаряват на българския читател този достоен урок по поведение, трудолюбие и всеотдайност - едно от ония четива, на които всички възрасти са покорни."
Иван Есенски

Благовеста Касабова е родена в Козлодуй. Дълги години работи като редактор в издателство Народна младеж. Публикува многобройно литературно-критически и публицистични материали в литературния и периодичния печат. Автор е на повече от 25 книги. Носителка е на национални награди: За принос в литературата на Министерството на културата, Национална награда за литературна критика Нешо Бончев, Национална награда за публицистика и чистота на българския език Д-р Иван Богоров, Национална награда на името на Калина Малина, Златно перо и други.

"Написвам първите редове на книгата, а срещу мен виж­дам Калина Малина, седнала на дивана в стаята си - каби­нет, усмихната сплела ръце в скута си, готова да отговаря на въпросите ми. Усмихва се, но в очите ѝ съзирам тъга и някакво примирение, но не безизходно, а извисено над катадневните страсти и суета. Тогава не можех да го разгадая напълно, била съм млада, забъркана във врящия казан на амбициите, на трудните - често нелицеприятни - битки за място под слънцето на литературата. Сега, когато пиша за нея, разбирам какво си е мислела и как се е отнасяла към стремежа ми да се докосна до същността ѝ - творческа и човешка. Расли сме и сме се формирали в различни епохи, с различен обществено-политически и нравствен климат. А това си има своето значение.

Вече няколко поколения български читатели трудно биха могли да си представят детската литература без името на Ка­лина Малина. Тя е творец така цялостно и трайно свързан с литературата за деца и юноши, че само като споменем името Калина Малина, знаем, че става въпрос за детска литерату­ра, а когато говорим за творчеството за деца, веднага едно от първите имена, които ни идват наум, е това на Калина Малина. Творчеството за деца на писателката - повече от петдесет книги - е неразривно и дълбоко свързано с живота на малките. И не само на малките, но и с тежненията и меч­тите за по-добър живот и повече красота, със събития, не без значение за историческото ни развитие.

Творчески богатата и неспокойна натура на писателката се развива и утвърждава главно след Първата световна вой­на – във време, наситено със сложни социални и обществени процеси и катаклизми, и в по-голямата си част е свързано с учителската професия. Близо петнадесет години от живота на писателката преминават в софийските училища. Както всичко, което върши, така и учителската професия тя не при­ема само като средство за препитание, а преди всичко като призвание и дълг. Нещо повече, за нуждите на училището, в съавторство с други известни наши творци, съставя грама­тики, христоматии и други учебни помагала за прогимнази­ите (сега от четвърти до седми клас).

Характерен момент от нейната разнообразна дейност в културното пространство на 30^-те до 60^-те години е ак­тивното и участие в периодичния печат като журналистка, редакторка и сътрудничка. Години наред завежда, а едно­временно с това и редактира педагогическата страница на вестник Литературен глас. Заедно с Елин Пелин е редак­тор на вестник Пътека, между 1935 и 1938 г. е редактор на вестник Въздържателче, редовно сътрудничи на Вест­ник за жената със статии, в които определя възгледите си за ролята и мястото на жената в обществения и културния живот.

Както сериозно и отговорно работи в областта на лите­ратурата, на журналистиката и педагогиката, както сериоз­но и отговорно изпълнява обществените и гражданските си задължения, така загрижено Калина Малина следи състоя­нието и развитието на литературата за деца. Стреми си да помага на младите автори, да ги напътства и изобретателно да ги приобщава към тази област. Като прибавим към всичко това обаянието и на човек с голямо и отзивчиво сърце, лесно ще си обясним уважението и любовта, които и засви­детелстват не само читателите от няколко поколения, но и по-младите творци от тези поколения. Ето какво си спомня за отношението и към младите автори Асен Босев: "Тези дни четох едно от първите си стихотворения – Трезва пролет, излязло във вестник Въздържателче през 1935 г. Тогава бях учител в с. Синьо бърдо и оттам пращах стихотворени­ята си във Въздържателче, където редактор беше Калина Малина. Този вестник в ония години беше много популярен. Когато видях стихотворението си излязло във вестника, аз почувствах голяма радост и голяма топлина. При първото си идване в София потърсих редакторката, отпечатала моето стихотворение. Калина Малина и Д. Б. Митов (съпругът ѝ) ме приеха топло и водиха с мен разговор. Тогава чух доста интересни за мен неща за литературата, за поезията. Извед­нъж почувствах и двамата много близки." (Из стенограмата за творческата среща - разговор по случай 75-годишнината на Калина Малина.)

И след като на 9 септември 1944 г. обществено-политичес­ката система се променя, Калина Малина отново продължа­ва журналистическата и обществената си дейност. Чувство­то на признателност, което ѝ засвидетелства тогавашната об­щественост, се изразява в избирането ѝ за делегат на Първия световен конгрес на привържениците на мира през 1949 г., а няколко години по-късно и за делегат на Втория конгрес на австрийските жени. За огромната и плодотворна народополезна дейност Калина Малина е награждавана с ордените За гражданска заслуга, Кирил и Методий I степен, Чер­вено знаме на труда и Народна република България. Била е и носител на званието Заслужил деятел на културата.

Калина Малина има интересен и богат на факти и събития живот още от детските си години. Така се стичат обстоятелствата, че родителите ѝ не могат да се задържат дълго време на едно място или, както се казва, да свият постоянно гнез­до. Малката Райна Иванова Радева има късмета и щастието да живее при двамата си дядовци и да слуша – наред с при­казките - и любопитните истории на рода, чийто най-досто­ен представител в нейните детски очи е дядо ѝ Ради Жеков. И макар в рода ѝ да няма ярко изявени личности, в смисъл оставили незаличими следи в историческото ни развитие, тя се гордее с рода си, с трудолюбието, честността и патриоти­зма на неговите членове: "Моето родословно дърво - разказ­ва Калина Малина - няма богати издънки. Прадядовците ми са занаятчии. Дядовците също. Дядо ми по баща е от Нови пазар. Някога градът се наричаше Ени пазар. Изключително турски град от XIV век. Един от първите българи, настанили се сред турците, е от рода Радоолу, чийто потомък е моят дядо Ради Жеков."
Из книгата

Лексикон ООД
София, 1142
бул. Васил Левски 50
office@lexicon.bg