| Ако има автор, с когото да могат да бъдат обхванати на високо ниво всички обеми на доминиращия философски стил във Византия, ако желаем да навлезем в този стил през делото на един единствен философ, то неговото име без никакво съмнение е Максим Изповедник. Във всяко отношение - в съдържателна, структурна и методологическа перспектива - той следва да бъде гледан като бащата на византийската философия и на византийското богомислие изобщо, така че неговото значение за Изтока е сравнимо само със значимостта на Августин за западната култура.  Проф. дфн Георги Каприев (Бургас, 1960) e преподавател в Катедрата по история на  ...  | 
|  | 
| Културологичният подход тръгва от убеждението, че - въпреки дори най-драстичните противоречия между строгата и дисциплинирана теория и трудно доловимата в понятия стихийност и разнопосочност на човешкото живеене - философията не е нищо друго, освен самият даден в логоса живот. Да се реконструира една философска система от миналото следователно означава не просто да се възстанови коректно логическата схема на съответното учение, а преди всичко да се изяви неговата жизнена плът, неговата отвъдлогическа стихия.   Цочо Бояджиев  е професор по история на философията в Софийския университет "Свети Климент Охридски".  ...  | 
|  | 
| Що е философия? За какво служи тя и какво може да се очаква от нея? С какво може да ни помогне в една епоха, когато човешкото съществуване изглежда все по-подчинено на неудържимото разгръщане на технологичните нововъведения и на икономическите стратегии. Разбуденото любопитство към философската мисъл не е изненадващо в този контекст. В един свят в криза все по-често се обръщаме към философията в търсене на ориентири.  Защото точно това е крайният предмет на философията: да предложи отговор с чисто човешките средства на рационалната мисъл. Ето нишката на Ариадна, която ще следваме, напредвайки в тази красива история на  ...  | 
|  | 
| Предмет на тази книга са няколко важни теми от интелектуалното наследство на Средновековието. Тя проследява автентичната философска метафизическа природа на мисленето на средновековните автори: от идеята за трансцендирането на Аз-а до митовете, подобни на този за "плоската Земя". Авторът оспорва мнението, че средновековните автори интерпретират идеи, а не използват собствения си опит. Това автентично представяне цели да постави идеите на Средновековието по различен и достъпен начин, за да привлече дори предубедения читател. ...  | 
|  | 
| За млади читатели на всяка възраст. ... Това е изключителен разказ за най-важните философски школи, за най-известните мислители и техните учения от древността до наши дни. Уорбъртън не само прави философията достъпна - той ни вдъхновява да мислим и да спорим, да изтъкваме доводи и да питаме.  Малка история на философията представя огромния обхват на човешкия стремеж към философски размисъл и приканва всички ни да се включим в дискусията. Книгата е предназначена и би била интересна както за млади читатели, така и за възрастни, които за първи път правят опит да научат повече за развитието на философската мисъл и  ...  | 
|  | 
| Предизвикателството на вечния ад. Философия на последните неща. ... Как ще изглежда онзи "вместо-Христос", "анти-Христос", който ще олицетвори пределното зло? Дали няма да бъде фалшивият "Христос", който ще обяви себе си за този, когото историята (всъщност) през цялото време е била предназначена да възцари - т.е. истинския, "изпълнения" неин Спасител на когото първият (библейският) е бил... "само символ"? Дали няма да се окаже "анти-Спасителят" ("анти-Христът") на една хилиастична заблуда? Или пък ще се яви като онзи самозван „Спасител", който ще  ...  | 
|  | 
| В "Големите въпроси: Философия" Саймън Блекбърн разглежда двайсет от най-фундаменталните и често задавани въпроси в науката "Философия". Те не са изложени в строго определен ред, с изключение на последния въпрос: Трябва ли да ни плаши смъртта?, който е окончателен за всеки от нас. Подбраните въпроси са сред ония, които често безпокоят съзнанието на мислещите мъже, жени и деца. Някои от тях изглеждат прости и конкретни: Свободен ли съм? Защо да бъдем добри? Що е красота? Трябва ли ни Бог? Тези въпроси съдържат множество подвъпроси, разчленяват се, крият уловки, залагат капани.  Няма едничък отговор.  ...  | 
|  | 
| Съставител:  Георги Каприев. ... Сборник в чест на проф. д.ф.н.  Олег Георгиев. ...  | 
|  | 
| "Ние работим отдавна, отдавна работим заедно и все оттогава се въздържаме да говорим за своята парадигма, за методологическата си програма, за смисъла от академичната ни насоченост. Винаги сме били убедени и пребиваваме в убедеността си, че нуждата от заявяване на методология следва от криза на подхода. Предлаганите тук статии не са такива следвания. Всяка от тях е писана по външна подбуда. Стана така, че при различни въпроси и по разни поводи всеки от нас е заговорил за начина на работене в сферата на историята на философията и за смисъла от тази работа.  Размишленията на  Цочо Бояджиев, предизвикани от конкретни  ...  | 
|  | 
| Философия на Европейското средновекоевие. Ренесансът на XII век. Природата и човекът. ... Културологичният подход тръгва от убеждението, че - въпреки дори най-драстичните противоречия между строгата и дисциплинирана теория и трудно доловимата в понятия стихийност и разнопосочност на човешкото живеене - философията не е нищо друго, освен самият даден в логоса живот. Да се реконструира една философска система от миналото следователно означава не просто да се възстанови коректно логическата схема на съответното учение, а преди всичко да се изяви неговата жизнена плът, неговата отвъдлогическа стихия.   Цочо Бояджиев  е  ...  | 
|  | 
| Изследването е насочено към два различни периода на XII в., през които протичат философски и богословски дебати между латински и византийски мислители в Константинопол. Първата половина на века е съществена за Западния свят, доколкото т.нар. борба за инвеститурата е подкопала основанията и е разрушила структурата на очевидностите, характерни за ранносредновековната западна култура. Казано метафорично, светът е разрушен и трябва да се сглоби нов. Претенциите за универсалност на неговите архитекти изискват включването и на сферата на източното християнство. макар на нея вече да се гледа като на "нашето чуждо".  ...  | 
|  | 
| От Кант до Хегел, от Шопенхауер до Киркегор, от Сартр до Хайдегер тези ексцентрични лекции по философия на един от най-големите полски писатели на XX век впечатляват с критичния прочит на възгледите за човека и света, залегнали в основата на модерното западно мислене.  В рамките на шест часа и четвърт Витолд Гомбрович (1904 - 1969) свежда историята на мисленето до най-простия ѝ израз, отреждайки на марксизма последните петнадесет минути. Текст, изпълнен с хумор, блестящи прозрения и гняв срещу съвременната философия, която страни от живота и реалните проблеми на човека. Своеобразен антиучебник и същевременно  ...  |