Вдъхновителят на Стивън Кинг. ... "Тук се бе загнездило вселенско Зло, предопределено да плъзне по целия свят, поглъщайки цели градове и погубвайки цели нации със смъртоносното дихание на отровната си чума!". Този цитат от "Кошмарът в Ред Хук" потапя читателите в атмосферата на сборника "Планините на безумието" и ги подготвя за мрачния, демоничен, но безкрайно интригуващ свят на всепризнатия майстор на ужаса Х. Ф. Лъвкрафт. "Планините на безумието" е един от шедьоврите на автора, считан от мнозина за най-добрата му творба изобщо. Този кратък роман представлява поразително ... |
|
|
Живот на свобода. Време на тайни. ... Родената през 1979 г. Рокси Фрийман израства по пътищата на Ирландия и Англия в традиционен, теглен от коне, фургон с майка си, баща си, брат си и петте си сестри. Животът им е труден, но децата растат свободни и в хармония с природата. Рокси не ходи на училище, но още преди да навърши десет години вече може да издои коза, да язди кон и да приготви вечеря за цялото семейство на открит огън. Ранното й детство е идилично, но когато баща й отвежда семейството в Англия, чергарите се сблъскват с предразсъдъци и враждебност. Рокси става обект на сексуални посегателства от страна на семеен ... |
|
|
От вдъхновителя на Стивън Кинг. ... "Най-древната и силна емоция е страхът, а най-древният и силен страх е страхът от неизвестното", казва Х. Ф. Лъвкрафт. Признат за най-великия хорър майстор на всички времена, той оказва изключително влияние върху световните фантастика и фентъзи и повлиява творчеството на знаменити писатели като Стивън Кинг, Клайв Баркър, Рей Бредбъри, Чайна Миевил, Джордж Р. Р. Мартин и много други. Всяко от произведенията на Лъвкрафт е като частица от необятна и зловеща галактика, чиито тайни парализират умовете и вледеняват кръвта. Впоследствие последователите му назовават тази ... |
|
|
"Дори и да се върнеш тази нощ, тихо да влезеш като шепот в душата ми, ако ти дойдеш, за да ме накараш да плача насън - аз ще те помоля да останеш още малко, ще поискам да те запазя за малко притихнала в мен. Ще те скрия под клепачите си и ще те превърна в далечно светещо нещичко! След всички въжета, на които висят мъртъвците, има и една слънчева люлка, спусната, за да поеме душата." Станимир Димитров ... |
|
|
Иван Евстратиев Гешов - европейски политик - български държавник. Това е основният щрих в една изключително богата биография. В продължение на половин век Гешов работи като държавник, общественик, икономист, банкер, публицист, преводач и меценат. Тази дейност не е атрактивна, тя е безшумна, търпелива и незабележима, свързана с изграждането на една нова държава. В нея има градивни идеи, дългосрочни сполуки и исторически неуспехи. Защото неравен е пътят на съзиданието. ... |
|
|
Романът Под свити знамена на 28331 е четвъртата книга от документално-художествената поредица Възход и падение. Той отразява мирния период след Междусъюзническата до началото на Европейската война - 1913 - 1915 г. Това е времето на съкрушените идеали, на черните забрадки в ранената и опустошена България, на голямото разместване на обществените пластове, на падението на едни личности и на възхода на други, както и на края на патриархалния начин на живот на българина. Претърпените неудачи и понесените удари довеждат до увълчване на нацията и до класовото разслоение на обществото. На практика се оказва, че мирният период е ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Балканска класика" на издателство "Памет". ... "Кака Минка" е един тъжен разказ за бедността и мъката, които, подобно на водите на двете реки - Дунав и Серет, прииждат и заливат домовете на хората в долината, но които не са в състояние да убият надеждата и любовта в сърцата им. Панаит Истрати (1884, Браила - 1935, Букурещ) е румънски писател, който пише на френски език. През 1929 г., вече известен писател, заедно с Никос Казандзакис, Истрати пропътува цяла Русия. От това пътуване се ражда книгата "Към другия пламък или Голата Русия", озаглавена още & ... |
|
|
Том дванадесети от поредицата "Вера Мутафчиева - избрани произведения" ... "В живота няма нищо невъзмездено, макар че не всякога го съзнаваме. Прекосиш ли огневата зона, поглеждаш я вече през рамо, от отдалечение. Все по-глухо проникват до слуха ти експлозиите, отслабва задушливият мирис на скапани трупове. Навличаш чужда дезинфектирана униформа. Зарастнали са белезите от бодливата тел. Наоколо се стеле коварна тишина, която запълваш с размерени, делнични ползи..." Вера Мутафчиева ... |
