"Слязох по стълбището. Не пропуснах да се спусна по парапета, защото помнех, че така е по-весело. И ето ти ме мен, застанала до Бога. Съвсем близо, както никога не го бях виждала. Бях готова отново да повярвам в него. Все пак беше толкова огромен, а просто не може нещо толкова огромно да се изпречи на пътя ти и ти да не повярваш в него. Нищо не каза, като го дръпнах за крачола. Само за момент протегна ръка и аз побързах да се метна на показалеца. Бавно и тромаво ме доближи до ухото си, като с другата длан не преставаше да прелива. Лявото му коляно все се пълнеше, дясното все се изпразваше. – Може ли да ме полюлееш? - ... |
|
От автора на "Планината помежду ни". Чарли Фин ще трябва да порасне без време. Отредено му е още шестанайсетгодишен да остане съвсем сам. Благодарение на интелектуалната си надареност той печели стипендия в Харвард, която променя живота му. Сега трябва да се научи как да оцелява в периферията на привилегированото общество. Тези качества му помагат да направи кариера в кръвожадния бизнес свят, както и в по-примамливи, но опасни авантюри, в които се впуска по крайбрежието на Маями. Но когато неговият уличен бизнес води до пагубни последици за близките му и за една далечна майка и нейното дете, дали едно пътуване ... |
|
"Недоказани убийства" съдържа разкази за Бургас, морето и Странджа. Героите в книгата - назовани с истинските им имена или не, са реални и разпознаваеми. В книгата писателят споделя с читателя отколешната вина и наранена душа за стореното зло от човека - унижаващ и убиващ човека, откакто е станал човек. И с наранената си душа за своето несъвършенство иска да живее с ближните си в любов и разбирателство. Както е в посланието на апостол Павел до римляните: "Не се оставяй да те побеждава злото, но ти побеждавай с доброто... скръбта поражда търпение; търпението - мъдрост; мъдростта - надежда"." ... |
|
Всяко нещо идва с определена цел в точното време. Древна тайна... Антон Велинов от години се опитва да докаже съществуването на древно племе, населявало земите на Странджа. Съдбата го среща с красивата и амбициозна Дарина Стоева, която е убедена, че именно в мистичните земи ще открие тайната омайваща билка на тракийските жени. Опияняваща страст... Божидар Стоев е наследил страстта към траките и виното от баща си и успешно я прилага в бизнеса си, като създава нектара на боговете по начина, по който са го правили дедите ни. Михаела Герасимова е жена, изтъкана от страсти и желаеща с цялото си същество да успее. Сред ... |
|
"Маргарита, как прекрасно е морето" е омагьосваща смесица от историческа истина, фантазия, митове и спомени, свързани с Никарагуа и по-конкретно с град Леон, където преминава голямата част от живота на автора Серхио Рамирес. И въпреки че в романа се преплитат две основни сюжетни линии - убийството на диктатора Анастасио Сомоса от група патриоти и завръщането на поета Рубен Дарио, принцът на лебедите, в родния му град, - книгата представлява всеобхватна сага на един народ, чието национално самосъзнание е формирано от близостта на непрестанно изригващи вулкани, ограниченията на провинциалния живот, страха от ... |
|
Инспектор Долорес Моралес от Националната полиция на Никарагуа не е безпогрешен полицай, не изпитва удовлетворение от работата си и не се чувства достатъчно оценен, но има принципи, благодарение на които успява да разплете труден случай на убийство и опожаряване на яхта и да достигне до разклоненията на широка мрежа за търговия с наркотици в няколко латино-американски страни. Авторът на романа, Серхио Рамирес, за пореден път доказва майсторството си да води интригуващо повествование, да очертава проблемите на никарагуанското общество от различни гледни точки и да гради колоритни и противоречиви персонажи. При това ... |
|
Предупреждение Ще дойдат дни - и ти ще спреш да знаеш, сърцето - да подсказва; и дори на глас неспирно да си го повтаряш, ти ще забравиш, ще забравиш ти. Сърцето млъкне ли - какво се случва нехае паметта. Пък ти плачи, затуй ли бърза всичко да научиш - за да забравиш, да забравиш ти. На себе си сърди се, клета душо! Очаквах го, откакто те видях тъй променена. Нещо ми подшушна: тя ще забрави, ще забрави тя. 1897, Робърт Фрост ... |