Милан Йованович е роден през 1967 г. Завършва Юридическия факултет на Белградския университет през 1994 г., а три години по-късно полага адвокатския изпит пред Комисията на Министерството на правосъдието на Република Сърбия. Автор е на романите Монк (2002), Воин (2003, 2010), Зимуване на брега (2004), Теодора (2005, 2013), Господар (2007), Безсъние (2011), Малък двор (2012), Стъклена мастилница (2015), Книга правила (2017), последния му роман Пламък на свещ 2020, както и два сборника с разкази. Публикувал е проза в редица списания, представен е и в различни чуждестранни антологии. Носител е на литературната награда ... |
|
|
" – Какво ще правим, Ирена? - едва промълви Александър. – Обвиняват ме за съучастничество в престъпления в лагера Р. Извършителят бил неизвестен..." Из книгата "Максимумът за истината... какво ще правим - вие, всички, - когато ме обвиняват мен. И с това приключваме... 30 години така приключваме, ние, българите... сънят продължава благополучно. Това е диагноза, тъжна констатация. Символично, разузнавачът от непрочетен роман умира от рак - и така мимоходом се отървава от съучастничество в престъпления на неизвестен извършител. А всички останали – от търсене на истината. Българското население носи тумора си в ... |
|
|
"Държите в ръцете си уникалното първо издание на спомените на четвъртия най-важен партизанин в историята на България. Роман, непоявил се дори по времето на социализма, заради прекалената откровеност на автора и твърде сериозни критики към другари, които вече са се поиздигнали. Но които не винаги са били съвсем героични преди 9 септември 1944 г. Иван Недялков е началник-щаб на бригада Васил Коларов през 1944 г. и най-големия възход на анти-фашистката съпротива. По това време съществуват две основни бригади - Георги Димитров и Васил Коларов. Всяка от тях има командир и началник-щаб. Недялков заема именно тази втора ... |
|
|
"Някога тази страна принадлежеше на престъпниците, а сега е на полицията, така че трябва просто да приеме, че за него и хората като него нищо не се е променило и никога няма да се промени. Нуго и Коба винаги ще си останат такива, каквито са: всяка вечер ще пият заедно, а Коба ще се опитва да се измъкне преди Нуго, наблъскан с алкохол и химия, ще започва да крещи и да псува, а съседите ще заключват прозорците и вратите си. Трябва да свикне с факта, че съседите му и целият свят около него никога няма да се променят. Ще бъдат построени футболни игрища, пукнатините ще бъдат покрити с нов слой асфалт, входовете ще се ... |
|
|
"Семездин Мехмединович чертае със съкрушителна точност и яснота сгромолясването на цял един свят. Той притежава безпощадната страст към истината, характерна за младия Хемингуей." Пол Остър "Мехмединович пише за неща, за които е невъзможно да се пише. И за които единствено има смисъл да се пише. Мехмед, червената бандана и снежинката е книга, с която започва и завършва историята на литературата." Миленко Йергович "Страшна и прекрасна книга, великолепна в прославата на писането и възвишена в изобразяването на ежедневното страдание. Книга, с която трябва да се срещнеш и като писател, и като ... |
|
|
"Остро усещане за живота те блъсва и при прочита на най-новия роман на Габриела Адамещяну. Гласове от дистанция... представя портрета на една негримирана Румъния, сглобена от счупени парченца. Роман за самотата и за паметта. Разтърсващ." Габриела Георгишор "Няма морализаторски нотки, нито сантиментални тласъци. Също както Флори Триф се преориентира през посткомунистическите десетилетия, всички останали персонажи се справят, както могат. Гласовете от дистанция предлагат унизителна, но убедителна ретроспекция на недалечната ни история." Михня Бълич "Гласове от дистанция е книга за семейството, но ... |
|
|
Докато жителите на Трите бора се готвят за специално празненство, Арман Гамаш и Жан Ги Бовоар се сблъскват със спомени, погребани дълбоко в паметта им. Един млад мъж и една млада жена се появяват отново в живота на инспекторите от Sûreté du Québec и заплашват да ги върнат далеч назад - към първия случай, който двамата разследват заедно, към случай, който всеки от тях предпочита да забрави. Като деца Фиона и Сам Арсьоно стават жертва на ужасно престъпление. Дали раните, нанесени преди години, гноят и до днес? Каква е истината за брата и сестрата Арсьоно? За първи път мнението на Жан Ги се различава от това ... |
|
|
Майстор на прозата, Александър Прокопиев умее да разказва истории, които увличат с интригата си, вълнуват с емоциите си и не на последно място - остават за дълго в мислите ти. Александър Прокопиев олицетворява постмодернистичното течение в литературата на Северна Македония. Издал е двайсетина книги, превеждан е на много езици. Името му е споменато в Енциклопедията на Сорбоната Les Lettres Europeanennes редом до имената на Орхан Памук, Херта Мюлер и Елфриде Йелинек. Артистичен директор е на Международния литературен фестивал PRO-ZA Balkan. ... |
|
|
Сали Камати, който няма щастието да се радва на собствени деца, отмъщава вместо племенниците си заради пролятата кръв на брат му. Убийството на Чело Мезани е началото на промяната, която ще настъпи в живота на Сали. Той знае, че идва и неговият ред в тази кървава вендета. Омайващата с красотата си Туша, 14-годишната племенница на съпругата на Камати, идва на гости у леля си. От този момент животът на господаря на къщата тръгва в различна посока. Девойката преобръща всичко в сърцето на Сали. Той връща всички сватове, които идват да я искат. Чест ли е да убиеш и срам ли е да се влюбиш в такава млада девойка? Или това ще ... |
|
|
Годината е 1941 г. Германската армия наближава покрайнините на Ленинград. Марина, заедно със своите колеги, е натоварена с печалната задача да свали картините от стените на Ермитажа, да събере всички ценни артефакти и да ги опакова, за да бъдат изпратени някъде далеч, в безопасност от нацистите. Но въпреки че рамките вече са празни, в тях тя продължава да вижда шедьоврите на европейското изкуство. И след като мъжът, в когото е влюбена, изчезва на фронта, а Ленинград бавно потъва в отчаяние, мъчителен глад и студ сред постоянни бомбардировки, творбите на великите художници от стените на Ермитажа остават запечатани в ... |
|
|
Прощален роман - реквием за живота и смъртта. За това кой има право да убива и кой не. Основното действие на романа на Чингиз Айтматов Когато планините падат (Вечната годеница) се развива високо в планините Тяншан, където се пресичат трагичните пътеки на две страдащи същества - човек и снежен леопард. И двамата са жертви на времето, жертви на обстоятелствата, заложници на собствената си съдба. Желание за отмъщение води Арсен Саманчин, известен журналист, в родното му село, където се ловят снежни леопарди за саудитски петролни магнати... Изконна хранителна йерархия, ненарушена до днес, преустроила съдбите на милиони ... |
|
|
Александър Тишма, роден през 1924 г. в Хоргош, Сърбия, в семейство на търговец. Преди ВСВ учил икономика в Будапещенския университет (за кратко), френски език и литература, Изпратен през 1944 за 6 месеца в трудов лагер в Трансилвания Участник в народно-освободителната борба в Щаба на Трета народоосвободителна армия. Лелята на Александър Тишма умира в Аушвиц, баба му едва оцелява по време на етническото прочистване на сърби и евреи от унгарските фашисти в Нови Сад през януари 1942 г. Самият той и родителите му (баща - сърбин, майка - еврейка) по чудо избягват смъртта. След войната Тишма завършва английски език и литература ... |
