Филипина, полуфилипинка-полупалестинка, е домашна помощница на възрастната ливанка Зейнаб. Те живеят в панелен блок в Източен Бейрут, който е приютил повечето от героите на романа. Тази жилищна сграда на хълма Жетави става герой на романа, играейки активна роля в живота на обитателите. Авторката дори персонифицира Бейрут като жив участник в историята. И наистина: В Бейрут Филипина и Маруан се влюбват. Тук почти всички наематели в блока на хълма Жетави са преследвани от тяхното сложно политическо минало. Пак в Бейрут, в палестинския бежански лагер „Шатила", се срещат родителите на филипина. Лагерът става неин първи ... |
|
|
"Пусто поле. Самотна птичка е мой спътник."Сена "Листопад. Наблизо и далеч се чуват водопади."Башьо "Опадали листа. Духне ли вятър от запад, навява ги на изток."Бусон "Зимна пустош - вой на вятър сред едноцветен свят."Башьо ... |
|
|
От 1395 г. до 1878 г."Преди повече от двайсет години, седнехме ли с проф. Николай Генчев в Кинодейците или в Руския клуб, след третата чашка той се провикваше: "Поете, що не напишеш една забавна история на България!". За съжаление, тогава аз не оцених сериозността на това негово предложение... Преди няколко години обаче, като разгърнах случайно един учебник по история, написан наистина толкова скучно, сякаш авторите са имали едничката цел: да накарат българчетата да намразят историята на своя народ, ядосах се и реших да изпълня поръката на професора. Макар че през живота си съм се ровил много в историята - ... |
|
|
"Оттук нататък, читателю мой, трябва да внимаваме - навлизаме в опасна зона. Древната ни история е обвита в мъглата на митовете - може да ги доизмисляш, може да ги доукрасяваш; възрожденците ни са обрамчени с ореоли - може да ги лъскаш възторжено или да ги човъркаш дребнаво; оттук нататък няма митове, няма ореоли, личностите са почти живи, ей ги нà - само на крачка пред нас, само век е минал… Рискованото ми начинание - да напиша сам цялата история на България - стана съвсем рисковано, защото ако древната ни и възрожденска история е била пренаписвана и нагаждана всеки път към интересите на властващата ... |
|
|
Разкази. ... "Най-българският жанр е разказът. Казват го литературоведите - и български, и чужди. И вярно го казват, свръхвярно дори: който прочете разказите на Ганка Филиповска, ще се окъпе в българското, ще го залее то като водопад. Ще го залее и ще го пречисти. Защото това са разкази - кръщение, разкази - посвещение: посвещение за това как можеш все пак да се запънеш да останеш човек, когато около теб всичко и всеки те бута към другото, нечовешкото. Да си едновременно и българин, и човек - някои мислят това съчетание за невъзможно, Ганка Филиповска показва не само, че то е възможно, Ганка Филиповска доказва, че ... |
|
|
Действието на романа започва през шейсетте години на миналия век и свършва в началото на настоящия. Главните герои в книгата са близо двайсет. Техните истории са разказани на широк исторически фон. Голямото безвремие до 1989-та година и хаотичното време след нея са мислени като съвременен епос. Двете епохи дишат чрез любовта, която е основна тема в романа. Ключ към нея е добронамерената ирония. Хуморът застига читателя, когато е най-малко подготвен. Нищо не е такова, каквото изглежда на пръв поглед – дори неоспоримата истина. Героите в книгата търсят страстно своята човешка идентичност, за да разберат кои са, какви са и ... |
|
|
"Обичам Белгия, защото в нея се живее по-просторно, удобно, евтино и лесно, отколкото във всяка друга държава, която познавам. Мразя Белгия, защото къщите са отвратително грозни и претенциозни, а вездесъщото им присъствие омърсява деликатния пейзаж. Обичам Белгия, защото в нея се говори френски и защото в училище изучавах задълбочено френски – оня ясен, хладък, духовит език, който ми доставя изтънчено удоволствие всеки път щом имам възможността да го слушам, говоря, чета. Мразя Белгия, защото изгони моя нидерландски език от училище и го отпрати на полето. Обичам Белгия заради правилцата ѝ, умението ѝ да ... |
|
|
Допълнено и преработено издание. ... Валентин Начев е написал много притчи и стихове. Някои от произведенията му са публикувани в блога му и в различни сайтове и електронни издания, а малка част от тях са издадени в книгите "Къде се ражда любовта?", "Силата на словото" и "Няма да е все така". Повечето от разказите и притчите, които ще прочетете в неговите книги са напълно основани на истински истории, но и са свързани с неговия скромен половин-вековен живот. Къде се ражда любовта? Пълни сърцето си с любов. Любов на другите дарявай. Бъди за помощ винаги готов. Но никога не наранявай. ... |
|
|
Допълнено и преработено издание. ... "Несъмнено Никола Радев е превъзходен прозаик. Той е сред малцината ни национални белетристи, които определят облика и създават престижа на съвременната българска проза през последните десетилетия. "Когато Господ ходеше по земята" е рядко талантлива книга, смесица от неподражаем автентичен хумор и трагични страници от живота и битието на най-великите руски класици и на големи имена от съвременната руска и българска литература. Това е книга с отворена композиция, което позволява да се добавят нови текстове. Доказателство е това ново допълнено издание, в което са ... |
|
|
"И вечността не стига" представя Китай в края на династия Мин. Даошън живее в планината сред монасите даоисти, от които е усвоил изкуството да лекува и да предсказва бъдещето. Един ден той напуска спокойствието на манастира (не е положил обет), решен да потърси единствената жена, която е обичал – тази, която е срещнал преди тридесет години, когато като млад цигулар е свирел в пътуващ оркестър и няколко разменени погледа, една споделена усмивка продължават да дават смисъл на живота му. Любовта на Даошън и Лан'ин намира своята пълнота в сливането на две души, които най-сетне се намират и остават завинаги ... |
|
|
В сборника са включени някои познати разкази като Птиците и Сега не гледай, по които Алфред Хичкок и Николас Роуг са заснели своите киношедьоври, а също непревеждани у нас творби като Монте Верита - за цената на това да търсиш истината и да се стремиш към безсмъртие и нетленна красота, Целуни ме още веднъж, страннико - за непредпазливите човешки страсти, които понякога завършват с далеч по-неприятни неща от разбитото сърце, La Sainte Vierge и Гафът - за умението ни да се самозалъгваме, само и само да си спестим горчилката и разочарованието, когато сме изправени пред смъртна опасност. С вкуса си към странните съвпадения, ... |
|
|
Самурайски криминални истории. ... Окамото Кидо (1872 - 1939) е класически японски писател и драматург, смятан за родоначалник на криминалния жанр в Страната на изгряващото слънце. Героят му инспектор Ханшичи е далекоизточният отговор на фурора, предизвикан от Шерлок Холмс сред четящата публика. Ханшичи обаче не е само детектив със забележителни дедуктивни способности. Окамото Кидо е създал колоритен образ с традиционни и модерни черти, истински символ на първокласната японска литература. Четиринадесетте, наглед необясними, случая от настоящия сборник изправят интуицията на следователя срещу свръхестественото и ... |
