Птиците. Разкази

В сборника са включени някои познати разкази като Птиците и Сега не гледай, по които Алфред Хичкок и Николас Роуг са заснели своите киношедьоври, а също непревеждани у нас творби като Монте Верита - за цената на това да търсиш истината и да се стремиш към безсмъртие и нетленна красота, Целуни ме още веднъж, страннико - за непредпазливите човешки страсти, които понякога завършват с далеч по-неприятни неща от разбитото сърце, La Sainte Vierge и Гафът - за умението ни да се самозалъгваме, само и само да си спестим горчилката и разочарованието, когато сме изправени пред смъртна опасност.

С вкуса си към странните съвпадения, към ужасите вътре в ума и душата ни Дафни Дю Морие си остава един от най-ярките представители на готическата литература и на психологическия трилър, които в някои от разказите и новелите ѝ са доведени до съвършенство.

Дафни дю Морие (1907 - 1989) е родена в Лондон. Дъщеря е на прочутия актьор и мениджър на театрална трупа сър Джералд дю Морие и е внучка на Джордж дю Морие, писател и художник. Обича да чете още от малка и попада в плен на въображаеми светове, дори си създава свое мъжко алтер его. Образова се у дома заедно със сестрите си, а по-късно и в Париж.През 1928 г. започва да пише разкази и статии, а през 1931 г. е издаден първият роман Любящият дух. Следва биографията на баща ѝ и още три романа, но всъщност в литературната стратосфера я изстрелва романът Ребека, който я превръща в една от най-популярните писателки за времето. През 1932 г. Дю Морие се омъжва за майор Фредерик Брауниг, с когото имат три деца. Освен романи Дафни дю Морие издава разкази, пиеси и биографии. Много от нейните романи бестселъри се превръщат в спечелили награди филми, а през 1969 г. самата Дю Морие е удостоена с благородническа титла. В Ребека, Братовчедката Рейчъл, Странноприемница Ямайка тя превръща малките драми на всекидневния живот: любовта, скръбта, ревността, в нещо, от което са изтъкани кошмарите ни. Дю Морие е ненадмината майсторка и на късите литературни форми, където благодарение на безупречния изчистен стил създава особен, забързан ритъм и напрежение. Прекарва по-голямата част от живота си в Корнуол, където се разиграват и повечето сюжети, а след смъртта ѝ през 1989 г. Маргарет Форстър пише в нейна памет:

"Няма друг писател, който така победоносно да не се поддава на никакви класификации... Тя отговаря на всички спорни критерии за популярна литература, но освен това задоволява и строгите изисквания на "истинската литература", нещо, което само шепа романисти успяват да постигнат."

Лабиринт ЕООД
София, 1421
жк Лозенец, ул. Бисер 2 ап. 59
info@labyrinth-books.com

Птиците (Превод Мариана Шипковенска)
Сега не гледай (Превод Мариана Шипковенска)
Конвоят (Превод Олег Димитров)
Целуни ме още веднъж, страннико (Превод Емилия Л. Масларова)
Сини лещи (Превод Мариана Шипковенска)
La Sainte Vierge (Превод Емилия Л. Масларова)
Гафът (Превод Олег Димитров)
Монте Верита (Превод Емилия Л. Маслорова)