Тя би могла да остане в паметта на съвременниците си просто като жена на Мережковски, но изминава пътя си като Зинаида Гипиус - писателка, критичка, поетеса, провъзгласила веднъж епатиращото: "Обичам себе си като бога...". И в Петербург, където живее почти трийсет години, и по-късно, в емиграция, тя заема особено място, оставайки постоянно в центъра на литературния живот. Наричат я декадентска Мадона, сатанеса, вещица, силфида, жива легенда. В емиграция тя написва книга за своите съвременници, събратя по занаят; книга за миналото, което за нея никога няма да е приключило. Тъй като в паметта ѝ всичко ... |
|
Истински ценни са онези книги, които ти внушават усещането, че ти сам си ги написал, книги, чрез които се себеизживяваш, себелегитимираш и себеотстояваш, чиито страници са съдби, съчовеци, животи, съдържащи и твоя живот. Такива са очевидно и страниците на Георги Марков. Настоящото издание има и друга безценна заслуга: то възкреси автентичността на репортажите, върна на читателя първоначалното, авторовото заглавие на ръкописа. Георги беше замислил своята поредица от есета като "Задочни репортажи за задочна България" с цел да се себеразграничи от една обезчовечена от деспотизма България, която вече не бе негова ... |
|
"Густав Майринк ни напомня оня древен мъдрец, чийто живот е заключен в тревожния копнеж на Фауст. Душата му бди над изровените изпод вековете книги, пие блясъка на тяхната мъдрост и сама се превръща в сияние. Той търси Абсолюта на Битието в прашната реторта на алхимиците и знае магичните заклинания, които възкресяват из мрака всички чудовища на легендите. Голем, Зеленото лице, Валпургиевата нощ, Белият доминиканец са изградени върху онази тайна философия, която се крие зад скрижалите на Хермес Трисмегист или зад пророческите сънища на Парацелз, Сведенборг и редица други адепти..." Светослав Минков ... |
|
Прослава на може би най-приятния и задълбочен ренесансов писател, Мишел дьо Монтен, чиито есета ни дават неповторими прозрения за простичкия факт, че живеем. През 1570 г. тридесет и седем годишният Мишел дьо Монтен се отказва от работата си на магистрат, за да се отдаде на мислите за смъртта на най-добрия си приятел, баща си, брат си и първородното си дете. Но след като установява, че умът му по-скоро се разстройва, отколкото да се успокоява от самотата, започва да пише. Така се раждат "Опитите" - поредица от есета, "опити" или "вкусвания" на най-различни теми. Постепенно Монтен прегръща ... |
|
Един ден дяволът отива на посещение в Москва, за да проучи как се развива човечеството и как му се отразява съветският строй. С помощта на своята свита - двама демони, млада вещица и огромен черен котарак - той си прави с гражданството фантасмагорични шеги и го подлага на смеховити изпитания. Когато напуска земята, психиатричните заведения са пълни, а силите на реда са в смут... Близо две хиляди години по-рано, в Юдея, римският прокуратор е принуден да потвърди смъртната присъда на един беден скитник философ, който изповядва странното убеждение, че всички хора са добри... Един московски историк пише роман за Пилат ... |
|
Кирил Кадийски е роден на 16 юни 1947 г. Автор е на книги с поезия и есеистика, преиздавани многократно. Претворил е на български език редица френски и руски поети като Вийон, Юго, Бодлер, Верлен, Маларме, Рембо, Верхарн, Аполинер, Сандрар, Тютчев, Бунин, Блок, Волошин, Манделщам, Пастернак. Най-превежданият в момента български поет в чужбина. ... |
|
Ех да бях богатско чедо, Буров да ми беше дедо, Дубъл екстра щях да пуша, мъката си да потуша. (хашлашка улична песен от 30-те години на ХХ в.) "Няма друг българин, за когото творческият ъндърграунд да е написал подобна проста и велика ода. Няма друг сред финансистите на Третото царство, който да е бил еднозначен синоним на лице, обгърнато с тайнство имане и разкош. Същевременно няма и друг голям български политик, който да е така непознат за обществено-политическите си заслуги, за сметка на стопанските. В някакъв смисъл България величае прекомерно банкера Буров, за сметка на изключителния политик. Когато у дома ... |
|
Томът съдържа избрани стихотворения на един от най-мъжествените и драматични български поети, пиесата "Прокурорът", публицистика, словото на Джагаров, произнесено след връчване на специалната награда за чуждестранна литература на Френската академия; редове от биографията и статии от Св. Игов, Ч. Добрев, Д. Канушев, Л. Левчев|_blank, П. Матев и Иван Гранитски. Пред надписите Тая сутрин на стената, на ледясалата каменна стена, аз прочетох десет имена. Десет песни чух. Десет погледа почувствах в мене. Десет знамена Видях развени, тая сутрин. Дълго аз стоях пред тях, дълго не посмях да се подпиша. Георги ... |
|
Поетичният сборник с избрано на Сара Кирш “Зимна музика” включва деветдесет от най-добрите й творби в превод на Даря Хараланова и Бояна Петкова. Далеч преди да навърши 70 през 2005 г. Сара Кирш е наричана “жив класик", “най-добрата сред съвременните немскоезични поети”. Днес тя има над тридесет книги проза и поезия и е носител на най-престижните литературни награди в Германия и Австрия. Обявена за ренегатка, след като първа подписва протеста срещу лишаването от гражданство на поета-песенник Волф Бирман, поетесата бива изключена от Съюза на писателите на ГДР и принудена да напусне родината си. По повод на това тя ... |
|
В тази книга се разказва за триумфа и звездите на балета на Болшой театър, за бляскави премиери, за таланти и трагедии, за политически интриги, за любовни перипетии и за едни от най-велики имена в балета изобщо: Марина Семьонова, Галина Уланова, Мая Плисецкая, Екатерина Максимова, Владимир Василиев, Светлана Захарова. На страниците на книгата се разгръщат житейските истории както на хората, така и на представленията, в които те участват. Постановката на балетът Спартак, поставен от Григорович по музика на Хачатурян, и до днес гордо носи легендарната си слава. Тази книга е за историята на Болшой театър и за едни от най- ... |
|
Третият том на антологията съдържа творби от Сен-Джон Перс до съвременната поезия."Уважаеми читателю, ти държиш в ръцете си ковчеже, пълно с отблясъци. Защото вътре са тежките късове самородно злато от Завещанията на Франсоа Вийон, много по-ценни от жълтиците, които той е обирал със своята банда; сияе филигранът на Ронсар и дю Беле, най-ярките звезди на Плеядата; искрят сълзите на Луиз Лабе, превърнати от раздялата в бисери; пламтят рубините от пролятата кръв в Трагедиите на Агрипа д'Обинье; понякога за миг ще те заслепи фалшивият - като нравите на епохата - блясък на някоя салонна епиграма; ще просветнат ... |
|
Вторият том на антологията представя френските поети от Верхарн до Аполинер и Сандрар."Уважаеми читателю, ти държиш в ръцете си ковчеже, пълно с отблясъци. Защото вътре са тежките късове самородно злато от Завещанията на Франсоа Вийон, много по-ценни от жълтиците, които той е обирал със своята банда; сияе филигранът на Ронсар и дю Беле, най-ярките звезди на Плеядата; искрят сълзите на Луиз Лабе, превърнати от раздялата в бисери; пламтят рубините от пролятата кръв в Трагедиите на Агрипа д'Обинье; понякога за миг ще те заслепи фалшивият - като нравите на епохата - блясък на някоя салонна епиграма; ще ... |