Антология на френската поезия в три тома IX - XXI в. - том 2

Вторият том на антологията представя френските поети от Верхарн до Аполинер и Сандрар.

"Уважаеми читателю, ти държиш в ръцете си ковчеже, пълно с отблясъци. Защото вътре са тежките късове самородно злато от Завещанията на Франсоа Вийон, много по-ценни от жълтиците, които той е обирал със своята банда; сияе филигранът на Ронсар и дю Беле, най-ярките звезди на Плеядата; искрят сълзите на Луиз Лабе, превърнати от раздялата в бисери; пламтят рубините от пролятата кръв в Трагедиите на Агрипа д'Обинье; понякога за миг ще те заслепи фалшивият - като нравите на епохата - блясък на някоя салонна епиграма; ще просветнат златни люспици, единствената утеха за цели десетилетия, когато реката на френската изящна словесност е мъкнела само пясък; но тук са и огромната перла на луната, извлечена от сините лагуни на романтизма, и всички огърлици от вятър и звезди на Бодлер, и слоновата кост на парнасистите, и цветните сънища на сюрреалистичното ни съвремие. Тук има по малко от всички съкровища на богатата френска поезия, които аз съм събирал и събирам като скъперник вече половин столетие. За да ти ги дам щедро в мига, когато капакът се затвори и аз разбрах, че ключът от това ковчеже е единствено в твоите ръце."
Кирил Кадийски

Лунна светлина

Помисля ли, че няма на луната да живея -
и нещо под лъжичката ме смъдне, че и в нея.

Ах, всичко е за теб, Луна, когато сред позлата
през август, нощем, скиташ над полята.

Или пък носиш се, останала без мачти,
сред облачните рифове и тънеш в мокър здрач ти.

О, появи се, дай да пия с наслаждение
от купела на твоето свето кръщение.

Звезда, от слепота слетяна, о, фатален факел,
бог знае колко хленчещи Икаровци привлякъл.

Око безплодно, на самоубиец, как ли да отворим
очи и ние на заспалия си форум.

Полиран череп, подиграй се с олиселите чела ти
на бюрократите ни вечно очилати.

О, хап за сън, с теб всеки всичко ще забрави,
о, влей се, разтвори се в мозъците ни корави.

Диана в истинска дорическа хламида, о, Диана,
Амур задрямал е, стрела вземи си от колчана,

боди и стряскай всички същества безкрили,
сърцата боцкай, свойта доброта все още неразкрили.

Звезда, от смайващи потопи къпана, от свойта вис ти
прати един от всичките лъчи целебночисти,

да ороси чаршафите ми тая нощ и аз самия
ръцете си най-сетне от живота да измия.
Жюл Лафорг

Кирил Кадийски е роден на 16 юни 1947 година в село Ябълково, Кюстендилско. Автор е на книги с поезия и есеистика: Поезия (1995), Съчинения в три тома (1997), Вечеря в Емаус (2000), Черепът на Йорик и други стихотворения (2004), Съчинения в пет тома (2007), Поезия. Прози (2013, 2015), Поезия (2014, 2019). Претворил е на български редица френски и руски поети като Вийон, Ронсар, Юго, Бодлер, Верлен, Рембо, Маларме, Верхарн, Аполинер, Сандрар, Лермонтов, Тютчев, Бунин, Блок, Волошин, Маяковски, Манделщам, Пастернак. През 2018 година Университетското издателство Св. Климент Охридски публикува книгата му За поезията, съдържаща неговите лекции по теория и практика на поезията и поетическия превод, четени през последните години в Софийския университет.

Кадийски е най-превежданият в момента български поет в чужбина. Негови книги са издадени във Франция, Испания, Италия, Гърция, Сърбия, Румъния, Македония. Френското списание Нувел обсерватьор го нареди сред най-значимите съвременни поети. Носител е на престижни награди: Иван Франко - Украйна, Голямата европейска награда - Румъния, Сичевски визии - Сърбия, Макс Жакоб - Франция (за цялостно творчество), Артур Лундквист - Швеция-България, Националната награда за превод 2011 - Италия. За тритомника на Молиер през 2013 година получава Специалната награда на СПБ, а през 2014 година - за Антология на руската поезия XII - XXI век. През септември 2018 година в Москва му беше връчена Голямата международна награда за превод Читай Россию / Read Russia за двуезичното издание със стихове от Фьодор Тютчев.

Кадийски е кавалер на френския Орден за изкуство и литература, член-кореспондент на френската Академия за поезия Маларме, член на международната Академия Монмартър в Европа, почетен гражданин на Монмартърската република.

Колибри ООД
София, 1000
ул. Иван Вазов 36
colibri@colibri.bg

Емил Верхарн
Морис Мак-Наб
Жан Порен
Жан Мореас
Пол-Наполеон Роанар
Сир дьо Шамбле
Албер Самен
Реми дьо Гурмон
Иван Жилкен
Гюстав Кан
Жюм Лафорг
Джон-Антоан Но
Жорж Кноф
Албер Жиро
Шарл ван Лерберг
Виктор-Емил Мишле
Сен-Пом-Ру
Анатом Бажу
Шарл Морис
Макс Елскарп
Едуар Дюжарен
Рьоне Гил
Луи Люо Кардонел
Грегуар Люо Роа
Морис Метерлинк
Стьюар Мерил
Адолф Рете
Едуар Дюлю
Мари Крисинска
Пиер Кийар
Морис дьо Плеси
Ернест Рейно
Анри дьо Рение
Франсис Виеле-Грифен
Албер Орие
Венсан Испа
Андре-Фердинан Еро
Робер дьо Суза
Андре Фонтена
Ефраим Микаел
Албер Мокел
Марсел Швоб
Пон-Жан Томе
Фернан Северен
Жорж Фурест
Жан Делвил
Франсис Жам
Пол Клюдел
Андре Жиг
Филеас Любе
Пиер Луис
Пол Валери
Еманюел Синьоре
Анри Батай
Луи Манген
Камий Моклер
Пол Форт
Адор Флюет
Алфред Жари
Шарл Герен
Шарл Пеги
Фернан Грег
Пол Сушон
Тристан Клингор
Анна дьо Ноай
Макс Жакоб
Леон-Пол Фарг
Рьоне Вивиен
Оскар Венсеслас дьо Любич-Милош
Виктор Сегален
Леон Дьобел
Емил Немиган
Гийом Аполинер
Валери Ларбо
Пиер Мак Орлан
Жюл Сюпервил
Франсис Карко
Блез Сандрар
Приложения

• Бележки към стиховете
• Бележки за авторите