Том десети от поредицата "Вера Мутафчиева - избрани произведения" ... Откакто се помня, писането е било мое съвсем всекидневно занимание. Съдейки по производството ми, някои смятат, че работя бързо, леко. Не е вярно. Просто имам навика да работя по много - това ми остана за спомен от ония години, когато се изхранвах с научноизследователски труд. При такъв труд почивка няма, няма и очакване на вдъхновение, длъжен си да го предизвикаш сам. По-точно - длъжен си да предизвикаш в себе си способността да пишеш и днес. Това е рефлекс за цял живот, стереотип, както казват сега. Вера Мутафчиева е автор на над 30 ... |
|
Том единадесети от поредицата "Вера Мутафчиева - избрани произведения" ... "Верините бивалици, от една страна, са обикновени, като на всяко дете и юноша. Същевременно са безкрайно лични и неповторими, защото са пронизани, стоплени и осветени от една впечатляваща чувствителност и индивидуалност още на тия години. То си е Божие подадине, ген го наречи, среда, семейна атмосфера. От двегодишна помни как седи върху зелената възглавница в тесния кабинет на баща и - историка професор (само там палели през зимата) и наблюдава домашните му пантофи. Ще се чуди що за работа е неговата и с детска безцеремонност ще го ... |
|
Том дванадесети от поредицата "Вера Мутафчиева - избрани произведения" ... "В живота няма нищо невъзмездено, макар че не всякога го съзнаваме. Прекосиш ли огневата зона, поглеждаш я вече през рамо, от отдалечение. Все по-глухо проникват до слуха ти експлозиите, отслабва задушливият мирис на скапани трупове. Навличаш чужда дезинфектирана униформа. Зарастнали са белезите от бодливата тел. Наоколо се стеле коварна тишина, която запълваш с размерени, делнични ползи..." Вера Мутафчиева ... |
|
Том девети от поредицата "Вера Мутафчиева - избрани произведения" ... "Две родословия - една история на предци и потомци - частица от биографията на българската интелигенция и народопсихология. Това е лаконичното определение на книгата на Вера Мутафчиева. С изящния си увлекателен изказ авторката ни въвежда в почти две столетни хронологически граници. Художествено-документалното повествование разкрива социалната атмосфера на отминалите до вчера времена чрез живота на двата рода - Мутафчиеви и Трифонови, но и чрез проекцията им върху историческото битие на народа ни. Проекция, която е откроила плюсовете, без ... |
|
"– Кажете ми, това ме интересува много, срещали ли сте някога човек, за когото да мислите, че може да е убиец?"Люк Фицуилям не може да повярва в безумните твърдения на госпожица Пинкертон, че в тихото английско село Уичууд действа сериен убиец. Или в думите ѝ, че той е отнел живота на трима души, а местният лекар ще бъде следващата жертва. Но след няколко часа госпожица Пинкертон загива в автомобилна злополука. Чисто съвпадение? Така мисли Люк до момента, в който разбира за неочакваната смърт на доктор Хамбълби. ... |
|
Десет хиляди бомби бяха паднали и аз очаквах смъртта да дойде и да загребе дневния си дял от купата с крайници и кръв. Вървях по улицата под падащите бомби. Улиците бяха празни. Минавах над хора, скрити в убежища като колонии плъхове под земята. Минах покрай снимките на мъртви младежи, залепени на дървени електрически стълбове и разположени по входовете на сградите върху малки олтари. Бейрут беше най-спокойният град, в който някога се е водела война. Аз вървях по средата на улицата, сякаш тя беше моя. Вървях през най-спокойния град - един празен град, който аз харесвах. Всички градове би трябвало да бъдат изпразнени от ... |
|
Един тайнствен чужденец се появява в двора на Великия могол с вълшебна история, предназначена само за ушите на царя. Тя ще реши съдбата на младия флорентинец с многото имена, който броди из света, за да стигне до целта си, но винаги по заобиколни пътища. По магически заобиколен път Рушди води читателя през многобройните пъстри и омайващи дипли на разказ, който с вълшебна алхимия споява два свята - този на Изтока и този на Запада - и ни оставя без дъх. Подобно на Шехеразада, младият Николо Веспучи от Запада разплита пред Великия владетел на Изтока приказката за една чародейка, невероятна история, която води там, където ... |
|
Кънчев е автор на повече от 20 великолепни стихосбирки. Преводач е на едни от най-големите световни поети като французите Гийвик, Ив Бонфоа, Кенет Уайт, американците Езра Паунд, Уилям Карлос Уилямс, Е.Е. Къмингс, нобелиста Чеслав Милош, Збигнев Херберт и др. Самият Кънчев е превеждан в 14 страни. От 2001 година е член на Световната Академия на Поезията. Николай Кънчев беше единственият ни, но неоценен от собствената ни държава, реален шанс за Нобелова награда за литература. Името му се спрягаше от емблематични чужди автори, но от нито един литературен корифей у нас. ... |
|
"Никога не се предавайте – никога, никога, никога, никога; нито за големи, нито за малки неща; нито за значими, нито за незначителни; никога не се предавайте, освен на убежденията си за чест и здрав разум. Никога не отстъпвайте пред силата; никога не отстъпвайте пред очевидно превъзхождащия ви противник.""Присъщият порок на капитализма е неравното разпределяне на благата; присъщата добродетел на социализма е равното поделяне на нищетата.""Голфът е игра, чиято цел е една много малка топка да бъде вкарана в още по-малка дупка с инструменти, които са крайно непригодни за целта.""Няма голям ... |
|
Откъде започва насилието? Дали когато пренасяме собствените си амбиции в децата си, или безпристрастно регистрираме човешкото страдание? Или когато позволяваме различието да попречи на любовта?... ... "Изгубеното дар-слово" е роман-калейдоскоп. В него всяко парченце от картината има свой живот, но е и неизменна част от цялото: Писателят вече не може да твори, изгубил е дар-словото си. Съпругата му е всецяло отдаден на науката изследовател, синът им отхвърля насаждания в него стремеж към успехи и бяга на далечен малък остров – убежището, където може да се скрие от разпалената по цял свят агресия. Подмамен в ... |
|
Второ допълнено издание. ... Съвременникът Йордан Вълчев остави като наследство в архива си и автобиография, и водени "дневници". Чрез тях - след като го бе правил в разкази, романи, публицистика и календаристика - простичко и безхитростно заговори за себе си и ни приобщи към противоречивото лице на своето време. А той беше велик жизнерадостник и човек на съзиданието."Дневниците на писателя дисидент" излезе в края на декември 2004г., привлече вниманието на критиката и на читателите през първите месеци на 2005-а. Поради скромния си тираж и създалия се повишен интерес книгата бе бързо изчерпана на ... |
|
Послания и завети. Книга 7 от поредицата "Бележки от вечността". ... Тук са представени мисли и афоризми на прочути персийски автори от периода X-XIV в., чието творчество им е отредило неотменимо място в световната литература и история: Фирдоуси, Авицена, Омар Хаям, Ал-Газали, Хаким Санай, Низами, Аттар, Руми, Саади, Хафез и Джами. Мисли от книгата "Онова, което Бог каза на розата и я накара да се засмее в цветове, каза и на моето сърце и го направи сто пъти по-красиво.""Всеки миг аз извайвам съдбата си с длето; аз съм резбар на собствената си душа." Руми "Светът е шахматна дъска ... |