Касабите и паланките в Босна изобилстват с какви ли не истории. В тези най-често скалъпени разкази под формата на чудновати събития и нерядко под маската на измислени имена се крие действителната и непризната история на този край, на живите хора и на отдавна измрелите поколения. Това са онези ориенталски лъжи, за които една турска пословица казва, че са "по-истински от самата истина". ... |
|
|
Роман с 4 международни награди и 4.5 милиона продадени екземпляра. ... След дълъг и изпълнен със събития живот Алан Карлсон се озовава в старчески дом, който смята за своя последна спирка на земята. Единственият проблем е, че доброто здраве не го напуска, а смъртта не бърза. На стотния си рожден ден рожденикът решава да избяга през прозореца на стаята си, за да се спаси от тържественото честване. По домашни пантофи и без план за действие Алан предприема неочаквано и за самия себе си бягство, изпълнено с безброй невероятни приключения. Спонтанно извършена кражба на куфар, собственост на престъпна организация, го среща с ... |
|
|
Противоречив по съдържание и форма, романът е предмет на разгорещен дебат върху въпроса докъде стигат границите на творческата свобода в литературата. Да озаглавиш автобиографичен роман "Моята борба" е рискована постъпка, която се нуждае от аргументация, за да не бъде разбрана погрешно. Буквалното заимстване на заглавието на манифеста на националсоциализма, написан от Адолф Хитлер, прави асоциацията неизбежна. Читателят обаче няма да открие прояви на симпатия или опити за пропаганда на националсоциалистическата идеология нито в настоящата, първа част на "Моята борба" на Карл Уве Кнаусгор, нито в която ... |
|
|
"Обинзе посети Старейшината следващата седмица, а после и по-следващата. Беше като хипнотизиран от тази неприкрита роболепност на почти богатите в присъствието на много богатите; да имаш пари явно означаваше да си изцяло погълнат от тях. Обинзе изпитваше отвращение и копнеж; съжаляваше ги, но също така и си представяше да е като тях. Един ден Старейшината изпи повече коняк от обикновено и започна да нарежда на общо основание как хората ти забиват нож в гърба, как някои пикльовци изведнъж си показват рогата и разни неблагодарни глупаци внезапно решават, че много им сече пипето. Обинзе не беше сигурен какво точно се ... |
|
|
Наричат Родопите "планината с душа" и "планината на силните". "Алтъна" също е книга с душа, книга, която ще те откъсне от забързаното ежедневие и ще те издигне до висотата на мурите и смърчовете. Когато я разгърнеш, ще чуеш песента на хлопки и чанове, ще се заситиш с мляко, заквасено със звезди, ще усетиш боровия дъх и светостта на хляба и завит с пъстро халище, ще видиш как две религии - християнството и исляма, се помиряват, когато над всичко застане човешката топлота. Както в живота, така и в тази книга на мрака противостои светлината, на бедността - богатството, на сътворението - ... |
|
|
Мрачен като филм на Хичкок и брутален като "Мълчанието на агнетата". Седемнайсетгодишната Жули изчезва през 2008 година, оставяйки една-единствена следа - велосипеда си, облегнат на дърво в гората. Това нещастие разтърсва Сагас, малко градче в планината, и смазва психически бащата на момичето - лейтенанта от жандармерията Габриел Москато, който започва разследване колкото безнадеждно, толкова и задълбочено и напрегнато. В стремежа си да разбере какво се е случило с дъщеря му, един ден той се завръща в Сагас и се озовава в хотел "Фалез", където Жули е работила лятото, преди да изчезне. Собственикът ... |
|
|
"По-просто беше преди години. Десетилетия. Векове. Нали? Хората наоколо бяха предимно същите като тебе. Повечето от тях даже ти бяха роднини. Или роднини на роднини. Рядко чуваше по някоя история, случила се надалеч. По-често научаваше за неща, случили се наоколо. Рядко се изненадваше. Познатото за теб вероятно е било такова и на тези преди теб. И на тези преди тях. А за непознатите работи, за мистериите, за кошмарите, за късмета, за хаоса - обясненията идваха от приказките, от митовете и от легендите. И те носеха истина, утеха, развлечение. Вярвания, обреди, обичаи, предания, поверия, притчи. И множество герои, ... |
|
|
За котките и хората... И едните, и другите играят нечий живот. Това не е просто история за котките и хората. Това е роман за живота с всички негови нюанси и превратности. За прошката и добротата. За силата да започваш отначало. За крехките и светли чувства. Но най-вече за любовта. Любовта, каквато никога не сте си я представяли. Любовта, която е единственият смисъл да живееш. Истинска, чиста, платонична любов, която прави живота смислен и озарява целия свят със светлина. Да, без любов няма смисъл, напомня ни Служител."Без любов се живее по-леко. Но без нея няма смисъл." Лев Толстой Това е роман, който ще ви ... |
|
|
Да растеш в Глазгоу през 80-те, за опасностите от "сафари в бедността". Книга за трагедията на една жена, която не може да се примири с краха на невъзможните си мечти. Книга за трагедията на едно дете, което обича безгранично майка си и безуспешно се опитва да проумее жестокия свят на възрастните. Глазгоу от началото на 80-те, в разгара на тачъризма, когато хиляди хора остават без поминък и са обречени на бедност. Агнес Бейн винаги е очаквала повече от живота, но така и не става любима жена и живее красиво само във въображението си. Мъжът ѝ я изоставя и не след дълго тя се озовава с трите си деца в ... |
|
|
Третата книга от поредицата "Бьорнстад" на Фредрик Бакман. Една книга не стига за тази малка история за големите въпроси. Какво е едно семейство? Какво е един хокеен клуб? Какво е една общност? И какво сме готови да жертваме, за да ги защитим? Минали са две години, откакто се случи онова, за което никой не иска да мисли. Всички се опитваме да продължим напред, но в този край на гората има нещо, което така и не ни позволява да го направим. Ние сме град с мъка в сърцето и насилие във въздуха, обичаме приказки с щастлив край, но дълбоко в себе си от самото начало знаехме, че този няма да е такъв. Всичко започва ... |
|
|
След двайсетгодишна кариера като журналист, медиен консултант и телевизионен продуцент шведският писател Юнас Юнасон (р. 1961) се отдава само на писане. Ето какво казва той:"Винаги съм бил писател. Просто първо трябваше да свърша някои други неща. И ги върших до деня, в който се събудих и установих, че вече не съм на 23, а на 48. Тогава разпродадох всичко, установих се в Швейцария и с лаптопа в скута написах "Стогодишният старец". Пет издателства го отхвърлиха, шестото го издаде в 7 000 екземпляра. Впоследствие продадоха 10 милиона. Достатъчно, за да се окуража да продължа."И Юнасон продължава. Петия ... |
|
|
Сборник с есета. ... Дванайсет есета, които ни превеждат през лабиринтите на писателското въображение и разплитат тъканта на съвременния свят с нежна загриженост и дълбоко разбиране. В алхимичната лаборатория на Токарчук ни очакват експлозии на фантазията и чувствителността, претопени в дванайсет есета, които запълват белите полета по читателските ни карти. Тези дванайсет упражнения по другост ни потапят в дълбокото на чувствителността: усещането за изчерпване и смаляване на света, сладостния послевкус на носталгията, зейналите между поколенията бездни, паноптичното око, което вечно ни следи и анализира, пътуващия човек - ... |
