Опитите за обективиране на субективни явления е стремеж, съпътстващ човечеството през целия му жизнен път, без значение от цената. А тя често е загуба на усещането за близост с Другия, който става чужд, когато направим опит да го поместим в понятие, в категория, да го дефинираме или групираме по сходен белег. Настоящото изследване представя наративната етика като парадигма, чието имплементиране в клинични подходи и методи за лечение на депресивни състояния предполага развитието на разбиране за човешките същества като нуждаещи се от смисъл, цел и усещане за вътрешна ценност. Подобно разбиране изисква чувствителност към ... |
|
|
Феноменологията се е възправила именно срещу психологизма, срещу прагматизма, срещу определен етап от западното мислене, осланяла се е и се е борила срещу тях. Преди всичко тя е била и си остава размишление за познанието, познание за познанието - и нейното прочуто "заскобяване" се заключава преди всичко в отказа от една култура, от една история, в подхващането отново на всяко знание, връщайки се към едно радикално не-знание. Но за да се осъществи тази операция, трябва да напуснем самата наука и да се потопим в онова, в което тя плава "несъзнателно". Именно с такова рационалистко желание Хусерл се ... |
|
|
Въпросът за света е неотделим от въпроса за свободата: това е началното твърдение на тази книга. Светът е невъзможен другояче освен като свобода. Ако трансценденталната философия на Имануел Кант се превръща в необходим крайъгълен камък за една нова онтология - за една онтология на свободата, то това е именно защото утвърждаването на неотделимостта на свят и свобода е неин решаващ залог. Същевременно, ако Кантовият критически проект е революционен, то това е поради неговия иманентен характер: Кантовата критика на разума е критика, осъществена от самия разум. Връщайки философията към собственото ѝ условие, ... |
|
|
"Робин Дж. Колингуд 1889 - 1943 заема съществено място в културата на XX в. Публикуваните приживе Религия и философия (1916), Опит върху философския метод (1933), Новият Левиатан или човек, общество, цивилизация и варваризъм (1942) и отпечатаните след ранната му смърт Идеята за историята (1945) и Идеята за природата (1944) слагат мощен отпечатък върху хуманитарното и социалното мислене на века, най-вече през неговата втора половина, който отпечатък продължава да профилира това мислене и до днес. Идеята за природата играе специална роля в този процес. Изследването се фиксира върху три възлови периода от история на ... |
|
|
Съставител: Христо Карагьозов. ... "Представяме на вниманието на любознателния читател една малка, но доста основополагаща за развитието на естетиката книга. Теодор Липс (1851 - 1914 г.) е немски философ и психолог, чиято творческа дейност протича в Бон, Бресау (сегашен Вроцлав, Полша) и в Мюнхен, където основава Мюнхенския психологически институт. Липс е този, който прави връзката между психология и естетика, като създава теорията на емпатията (или вчувстването). Според нея субектът не е само възприемаща мисловна единица, рефлектираща обекта на художественото произведение, а се намира в сложни резонансни отношения ... |
|
|
Може ли една машина, дори да е сложна и високотехнологична, да мисли? А може ли да изпитва чувства? Има ли съзнание и самосъзнание? Ако говори с нас, това означава ли, че ни разбира? Ако генерира образи, текст или звуци, това може ли да се нарече креативност? А изкуство? За да отговорим на тези въпроси, трябва да се запитаме какво е мисленето, разбирането и съзнанието. И заедно с това - какво е изкуството и от какъв характер е естетическото преживяване. Чак тогава ще можем да отговорим на въпроса можем ли в една фраза да поставим думите изкуствен и интелект. А може би AI е бъдещето? Тази книга се опитва да отговори на ... |
|
|
Съставител, превод, уводна статия - Христо Карагьозов. ... "Как можем да дадем определение за изкуство? Кое е изкуство и кое не трябва да се нарича така? Какво е въображение, усещане, впечатление и мисъл? Какво е езикът и какво - магията? На всички тези въпроси отговор дава мащабното изследване на оксфордския професор и философ от първата половина на XX век Р. Дж. Колингуд Принципи на изкуството, представляващо вдъхновен и остроумен анализ на психологическите механизми, стоящи зад възприятието ни за изкуство. Античност, средновековие, ренесанс, барок, романтизъм, съвременни стилове - примери от всички епохи и ... |
|
|
"Социалното, колективното, е човешкото, но вече дехуманизирано, квази-материализирано, оприродено. Затова, без да си даваме сметка, сме тласнати да определяме социалното и като "свят". Човекът е в обществото все едно във втора природа."Хосе Ортега-и-Гасет ... |
|
|
Иновативен win-win подход при спорове в семейството, в партньорската двойка, на работа, в бизнеса и в политиката. В Конфликти: Защо се случват и как да се справим с тях ще разберете: как да управлявате конфликта със себе си; как да разрешавате конфликтите си с другите хора - пътят от един срещу друг до заедно с другите; магическата сила на действието в аванс, или първата крачка, която топи ледове и събаря дългогодишни стени на омраза; защо хората се държат лошо; изкуството да се правят компромиси; как да комуникираме с врага и други. Един изумително различен подход, при който не просто се търси компромис, а ... |
|
|
Настоящата книга обединява историко-философски и култур-философски есета, написани на общодостъпен език. Те гравитират около четирима ключови автори: двама от епохата на Романтизма - Новалис и Фридрих Шлегел и двама, оставили траен отпечатък върху световната философия - Мартин Хайдегер и Жак Дерида. ... |
|
|
Кратка история на античната естетика."Естетическото - според Лосев - е изразителното, онзи вътрешен смисъл, който се проявява външно. Но ако се вгледаме внимателно,... пред нас са не само изразителните форми на живота, но и мощен културен пласт. Пред нас е история на културата на древните гърци и римляни. А какво е култура? Да се обърнем към латинския език. Култура означава отглеждане. И гръко-римският свят, така нареченият античен, толкова енергично отглежда своя живот, че и след хилядолетия четем Омир, поемите Илиада и Одисея великите трагици на V в. пр.н.е. Есхил, Софокъл, Еврипид, великите философи Платон, ... |
|
|
"В началото беше Ковид". Може би това ще е първата ви мисъл, когато започнете да четете книгата. Матиас Десмет прави безпощаден анализ на абсурдния характер на много от решенията и действията, които се прилагаха в по-голямата част от света по време на пандемията. Само че книгата не е изобличителен трактат за погрешните и вредни за обществото мерки, с които властите се опитваха да се справят с пандемията. Става дума за много по-дълбок, фундаментален проблем. Кризата с Ковид-19 е просто последният ярък и тревожен симптом на друга, по-коварна и сякаш невидима болест, която разяжда човечеството от дълго време. ... |
