Наричат го вицекрал, сивият кардинал, очите и ушите на цар Борис III, специален агент на царя, всесилният архитект. Съвременниците го определят като най-силният и влиятелен човек в Царство България. Министерският съвет прекъсва заседанията си, за да го приеме. Вратите на Двореца се отварят, за да влезе той. Контактува с Мустафа Кемал Ататюрк, преговаря с Хитлер, във връзка е с почти всички водещи дипломати и резиденти в Европа... Той е най-приближеното лице до цар Борис III, негов съветник и доверен емисар, останал до него и на смъртния му одър. Той е Йордан Севов - архитектът модернист, строителен инженер и предприемач, ... |
|
|
Романът представлява едновременно моментна снимка на предвоенна Европа, и трактат върху естеството на времето в трансцендентален смисъл. Героят Ханс Касторп преминава дълъг път на самообразование и самообучение, осеян с разговори, разходки и приключения, но всъщност се движи не толкова във времето и пространството, които са сякаш са застинали в едно положение, а странства из вътрешните си светове. Външният свят не се променя и тази му статичност е превърната в метафора на вечната повторяемост на битието. Истинското вълшебство на пътуването се разгръща, когато краткото триседмично гостуване на героя, отишъл да види ... |
|
|
Десет души пристигат в имение на необитаем остров, поканени от неизвестен за тях домакин. Те не се познават и изглежда нямат нищо общо помежду си. Освен може би фактът, че всеки от тях има тайна, която да крие и престъпление, за което да плати... В първата им нощ в имението един тях е отровен. Останалите откриват, че не могат да напуснат острова и напрежението ескалира. А убиецът е подбрал следващата си жертва... и следващата... Те бяха десет е най-успешната книга на Агата Кристи с продаден тираж от над 100 милиона екземпляра. Това я превръща в най-популярния криминален роман в света. Самата писателка споделя, че го ... |
|
|
През 1492 г. Колумб тръгва на пътешествие с надеждата да намери търговски път до Китай, но вместо това стига до Америка - откритие, което ще промени хода на световната история. Той не знае нищо за ориентацията по небесните тела и тяхното движение, нито за съществуването на Тихия океан, защото преди всичко е самоизтъкващ се и амбициозен предприемач. Картите му са смесица от фантазии и заблуди. Когато стига до нови земи, поробва местното население, насърчава геноцида и опорочава отношенията между народите. Това е той - великият пътешественик Христофор Колумб. Освен арогантност и амбиция обаче Колумб притежава и вроден ... |
|
|
"Разказите, назовани тъжни, ме принудиха да ги прочета на един дъх и ме разтърсиха. Те са искрена изповед за добродетелта и мерзостта на човека, за падението и величието му, за безкрайността на човека! Порази ме тяхната автентичност, сякаш са преживени не само от автора, но и от мен. Животът в тях е хем реален, хем преплетен с тихи морални послания, той повлича и подчинява читателя. Хора с прякори е запомнящо се постижение в днешната ни белетристика." Акад. Владимир Зарев "Наистина пределно тъжни са тези разкази. Но странно, не ни изпълват с песимизъм и отчаяние, защото авторското състрадание ни извисява ... |
|
|
Всички предчувствия на господин Голядкин се бяха сбъднали напълно. Всичко, от което се опасяваше и което предчувстваше, сега се беше случило наяве. Непознатият седеше пред него: също с шинел и шапка, на собственото му легло, леко усмихнат, примижал и му кимаше приятелски. Господин Голядкин искаше да изкрещи, но не можа; да протестира по някакъв начин, но не му стигнаха сили. Косата му се изправи и той от ужас се свлече в несвяст на мястото си. Впрочем имаше защо. Господин Голядкин позна напълно своя нощен приятел. Нощният му приятел не беше някой друг, а самият той - самият господин Голядкин, друг господин Голядкин, но ... |
|
|
"В стихосбирката е събрано най-доброто от творчеството му - започва с авторово есе за поетите, продължава с Ръкопис и след четири дяла, в които творбите стават все по-дълги, стига до комуникацията - метафоричното и едно от най-хубавите му стихотворения Ако Лазар. За Леонидов са характерни острият език и тежките размисли при сблъсъка с действителността, обикновено привързани с панделката на цинизма. Чести мотиви при него са страхът, свободата, също - кратки фрагменти от Библията, и макар да казва, че под мантията на вярата е топло, сам не може да повярва. Леонидов наистина не вярва в много неща, най-вече в онези, ... |
|
|
Дамян Дамянов (18.01.1935 - 06.06.1999 г.) е един от най-нежните български лирици. Роден е в Сливен и пише стихове още от ученическите си години, като най-ранните му публикации датират от 1949 г. Първата му стихосбирка Ако нямаше огън излиза през 1958 г., а три години по-късно той завършва българска филология в Софийския университет. Работи като литературен консултант към вестник Народна младеж и като редактор в отдел Поезия на списание Пламък. Носител е на редица отличия, сред които званието Народен деятел на културата, Димитровска награда, наградата Иван Вазов за цялостно литературно творчество и т.н. На името му е ... |
|
|
Един уникален документ за концлагера на остров Персин! Така може да бъде определен разказа на бившия лагерист Стефан Бочев за най-големия политически лагер край Белене по времето на комунистическия режим. Белене: Сказание за концлагерна България е дълбоко и стойностно народопсихологическо изследване на българския дух от средата на XX век. Творбата на Стефан Бочев е нещо много повече от продължение на Бит и душевност на Иван Хаджийски за българите, 100 години по-късно. Подобна книга не може да бъде преразказана. Тя трябва да бъде прочетена. Изданието е внушително със своите над 1000 страници, но нито една няма да ... |
|
|
Само човек, който стои на педя от лицето на Кадафи и се взира в мътния му поглед, привлечен от необяснима фаталистична сила, каквато се усеща от дъното на прясно изкопан гроб на близък човек, може да види, че под веждите му има татуировки. Вероятно белег от бедуинското му минало, когато са вярвали в заклинателната им сила, или някаква по-късна приумица на този фамозен генералисимус на маскарада. Наблюдавайки в англоезична среда Христо Стоичков да говори японски, човек лесно би изпадал в състояние, наречено от социалните психолози когнитивен дисонанс. Най-просто казано - гледаш и не вярваш на очите си. Вместо попръжни ... |
|
|
Москва, 1925 година. Професор Преображенски, светило в световната медицина, присажда на улично куче хипофизата и семенните жлези на пролетария Клим Чугункин, убит при пиянска свада. Операцията е успешна, но резултатите са плачевни. Полиграф Полиграфович - новосъздаденото същество с кучешко сърце и пролетарско съзнание - се оказва също тъй брутален, кух, безогледен и негоден, какъвто е и самият съветски строй. Романът Кучешко сърце е иззет още в ръкопис през 1926 година по нареждане на ОГПУ. Михаил Булгаков така и не доживява да го види отпечатан, подобно на шедьовъра си Майстора и Маргарита. Страниците на изданието с ... |
|
|
Спомняте ли си щурото лято в шато Лакрот, което българката Калина прекара заедно с фамилията на парижкия си съпруг Дидие? Е, нямаше как осем месеца по-късно интернационалното семейство да не върне жеста и да не посрещне френската рода на българска територия! Така малкото шопско село Злокучане ще се окаже центърът на вселената, където изисканата мадам Жонвиев и отнесеният мосю Жан-Батист, деверът Станислас и досадните племенници ще преживеят шеметни летни месеци в компанията на леля Дочка и лелинчо Трифон Гагаузки, местния злокучански елит в лицето на поп Архимедий, бай Мите Интеуекто и кака Маца Хърбата, както и куп стари ... |
