Юбилейно издание по случай 700 години от смъртта на Данте Алигиери! ... На епична одисея през деветте кръга на пъкъла, в мрачното царство на онези, отхвърлили духовните ценности, ни повежда Данте Алигиери (1265 - 1321) в прочутата си поема "Ад". Този ненадминат през вековете художествен текст и днес - седем столетия след смъртта на италианския поет, се чете със същия плам, с който е бил писан. Настоящото издание е в забележителния превод на поета и писател Константин Величков. В книгата са поместени и черно-белите илюстрации на Гюстав Доре, превърнали се в неразделна част от Ада на Данте. ... |
|
Книга на безпокойствието от Фернанду Песоа е грандиозен сборник от прозрения, размисли, импресии, видения и лирични описания - интимен дневник и роман-изповед. Публикувана изцяло едва през 1982 г., тази мащабна прозаична творба е на висотата на най-добрата поезия на Песоа. Въпреки непълнотата на повечето текстове, много от тях само чернови или нахвърляни записки, това е произведение с майсторско владеене на прозата и художествения стил, с творческа оригиналност, силна образност и въздействие, дълбоко болезнен замисъл, мощно въображение и точно описание - шедьовър на световната литература от първата половина на XX век. ... |
|
Под редакцията на Георги Тошев. ... Всяка любовна история започва с началото на връзката. Но тази е разказана от нейния край. Чрез спомените на любимата жена Милена, която е била до последно с Милен Цветков. Нейният разказ се преплита с изказвания на негови близки, приятели и колеги. Това е един вид личен дневник по дни и месеци на срещи и раздели, на професионални успехи и падения."Тази книга е за живота. За един човек, който обичаше живота. Милен Цветков бе щедър, чепат, непредсказуем, журналист, приятел. Животът му бе кратък. Позицията - категорична. Тази книга е разказ за Милен. Субективен, личен поглед на ... |
|
В историята на полската литературна мисъл името на Болеслав Лешмян е записано и записвано с особен шрифт. Вплитано често в теснотата на изветрели стереотипи, неразбиране и отричане, неведнъж превръщано в жертва на тенденциозни критически, социокултурни и поличитески прочити, това име сякаш продължава да носи клеймото на своята вечна другост и маргиналност. Другост, добро свидетелство за която дават думите на знаменития полски поет и преводач Станислав Баранчак: "Гледан на фона на полската поезия на XX век, Болеслав Лешмян прилича на мълчалив, външно плах, леко странен, но и ненатрапващ никому своето присъствие ... |