Небесният чергар

В историята на полската литературна мисъл името на Болеслав Лешмян е записано и записвано с особен шрифт. Вплитано често в теснотата на изветрели стереотипи, неразбиране и отричане, неведнъж превръщано в жертва на тенденциозни критически, социокултурни и поличитески прочити, това име сякаш продължава да носи клеймото на своята вечна другост и маргиналност.

Другост, добро свидетелство за която дават думите на знаменития полски поет и преводач Станислав Баранчак: "Гледан на фона на полската поезия на XX век, Болеслав Лешмян прилича на мълчалив, външно плах, леко странен, но и ненатрапващ никому своето присъствие възрастен господин, близо до когото сме попаднали случайно на някакъв шумен и препълнен с гости прием. Пришит в ъгъла на стаята и заглушен от тиради, дебати и други красноречиви изтъквания от страна на активните гости, непознатият споделя с нас не повече от четири изречения в рамките на цялата вечер. По странен начин се оказва, че на следващата сутрин паметта ни е съхранила съдържанието и тона на тъкмо тези изречения вместо което и да е от гръмките изказвания на останалите гости".

Макар и нелишени от хумористичен оттенък, думите на Баранчак попадат в целта. Те са не само точен израз и обобщение на начина, по който Лешмян - определян нееднократно за най-великия полски поет на XX век - е присъствал в паметта на съвременниците си, но и алюзия за мощта и проникновеността на поетическото му слово. Слово, което провижда далеч отвъд границите на своето време.

Творчество на Лешмян бяга от историческото влияние и се реализира по-скоро във философско-метафизичните и психологични измерения. Той черпи идеи от барока, романтизма, Млада Полша. Влиянието на романтизма е най-вече всичко това, което е мистично, духовно, паранормално; това, което е дълбоко свързано с природата и бог. Черпи вдъхновение от романтичните балади, използва ирония, парадокси, осъвременява баладата.

В своята поезия възкресява фантастичния свят. Като привърженик на Ницше, Лешмян изпитва антипатия към пасивните и обикновени хора. Идеалът за него е свободният човек на Ренесанса. Често се обръща и към символизма. Употребата на символи призовава често философски идеи, заради което поезията на Лешмян се смята за философска поезия.

Университетско издателство Св. Климент Охридски
София, 1164
жк. Лозенец, ул. Златовръх 30
unipress@unipress.bg