Разумът търси себе си в драматичната и нелинейна история на човечеството. В началото е логосът, който отрича мита. Във вековете възникват множество форми и перспективи на разума. Той е монологичен или диалогичен. Диалогът е фундаментален онтологичен акт на взаимно признаване между човешките същества. Полярната противоположност на диалогичния разум е радикалната негация и нищожност на Другия, смятан за не-човек и заслужаващ робство или смърт. Убиецът на разума е чудовището. Чудовището е обезобразен човек: няма лице. Неговата душа е непроницаем мрак. Лицето на разумния човек от плът и кръв е прозорец към безкрайността в ... |
|
|
"Сигурен съм, че всеки хуморист, независимо от калибъра му, си е мечтал да напише своята автобиография - така, както са го направили Марк Твен, Бранислав Нушич, Уди Алън... Или Великия Чаплин. Не суетата да наредя и себе си сред великите хумористи е причината за тази автобиографична книга. За 40 години писане и 60 години живот с (и сред) писатели разбрах, че суетата е най-големият враг на писателя. Написах я, за да разкажа не толкова за себе си, колкото за шегите на времето. И за хумористите, от които съм се учил. На живота гледам леко (по-често лекомислено) - така съм устроен. От дете, та до днес, се смея и ... |
|
|
Още приживе Майстора е приет за класик, патриарх не само на движението за Родно изкуство или Роден стил (както го нарича още през 30 -те години Чавдар Мутафов), но и за кулминация на цялата българската живописна традиция (според определянето на Кирил Кръстев) наред с Боянския майстор и Захарий Зограф. "Фигурата на Владимир Димитров-Майстора стои самотна на фона на нашето изобразително изкуство" с такива постижения, които го отделят рязко от всички останали, коментира през 1952 г. Борис Колев. "Изкуството на Владимир Димитров-Майстора се рязко отличава от всичко, правено у нас в тази област през последните ... |
|
|
Настоящата книга е история за доблестта на един журналист, който не се подчинява на политическата конюнктура и отстоява възгледите си докрай. Тя излиза за пръв път на български език, близо век след оригиналното издание, и може да служи като пример на съвременния човек. Защото годините отминават, но моралните ценности не се променят. Определян като непоколебим приятел на България, ирландецът Джеймс Баучер е един от най-значимите чужденци в българската историография. Дългогодишният кореспондент на лондонския вестник The Times за Балканите остава в родното съзнание със своята любов към страната, на чиято територия дори ... |
|
|
"Нери си отиде на 2 юни 2022 година. Веднага я обявиха за легенда, връх на българската журналистика, прима на интелигенцията, не журналист, а институция, и така нататък. Депутатите станаха на крака да я почетат. Не знам дали някой се сети, че след 1989 -а Нери има само няколко журналистически години. И въпреки това беше запомнена. Защо? Дали нейното появяване в По света и у нас през 1990 -а, като част от легендарния Екип 2, за много хора не беше истинската промяна? Някои са ми споделяли, че разрушаването на нашата Берлинска стена се случи на екрана, а не на площадите. И едно от доказателствата, че България вече не ... |
|
|
"Вече минах 80... Не съм допускал никога, че е възможно. Право да си кажа, малко се срамувам, защото винаги съм смятал, че поетите трябва да си отиват млади и такива да бъдат запомнени. Ама на! Съдба! Оказа се, че не е чак толкова лошо да навлезеш и в последната възраст - третата или четвъртата... Тогава те обхваща паниката от малкото време, което ти остава, и бързаш да наваксаш всичко пропуснато. Кога съм писал толкова много стихотворения... За последните три години - около 250. А през тези три години претърпях четири операции и оживях. И съм ужасно амбициран до дупка да правя това, на което все още съм способен - ... |
|
|
100 години от рождението на Петър Слабаков."Роден под щастлива звезда, той донесе на сцената присъствието на живот. Един живот, в който се смесваха, взаимно обогатявайки се, множество гласове. В него напираше буйният вятър, стремително литнал над браздите на обширното добруджанско поле, които самият беше изтеглял, като тракторист от Държавното земеделско стопанство в село Стефан Караджа, Балчишко през 1945 г. Затова целият го виждахме такъв неукротим и вътрешно устремен. В него бучеше яркостният вой на черноморските вълни, блъскащи се в скалистите брегове на северните носове. Затова гласът му звучеше пресипнало ... |
