Бунтарят на българското кино и театър

"Роден под щастлива звезда, той донесе на сцената присъствието на живот. Един живот, в който се смесваха, взаимно обогатявайки се, множество гласове. В него напираше буйният вятър, стремително литнал над браздите на обширното добруджанско поле, които самият беше изтеглял, като тракторист от Държавното земеделско стопанство в село Стефан Караджа, Балчишко през 1945 г. Затова целият го виждахме такъв неукротим и вътрешно устремен. В него бучеше яркостният вой на черноморските вълни, блъскащи се в скалистите брегове на северните носове. Затова гласът му звучеше пресипнало дрезгав - ту остър и режещ като метал, ту глух и задавен като надигаща се буря, ту ясен, като бликнала от сърцето песен. В него се беше скрило палещо лятно слънце. Сякаш опърлен от топлината му, а в тъмните очи продължаваха да святкат отблясъците на ярката слънчева светлина.

Дълбоко в същността му се беше притаило спокойствие. Не онова спокойствие, което прилича на леност. Не равнодушието и безразличието, чиято неподвижност наподобява застояла водна повърхност, а спокойствието на небето и на морето, спокойствието на просторните житни поля, за които е нужен само лек полъх, за да се раздвижат и да зашумят, да се люшнат..."
Из книгата