"...Вече отдавна не говоря. Всички са свикнали. Майка ми, брат ми. Татко е мъртъв, така че не знам той какво би казал. Може би че ми е по наследство. В нашия род много неща се предават по наследство. Няма измъкване. Поколение след поколение, по права линия. Може би винаги съм носела мълчанието вътре в себе си. Преди казвах неща, които не бяха верни. Казвах, че грее слънце, когато валеше дъжд. Че овесената каша е зелена като поляна и има вкус на пръст. Казвах, че училището е все едно всеки ден да пристъпваш в непрогледен мрак. Все едно цял ден да се държиш за парапета. Спрях да говоря, когато растежът вътре в мен ... |
|
|
"Led Zeppelin" е абсолютно явление - между членовете на бандата тече необяснима химия, която се претворява в албумите им, продавани в десетки милиони екземпляри. Личен приятел на Джими Пейдж и Робърт Плант, музикалният журналист Мик Уол увенчава дългогодишните си проучвания за Led Zeppelin в "Когато великани стъпваха по земята" и разкрива неподправената и величествена история на култовата банда. Авторът ни повежда на обиколка в бекстейджа, където във вихъра на славата си странстващите рицари на рока често потресаващо издевателстват над боготворящите ги групита, а алкохолът и наркотиците се леят в ... |
|
|
Адът и раят на безсмъртната рок легенда Ronnie James Dio. Автобиографията на Рони Джеймс Дио е откровената изповед на един човек, постигнал мечтите си, открил любовта на живота си и призванието, което му е помогнало да вдъхновява поколения наред фенове по целия свят. Това е история за силата на любовта и верността, за мечтите, амбициите, приятелството и трънливия път към славата. За музиката като изкуство и капаните на музикалната индустрия. За битката със собственото его и за сблъсъка на характери в един свят, обитаван от величия. Рони Джеймс Дио започва да пише своята автобиография малко преди смъртта си през 2010 г. ... |
|
|
Невъзможното (1962) е произведение на Жорж Батай в три части (История за плъхове, Дианус и Орестия), в което треската на желанието е неразривно свързана с треската на агонията. То описва тревожността на разказвача пред женската голота, пред физическата прегръдка с жена и е своеобразно продължение на опита за трансгресията от Вътрешният опит (1943), който по-късно Батай теоретизира в Еротизмът (1957). Този вътрешен опит е преди всичко преживяване на истината, на невъзможното като празнота. Поезията в третата част, Орестия, е заявена като "омраза към поезията", извеждаща докрай невъзможността за изразяване с ... |
|
|
Книгата разказва за Дмитрий Фурман и неговото време."Трудно е да се сетим за съвременен интелектуалец, сравним с Дмитрий Фурман (1943 - 2011). В Русия нямаше друг като него. В ума и характера на Фурман по уникален начин се съчетаваха двете отчетливи превъплъщения на руската интелигенция, и то по време, когато и двете изглеждаха почти изчезнали. Буквално неизвестен извън страната и слабо познат вътре в нея, той беше специалист по сравнително религиознание и анатом на следсъветска Русия, който интегрира политическа почтеност и интелектуална оригиналност в своята научна работа, посветена на съдбата на неговата страна и ... |
|
|
Всеки ден сме изправени пред избора дали да бъдем добри или лоши... Днес какво ще избереш? Можеш ли да направиш невъзможното, за да имаш още само една секунда живот на тази земя? Можеше ли да простиш на друг, това което не би простил на себе си? Романът на Георги Бърдаров "Absolvo te" задава онези простички, но толкова важни въпроси. В книгата си авторът се опитва да стигне до най-мрачните подземия на човешката душа, там където се раждат злото и доброто. Тримата главни герои са едновременно много различни един от друг като произход, вяра и съдба, но в същото време са свързани помежду си от невидимите нишки на ... |
|
|
Съставител: Инна Учкунова. ... "Джордж Бърнард Шоу получил следното съобщение от някаква жена, която страшно много искала да го покани на среща: – Между четири и шест часа във вторник ще си бъда у дома - пишело в съобщението. Тъй като Шоу изобщо нямал желание да се отзове на поканата, изпратил следния отговор: – Аз също." Из книгата ... |
|
|
След рутинен преглед на известния психотерапевт Джулиъс Херцфийлд е поставена фатална диагноза. Принуден да направи равносметка на живота си, той си спомня за своя най-голям провал - Филип Слейт, когото преди двайсет години без успех е лекувал от сексуална пристрастеност. Джулиъс се свързва с него и с изненада научава, че Филип е намерил лек за своите проблеми в песимистичното учение на немския философ Артур Шопенхауер. Джулиъс кани Филип да се включи в терапевтичната група, която води, в замяна на обучение в идеите на Шопенхауер. Така Филип попада сред хора със специфични проблеми, като самият той ще трябва да се отърси ... |
|
|
"Никулин извърши истински подвиг в най-високия, християнски смисъл на тази дума. Той каза на своите съотечественици Истината. Написа неголяма книга, но след публикуването ѝ читателите станаха други хора. Да признаем правотата на Никулин, означава да признаем за лъжливи и безсъвестни всички упорито налагани представи за изминалата война, превърната в наши дни в основен идеологически символ. Никулин нагледно показва, че съветската власт е воювала с външния враг така, че да превърне една свещена война в масово изтребление на руския народ в името на спасяването на партийната номенклатура." Кирил Александров, ... |
|
|
В тази книга са включени беседите, които Хорхе Луис Борхес изнася през 1977 г. в театър Колизей в Буенос Айрес. В тях, подобно на Сервантес, Борхес е читател, който разказва, коментира, обобщава чужди текстове. Както в много други случаи, така и тук четенето при него се превръща в акт на създаване, пресъздаване, тълкуване, популяризиране, полемика и удоволствие. С навлизането в текста този немощен, вече сляп човек започва да ни прилича на скромен историк, който със своя методичен труд сякаш несъзнателно оформя крайъгълния камък на културата и разбирането за литературата като безкрайна възможност за наслада. Философ на ... |
|
|
"Мария Степанова без съмнение отваря нова глава в историята на руската проза. [...] Този роман трябва да бъде прочетен от всеки." Томи Хутунен, Helsingin Sanomat "Тези, които са чели дебютния роман на Степанова В памет на паметта, ще разпознаят пищния символизъм, звънките изречения и изобилния поток на мисълта и в новата ѝ творба. Фактът, че Степанова е поет, е очевиден не само от ритъма на текста, но и в неустойчивата, съноподобна атмосфера на нейната проза.... Мнозина са споделяли подобни наблюдения относно Русия, но Степанова притежава умението да превръща анализа на тоталитаризма в приказен ... |
|
|
Повестта Последните страници от дневника на една жена, наричана от критиката - най-декадентската книга в руската литература, се появява през 1910 година и първоначално е забранена от цензурата по обвинение в неморалност. След известно време наказателното преследване е спряно и повестта заживява свой живот..."Творецът Брюсов се интересува от силните чувства на силните хора, изгубили пътя и готови да се потопят до самото дъно - в царството на мрака." Афанасий Мамедов "Брюсов, като никой друг, беше подходящ за титлата - майстор. Майстор, маестро - недостижим в поезията, в прозата, в критиката. Недостъпен. ... |
