Уви, не съм светица. Поезия

Сборник със 161 стихотворения на Емили Дикинсън, които излизат за първи път на български език.

Емили Дикинсън (1830 - 1886) е най-известната и обичана американска поетеса. Напълно непозната приживе, поезията ѝ успява да спечели сърцата на читателите и признанието на критиката. Сбъдват се думите ѝ: "Ако славата ми принадлежи, няма да ѝ убягна". Причината за това се крие в умението ѝ да изрази по неподражаем начин драмата на битието, очарованието на природата, възторга на любовта, покрусата от смъртта и да развълнува дълбоко читателя.

"Поезията ѝ е великолепна изповед, богохулна и почти неприлична в своето саморазкриване и безкомпромисна честност."
Алън Тейт

"Нейното усамотяване не е отдръпване от живота, а приключение за живот, много по-реален от външния."
Арчибалд Маклиш

"Истинската биография на Емили Дикинсън не е в мизерните делнични сведения, а в една епопея на духа, за която можем да гадаем единствено по нейните стихове."
Цветан Стоянов

Фама - Игор ЕООД
София, 1164
ул. Яворец № 4
igorshemtov@abv.bg

Тайнственият контейнер
Преди да се изправи
Това за днес е всичко
Раздялата започна
Сърце, да го забравим
Спазъм на лицето
Само след дълга жажда
В екстаз душата пее
Букетите си нося
Земята, чийто бряг се мие
Бонето си завръзвам пак
Той беше малко странен
Аз нося вино непознато
Нали си имаш ручей
Изгубих вчера един свят
На слънцето сияйно
Родих се и живея
Спасителю, оставих
Не може да е лято
Дойдох една усмивка
Пак стихове ти нося
Харесва ми да гледам
В море от мъка нямам страх
Така далеч от тебе
Дайте ми формула точна
В морето на душата
Приятел за разхлада
Не беше само ужас
Душата ми достига
Два пъти аз изгубих
Най-царствената птица
Поисках милостиня
Животът наранява
Аз знам - Бог съществува
Как искам да надникна
Плюс-минус се привличат
Светкавицата си играе
Раят не е място
Има хора, без които
На Бога се помолих
Небето се заключи
Смъртта пристигна днеска
Тя идва непреклонна
В земята преминава
Знам, няма кралско чело
Като снежинки падат те
Да те забравя - как ли
На роза да прилича
Умрях за красота
Любов - връх недостъпен
Не пием ли горчилка
Защо ме караш да гадая
Защо ли да копнея
Дом тесен е съдбата
Да мразя няма време
Обичам те - защо ли
Писма на Бога пишеш
Бях скромен дърводелец
Остава ми поне това
Красотата плаха
Дойде при мен в съня ми
Песен на авлига
Не можеш да попречиш
В началото сърцето
В дома си топъл бяха
Тоз, който съумее
Поети мъченици
Повярвай, без да знаеш
Молитва да отправя
силната болка
Насладата най-ярко
Разплаках се внезапно
Когато внезапно се отвори бездна
Бог ме измери с поглед
Понякога онези
Човекът, затрупан
Делото повиква мисълта
Луната наблюдавах
Душата по-широка е
Любов - сияйно слънце
В мъката се крие
Ти си като лято
Без нея няма нищо
Закичена бе с брошка
Природата се вижда
Когато някой краля
През лятото ухаят
Моят каменист парцел
Играех си с черупки
Сякаш вълшебна сабя
Славата им в рая
Достойна ли съм за честта
Едно плюс едно е две
Катериш се в мъглата
От друг банкет лишена
Без цел и без печалба
По тясната пътека
Тоз, който е гостувал
Във Времето малцина
Обичаният не умира
За Господаря на света
Светът е само рамка
Душата, уморена
Природата и Бога
Разкъсай чучулига
По палуба пристъпвам
Слънцето сияе
Възможността, стопена
Поетите запалват лампи
Преди една година
По моята команда той
Би трогнала кралица
Червеношийката
Любовта е вечна
Търпението има
Когато я сразява
Смърт, Живот, Гиганти
Най-хубавото скрито
Уви, не съм видяла
Ах, щастието бе до мене
Взрян в дулото и в паметта си
Небето - ниско, с дрипав облак
Победа над съдбата
От всички богатства
Старецът е мъртъв
Животът на земята
Душата ми бълбука
Когато сме щастливи
За истината философства
Мечтая си за слава
След този ден изглеждат
Душата си не виждам
От кон и кораб по-далеч
Казват, че Бог лекувал
Върви си, дай на друга
Не бързай толкова, душа
Елизабет граф Есекс
Въжето не е фино
В сърцето като в склад
Годините в разлъка
Напълно безразлична
Търчаха улици в галоп
Аз чувствам, че съм жива
С крилете си незрими
Недей се приближава
Лети към изтока сияен
Той пи безценните слова
Не тялото ми липсва
Пред хълма се простира
Всеки, когото губим
Дали във вечността си
Смъртта - насекомо
Когато бях детенце аз
Дори и през деня
Гробът е малка къща
Радостта е бучка захар
Щастлив е тоя камък ситен
Венчелистче, шип и лист
И в тези прозаични дни
Скъпи Март, добре дошъл
Да сътворя картина