Тези диалози не само дават израз на уникалните стилове на мислене на Хабермас и Дерида, а вкарват в действие самата сърцевина на техните философски теории. Всеки диалог е съпроводен от критическа студия, в която целта ми е както да хвърля светлина върху главните аргументи по отношение на терора и тероризма, издигнати от Хабермас и Дерида по този повод, така и да покажа мястото им в по-широкия контекст на теоретичните възгледи на всеки от тях. В тази книга за първи път Хабермас и Дерида се съгласяват да застанат един до друг, като отговарят успоредно на поредица от близки въпроси. Аз съм много благодарна за тяхната ... |
|
|
Серия Етоси ... |
|
|
Ако философията на Хегел е намерила най-яркия, най-силния, най-завладяващия си израз в едно от произведенията на мислителя, това е несъмнено във Феноменология на духа. Изпълнена от първия до последния си ред с едно шеметно движение, с опиянението от силата на собственото мислене, от мисленето на един титан, а също от убеждението, че прави революция във философията, в мисленето изобщо, и открива със себе си една нова епоха, загадъчна, тъмна и дълбока, трудна както никоя друга книга, тя винаги ще бъде предизвикателство за онези, които не жалят сили да проникнат в нейните глъбини и нейните тайни, за хората на мисленето ... |
|
|
Развитието на неоконцептуализма като художествен метод е обвързано с разгръщането на хипермодернизма като ментална нагласа, така както и постмодернизмът като „умонастроение" (Еко) е свързан с художествения метод на концептуализма. Периодът между 80-те и 90-те години на XX век условно би могъл да се приеме за начало на хипермодернизма в Европа и САЩ. Тъй като развитието на дадена страна не би могло да протича изолирано, хипермодернизмът като ментални нагласи и манталитет, всмуква и България. Процеси, характерни за постмодерната, а някои от тях и за хипермодерната ситуация, като „разомагьосване" на света, ... |
|
|
Ейми Алън е професор по философия и изследвания на пола (Parents Distinguished Research Professor) в Колеж Дартмут, един от осемте университета в САЩ от Ivy League. Тя е автор на книгите "The Power of Feminist Theory: Domination, Resistance, Solidarity" (Westview, 1999) и "The Politics of Our Selves: Power, Autonomy, and Gender in Contemporary Critical Theory" (Columbia University Press, 2008). Ейми Алън е главен редактор съвместно с Андрю Арато и Андреас Каливас на списание "Constellations" и също така водещ редактор на поредицата "Нови посоки в критическата теория" на Columbia ... |
|
|
В книгата си "Свобода и култура" Джон Дюи предупреждава да не се възприемат тесни, технически удобни, но идейно опасни представи за демокрацията. Има най-разнообразни научни подходи към проблема за демокрацията - политологически, соцоилогически, антропологически, икономически, исторически, културологически, психологически, етнически, етнопсихологически, религиозен и т.н. Заглавието на книгата изкушава читателя да я възприеме като културологичен феномен или поне като творба на сухия академичен философски жанр. Книгата не е нищо от тези подходи поотделно, тя е събрала всичките в себе си в един чисто хуманистичен ... |
|
|
В книгата "Социология на философията" се изхожда от предпоставката, че съществуват и би следвало да бъдат изследвани външни за философията сама по себе си потребности от едни или други идеи, които благоприятстват тяхната поява и разпространение: потребността от най-общи отговори на един или друг въпрос, които да са своеобразна координатна система, в която да се вкарват конкретни отговори на съответни проблеми - светогледна потребност потребността от фундаментален отговор на въпроса защо човек трябва да върши или да не върши различни неща - нормативно-ценностна потребност, от която зависи съществуването и ... |
|
|
Карол, Батай, Кафка, Де Кирико, Магрит, Дали, Сартър, Бекет, Пинтър – колкото и да ги препрочитам или да гледам творчеството им, накрая винаги се завръщам там, откъдето съм тръгнала: седя на същия безлюден площад, боря се с дълги черни сенки или под същото дърво чакам никога неидващия Годо. Остава енигмата – в какво откриваме удоволствието да се потопим в омагьосващата им тревожност, какъв е този мазохистичен нагон да се движим сред движещи се пясъци? Може би защото ни карат да почувстваме неназованото, да открием смисъла на безсмисленото или пък да обърнем очи към себе си и да се запитаме: Какво е Азът? Може би е ... |
