Сред днешните православни християни се шири с успех тежкият грях на осъждането. Някои превратно го смятат за невинна от гледище на духовния живот проява, други го мислят за нещо полезно, а трети - за нещо дори добродетелно. Той е успял да си спечели много привърженици, защото прилича на добродетел. Често дори си поставя маската на ревност по доброто, истината, любовта. Поради това повечето хора със спокойна съвест го вършат. А всъщност той има крайно гибелни последици. Упорстването в него осуетява спасението на душата. Св. Йоан Лествичник казва: "Както огънят е противоположен на водата, тъй и желаещият да води ... |
|
|
Като съставени от тяло и душа, и като сътворени по образ Божий ние сме призвани да водим не само плътски, но и духовен живот. Чрез св. тайнство Кръщение ние по непостижим начин се раждаме свише (Иоан. 3:3), т. е. от небето и за небето. Целта на това новорождение свише е да се удостоим да влезем и да пребъдваме вечно в Царството на правдата, мира и радостта. Това ни открива Спасителят с думите: Ако някой се не роди свише, не може да види царството Божие (Иоан. 3:3). Иначе казано, без рождение от вода и Дух (Иоан. 3:5), т. е. без кръщение, няма спасение! Спасението се постига чрез покоряване плътта на духа, чрез водене на ... |
|
|
Беседи върху Десетте Божии заповеди. "Любовта се познава по делата. Да любиш някого само на думи, без дела на любов, е все едно да си въобразяваш, че храниш гладния, като му показваш картини, дето са нарисувани вкусни ястия, и че обличаш голия с празните си обещания, които никога не мислиш да изпълниш. Св. Йоан Богослов затова е казал: "Чеда мои нека любим не с думи или с език, а с дела и истина!" (1 Иоан 3:18). Любовта се доказва с жертвите, които се правят за нея. Ако истински обичаш някого, ти си готов много жертви да направиш за него, та дори и живота си да му поднесеш. Тъй се доказва и любовта към ... |
|
|
Беседи върху блаженствата. Запитаме ли се защо е тъй нещастен човекът, дори когато има всичко необходимо за тукашния си живот - и здраве, и имоти, и земни удоволствия - ще видим, че е нещастен, понеже му липсва единение с Бога. А той е скъсал връзката си със своя Творец, защото се е свързал с греха. Отделен от Бога, човекът е неспокоен, защото Бог Единствен може да даде на душата жадуваното щастие, за което я е създал. ... |
|
|
Константин Павлович Петров е президент на "Академия за управление на глобалните и регионалните процеси на социалното и икономическото развитие" и изпълнителен директор на "Института на Социализма". Генерал-майор, академик, професор, кандидат на техническите науки, заслужил свързочник на Русия, заслужил изпитател на космодрума Байконур, участник в разработката и изпитанието на космическата система "Ехергия-Буран" и други сложни комплекси. "Читателю вземайки това "информационно лекарство" от книгата, ти неизбежно ще усетиш неговото лечебно въздействие, след което вече не ще можеш ... |
|
|
Книгата изобилства с ценни наставления върху молитвата, трудолюбиво събрани от светоотеческите творения. С присъщата си скромност архимандрит Серафим предоставя на св. отци честта да бъдат учители, а сам с радост се нарежда в редицата на техните ученици. Но в назидателните разсъждения на автора и в ярките примери, които той съумява да предаде леко и достъпно, не остава скрит и собственият му богат духовен опит. Книгата е незаменимо ръководство за всеки православен християнин, търсещ живата връзка с Бога чрез молитвено общение с Него. ... |
|
|
"Без излишни слова Господнята молитва ни учи да просим от Небето само онова, което е необходимо и полезно, а не неща излишни за тукашния ни живот и вредни за спасението ни. С всяка своя просба тя ни издига от тинята на греховете към Божествената святост. Всяка нейна дума е бездна от мъдрост. Тя е неподражаем молитвен бисер. Дълг на всеки християнин е да я знае наизуст и да разбира правилно съдържанието ѝ. Вниквайки в него, той ще се научи както на правилна вяра в Бога, така и на правилна нравственост по отношение на ближните и на себе си. С помощта на Всевишния ние ще се опитаме да изясним Господнята молитва по ... |
|
|
В днешния груб век на материална култура, когато всички са се надъхали с омраза към всички, когато светът се огъва под напъна на собствените си развихрени страсти, има ли смисъл да се говори за гордостта и смирението? Има ли кой да слуша? Има ли кой да разбира? Не са ли словата на евангелската премъдрост в пълен разрез със светските разбирания? Гордостта се цени днес от модерното човечество като най-силен импулс за личния прогрес и националния възход. Човек без самолюбие, общество без съзнание за чест и достойнство и народ без национална гордост се смятат за осъдени на потъпкване и изчезване. При такава настроеност кой ще ... |
|
|
"Дерзайте, грешници! Има за нас избавление! Иисус Христос, Който понесе върху плещите Си греха на цялото човечество и Който заплати с кръстната Си смърт нашите дългове към Бога, може да понесе и нашите грехове върху раменете Си. Нали затова св. Андрей Критски се моли от името на всички нас, които тежко съгрешаваме пред Господа: "Вземи от мене моето тежко греховно бреме и ми дай сълзи на покаяние!" Но ние трябва именно да пролеем сълзи на покаяние! Защото има само два вида вода, която умира нечистотата на греховете: водата на кръщението и сълзите на покаянието. При това, както твърди св. Йоан Лествичник, ... |
|
|
Един от най-парливите въпроси е въпросът за страданията. Мнозина се питат: Защо ни е създал Бог да страдаме на тоя свят от разни болести, скърби, нещастия, неприятности и несполуки, от страсти вътре в нас, от лоши люде вън от нас, от завистта на близки, от злобата на врагове? За ония, които не вярват в Бога, този свят е безнадеждна долина на скърбите; животът за тях е тъжна симфония от вопли и плачове. Някои дори в отчаянието си казват, че няма друг ад зад гроба, че адът е тук на земята. Тъй земните скърби, неозарени от надеждите на небесното Откровение водят към пълен песимизъм. И най-страшното в такива случаи е, че ... |
|
|
"Умът, стоящ и призоваващ Христос и прибягващ към Него срещу враговете, е подобен на звяр, обкръжен от множество псета и мъжествено съпротивляващ им се, скрит зад някаква ограда. Като мислено съзира отдалече коварните замисли на невидимите врагове, умът непрестанно се моли срещу им на Миротвореьа Иисус и така остава неуязвен от тях. Ако имаш познание и ти е дадено от ранни зори да заставаш пред Господа и не само да бъдеш виждан (ср. Пс 5:4 - според слав. прев.), но и сам да виждаш, то ще разбереш за какво говоря. Ако ли пък нямаш, пребъдвай в трезвение и ще получиш! Онова, което съставлява моретата, е многото вода: ... |
|
|
Съставител: Елеазар Хараш. ... "Фана е състоянието на Бога, защото изчезналост значи съществуване в нищото, а битие значи умиране. Ние не сме се родили в този свят, а сме умрели и затова трябва да се върнем в Бога чрез фана. Фана е създаване на Бога отвътре. Фана е дар на преданата любов към Бога. Фана е неизразимият живот на безумните по Бога. Само изчезналият в Бога съществува, защото е в нищото. Фана прекрачва и този, и онзи свят, и вселената. Фана е тотално отстраняване на сътворението от булото. Във фана няма религия и наука, а само Бог. Чрез фана Бог ни дарява себе си. Фана е отвъд човешкия опит. Тя е дар на ... |
