"Едно голямо зло в живота е злобата и враждата между хората. Тя разваля братските човешки отношения и прави и от приятелите врагове. Попитали ли: "Защо тия съседи не си говорят?", чувате: "Скарали се!" Попитате ли: "Защо тия приятели не се поздравяват?", отговарят ви: "скарали се! Попитате ли: "Защо тия роднини не се посещават?", следва пак същия отговор: "скарали се!" Познавате две добри семейства. И едните, и другите поотделно са много мили люде. Но помежду си не щат ни да се видят, ни да се чуят. Бесът на враждата е влязъл помежду им и не им дава да се помирят ... |
|
|
Сред днешните православни християни се шири с успех тежкият грях на осъждането. Някои превратно го смятат за невинна от гледище на духовния живот проява, други го мислят за нещо полезно, а трети - за нещо дори добродетелно. Той е успял да си спечели много привърженици, защото прилича на добродетел. Често дори си поставя маската на ревност по доброто, истината, любовта. Поради това повечето хора със спокойна съвест го вършат. А всъщност той има крайно гибелни последици. Упорстването в него осуетява спасението на душата. Св. Йоан Лествичник казва: "Както огънят е противоположен на водата, тъй и желаещият да води ... |
|
|
Като съставени от тяло и душа, и като сътворени по образ Божий ние сме призвани да водим не само плътски, но и духовен живот. Чрез св. тайнство Кръщение ние по непостижим начин се раждаме свише (Иоан. 3:3), т. е. от небето и за небето. Целта на това новорождение свише е да се удостоим да влезем и да пребъдваме вечно в Царството на правдата, мира и радостта. Това ни открива Спасителят с думите: Ако някой се не роди свише, не може да види царството Божие (Иоан. 3:3). Иначе казано, без рождение от вода и Дух (Иоан. 3:5), т. е. без кръщение, няма спасение! Спасението се постига чрез покоряване плътта на духа, чрез водене на ... |
|
|
В днешно време все по-широко и безпрепятствено в обществото ни се разпространяват различни окултни, езотерични и дори открито сатанински теории и практики. При липсата на правилен духовен мироглед, основан на светоевангелското и светоотеческо учение, хора от всякакви обществени групи са изложени на реалната опасност да станат жертви на лукавия и човеконенавистнически свят на злите духове. Предложените в настоящото издание статии на приснопаметния богослов, духовен писател и поет архимандрит Серафим (Алексиев) "Спиритизъм, духовидство, врачуване" и нейното допълнение "Здрава и болна мистика" ни ... |
|
|
Сборникът под заглавие "Кръстен съм, но дали съм обърнат към Бога" е четвъртото заглавие под авторството на Митрополит Антоний Сурожки в каталога на издателство "Омофор" след книгите "Началото на молитвата", "Бракът като подвижничество" и "Молитвата и животът". Преводът от руски на новата книга е на Евгения Николчева, а редактор е Венета Дякова. Изданието съдържа беседи на митрополит Антоний Сурожки (1914 - 2003), изнесени пред негови енориаши в Лондон в периода септември - декември 1994 г. Беседите са посветени на светото Кръщение и на нашите вътрешни основания, с ... |
|
|
"Без излишни слова Господнята молитва ни учи да просим от Небето само онова, което е необходимо и полезно, а не неща излишни за тукашния ни живот и вредни за спасението ни. С всяка своя просба тя ни издига от тинята на греховете към Божествената святост. Всяка нейна дума е бездна от мъдрост. Тя е неподражаем молитвен бисер. Дълг на всеки християнин е да я знае наизуст и да разбира правилно съдържанието ѝ. Вниквайки в него, той ще се научи както на правилна вяра в Бога, така и на правилна нравственост по отношение на ближните и на себе си. С помощта на Всевишния ние ще се опитаме да изясним Господнята молитва по ... |
|
|
В днешния груб век на материална култура, когато всички са се надъхали с омраза към всички, когато светът се огъва под напъна на собствените си развихрени страсти, има ли смисъл да се говори за гордостта и смирението? Има ли кой да слуша? Има ли кой да разбира? Не са ли словата на евангелската премъдрост в пълен разрез със светските разбирания? Гордостта се цени днес от модерното човечество като най-силен импулс за личния прогрес и националния възход. Човек без самолюбие, общество без съзнание за чест и достойнство и народ без национална гордост се смятат за осъдени на потъпкване и изчезване. При такава настроеност кой ще ... |
|
|
"Дерзайте, грешници! Има за нас избавление! Иисус Христос, Който понесе върху плещите Си греха на цялото човечество и Който заплати с кръстната Си смърт нашите дългове към Бога, може да понесе и нашите грехове върху раменете Си. Нали затова св. Андрей Критски се моли от името на всички нас, които тежко съгрешаваме пред Господа: "Вземи от мене моето тежко греховно бреме и ми дай сълзи на покаяние!" Но ние трябва именно да пролеем сълзи на покаяние! Защото има само два вида вода, която умира нечистотата на греховете: водата на кръщението и сълзите на покаянието. При това, както твърди св. Йоан Лествичник, ... |
|
|
Един от най-парливите въпроси е въпросът за страданията. Мнозина се питат: Защо ни е създал Бог да страдаме на тоя свят от разни болести, скърби, нещастия, неприятности и несполуки, от страсти вътре в нас, от лоши люде вън от нас, от завистта на близки, от злобата на врагове? За ония, които не вярват в Бога, този свят е безнадеждна долина на скърбите; животът за тях е тъжна симфония от вопли и плачове. Някои дори в отчаянието си казват, че няма друг ад зад гроба, че адът е тук на земята. Тъй земните скърби, неозарени от надеждите на небесното Откровение водят към пълен песимизъм. И най-страшното в такива случаи е, че ... |
|
|
Това дивно повествование за кръстните страдания на нашия Спасител Господ Иисус Христос е публикувано за първи път в началото на 90-те години на XIX в. от руския манастир "Св. великомъченик Пантелеймон" на Света Гора. По неизвестни нам причини, най-вероятно от духовно естество, името на автора е останало в тайна. Само за едно десетилетие книгата претърпява многобройни издания и става най-търсено четиво за христолюбивия народ. Ако се съди по стила, езиковите особености и проникновеността на словото, може с голяма вероятност да се предположи, че негов съставител е великият светилник на Руската Православна Църква, ... |
|
|
Творецът е заложил у всички нас усещането за вечността. Дълбоко в себе си ние знаем, че смъртта не е краят на нашия живот. Затова няма народ на земята, който да не е развил някакви представи за отвъдното. Но ние не се нуждаем от човешки идеи, а от истината. Никой основател на религия не е могъл да каже за себе си - "Аз съм истината", защото никой не е дошъл от отвъдния свят. Иисус е единственият, който е дошъл от небето, станал е човек, умрял е заради нашите прегрешения, на третия ден е възкръснал и се е върнал обратно на небето. Само Той може да отправи към нас тези уникални думи - "Аз съм пътят, истината ... |
|
|
Двете книги в това издание - "Христос от Откровението" и "Седемте църкви и посланията до тях", представляват задълбочено изследване на книгата "Откровение". Въпреки че са написани на достъпен език, е добре да ги четете, без да бързате, и да размишлявате върху написаното. Във времето, в което живеем, разбирането за Апокалипсис обикновено е свързано с катастрофи и бедствия или се определя като сектантско и фанатично. Затова авторът ни учи да гледаме на Христос по един изключителен начин, който отхвърля всякакъв вид спекулации. Един правилен поглед към Христос от "Откровението" ще ... |
